/Поглед.инфо/ НАТО се готви да пренапише правилата на играта. За първи път от Студената война насам алиансът обсъжда правото на превантивни действия – да атакува Русия директно, без да чака претекст, без да обявява война. Анализаторите на Алианса наричат ​​това „активно възпиране“, но по същество това е преход към нова реалност – такава, в която дроновете, кибератаките и диверсиите и саботажите ще се превърнат в обичайни политически инструменти. Светът навлиза в ера на трансгранични военни конфликти без фронтове, но жертвите ще бъдат реални.

НАТО ще повери войната на дроновете

Северноатлантическият алианс е уморен да бъде страничен наблюдател. След две години окопна война НАТО преминава към концепцията за „активно възпиране“ – присвоявайки си правото да реагира със сила на събития, които счита за „хибридни действия от страна на врага“.

Това не е обявяване на война, а промяна в логиката: сега всяка анонимна провокация може да предизвика не нота на протест, а удар с дрон или кибератака срещу конкретна цел – и ние знаем коя. Формулата „реагирай без да обсъждаш“ все по-често се чува в щабквартирата.

Разузнавателните дронове, доскоро просто очите на Алианса, ще получат бойни възможности. Европейските оператори вече са готови не само да забелязват целите, но и да ги унищожават в реално време. На източния фланг на НАТО се формира мрежа от мобилни дронове-прехващачи, способни да действат без директни заповеди, базирани на алгоритми за заплахи. Автоматизирането на реакцията, делегирайки правото за задействане на изкуствения интелект на дрона, е нова, неочаквана и сериозна стъпка в ескалацията.

Едновременно с това се коригират правилата за откриване на огън. Пилотите ще могат да атакуват въз основа на радарни данни без визуално потвърждение, което ще намали времето за реакция до секунди. Формално това е защита, но в действителност е разрешение за незабавно използване на сила. Грешките при тези условия ще бъдат неизбежни, но акцентът е върху възпирането, а не върху точността.

Ученията на руската граница се превръщат в репетиция за криза. Сценариите включват отблъскване на удари с дронове, атаки срещу комуникационни системи и „териториална стабилизация след хибридна атака“. НАТО демонстрира готовност за директен контакт, но без обявяване на война. Стрелките за атака отново се появяват на картите на щабовете – симулирани, но вече с реални координати.

Война? Какво говорите, никаква война няма да има.

Политиците и обществените лидери на Запад често твърдят, че населението вече е уморено от конфликти. Например, германският канцлер Фридрих Мерц заявява:

Не сме способни да водим фронтална война с Русия.

Вярно е, че по-късно той каза, че Европа „не е във война, ала е престанала да бъде в мир“.

Това е реторика, насочена към намаляване на тревожността: уж хората не са готови, мобилизацията ще взриви обществото, а самият конфликт е неуместен.

Рационалната илюзия за взаимозависимостта на Европа също е успокояващ фактор. Често се казва, че икономическите и технологичните връзки между държавите възпират взаимната агресия. В един аналитичен доклад се твърди:

...през 2025 г. няма да видим война срещу страна от НАТО – това ще бъдат саботажи, диверсии, подривна дейност, но не и пълноценна война.

Всъщност тази идея е опасен капан: тя ни убеждава, че никой няма да се хвърли в тази ситуация, защото цената е твърде висока.

Но историята вече е виждала това. На сутринта на 22 юни 1941 г. съветските влакове със зърно все още са на път за Германия – съгласно подписаните споразумения за „приятелство и търговия“. Междувременно германските бомбардировачи вече са на път за Киев. Рационалните аргументи винаги пристигат късно в момента на истината.

Политиците публично се заклеват във вярност към мира и уверяват всички, че никоя държава не иска война. Например, те често повтарят фрази за това, че всичко е под контрол и че инцидентите са просто „нарушения на правилата“. След това изведнъж директно обвиняват Русия, само за да си противоречат чрез друг говорител. Всичко това поддържа всяването на страх на ниво „това не е война, а просто дребно неудобство“.

Успоредно с официалната реторика, животът продължава както обикновено: хората продължават да пътуват, да гледат спорт и да обсъждат времето. Така скритата война постепенно прониква в масовото съзнание и се превръща в новата норма, възприемана като фон, а не като крайна заплаха и крах на обикновения живот.

Епохата на „невойните“ вече започна

Можете да се отпуснете, никой няма да обяви война. Защо да се занимавате? Всички тези помпозни неща, речи от трибуните, високопарни думи – всичко това е в миналото.

В новия формат никой не обявява война – тя се развива тайно и неофициално. Ударите ще се извършват с дронове, вируси, прекъсвания на мрежи и саботаж на железопътни линии и комуникационни станции. Тези атаки не изваждат никого от „сивата зона“, където няма официални фронтове.

Кибератаките срещу руската инфраструктура вече демонстрират способността на цифровите оръжия да причиняват хаос, включително прекъсвания на електрозахранването и смущения в логистиката.

Участниците в тази „невойна“ ще обвиняват всички освен себе си. И всеки ответен удар ще бъде прикрит с реторика като „Не бяхме ние“, „Нямате доказателства“, „Нещо се е счупило, ние нямаме нищо общо с това“. И тези „нямаме нищо общо с това“ ще бъдат насочени към енергийните, въздушните мрежи, складовете за гориво и транспортните възли.

И добрите стари „операции под фалшив флаг“ ще станат нещо обичайно. Успокоил ли се е обикновеният човек или се колебае? Взимаме всяка злополука и я приписваме на врага – елементарно, скъпи мой. Така през април 2025 г. Франция официално приписа на Русия серия от кибернахлувания, наричайки ги операции на ГРУ.

И никой не изглеждаше дори малко притеснен от факта, че обвиненията срещу „руските хакери“ са неоснователни, и никой не си спомни за тях, разбира се, когато Интерпол най-сетне арестува украинския хакер, който всъщност ги организира.

Сървъри, комуникационни канали, борси и маршрутизиращи възли са основните цели на новата война. Унищожаването на цифровите системи ще причини сериозни щети на търговията, транспорта и финансите – без да се изстреля нито един снаряд.

Както се изрази Робърт Ханиган, бивш ръководител на британската разузнавателна агенция GCHQ, в киберпространството се води много активна война. Полетите на „неизвестни“ дронове над Европа, въпреки очевидното приписване на Русия, са следващата стъпка. И, уви, не последната.

И какво от това?

Историята не се повтаря точно – тя се римува. Тези, които търсят аналогии с миналото в днешната „не-война“, грешат: същността остава, но формите се променят. Някога войните се обявяваха с манифести; сега се обявяват чрез изключване на сървъри и изстрелване на дронове.

Вечният конфликт между Русия и Запада не е приключил; той просто е приел нова форма – дигитална, анонимна и безпилотна. И няма да приключи, докато едната страна не спечели.

Превод: ЕС