/Поглед.инфо/ Светът, който икономистите познаваха преди кризата от 2008-2009 г., се характеризираше, наред с други неща, с основни икономически отношения: инфлацията се движи в посока, обратна на лихвените проценти - ниски лихвени проценти, висока инфлация и обратно. Но този свят е престанал да съществува. През последните десет години изключително ниски до отрицателни лихвени проценти съжителстваха с изключително ниски до отрицателни нива на инфлация. Икономическата теория все още не е в състояние да предложи общоприето тълкуване на „парадокса“, че инфлацията намалява въпреки ниските лихви. Всичко, което тя знае, е, че лихвените проценти падат поради експанзионистичната парична политика на централните банки.

Началото на пандемията, с проблемите, които създаде, прекъсна курса, който ни показа дали икономиката ще се върне към „нормалното“ или ще навлезе в нови „парадокси“. Но днес – с напредъка в здравеопазването, свързан с ваксините, който изглежда по-обещаващ, отколкото преди девет месеца – повечето биха се съгласили, че докато икономическото въздействие на пандемията ще продължи да ни преследва известно време след нейния край, има основателни надежди, че до втората половината от следващата година международната икономика ще започне да се връща към нормално ниво на активност.

Така въпросът, който отново остава без отговор, е дали инфлацията ще се задържи на много ниски нива, или обратното, дали цените ще започнат да растат в световен мащаб, когато икономиката се нормализира. Бъдещето няма да бъде повторение на вчерашния ден, нито линейно продължение на днешния ден.

Резултатът е опасно недоразумение. Много анализатори смятат, че две неща могат да се случат едновременно: икономическо възстановяване, увеличаване на производството на стоки, намаляване на безработицата и в същото време лихвените проценти и доходността на облигациите трябва да останат на сегашните си ниски нива за продължителен период, подкрепен от дългосрочни фискални задължения и, най-важното, на фона на продължаващата експанзивна парична политика. И по този начин, заедно с ваксините, икономиката ще се върне към състоянието си преди коронавируса.

Най-вероятно обаче няма да има връщане към вчерашния ден и няма да има гладък и лесен път към растеж. Във всеки случай пътят ще бъде по-труден, отколкото в миналото. Това е така, защото, както при кризата от 2008-2009 г. и пандемията, международната икономика се характеризира с набор от дисбаланси, безпрецедентни в историята. Тези дисбаланси произтичат от безпрецедентни увеличения на държавния и корпоративния дълг, както и дълга на домакинствата и, съответно, от политиките за спешна парична експанзия на централните банки. Както и последиците нереалистичния (напълно откъснат от фундаменталните икономически данни) растеж на фондовия пазар по света с едновременното наличие на огромно количество "инертна" ликвидност.

Основно (и неизбежно) въздействие на експанзионистичните фискални и парични политики за борба с пандемията беше увеличаването на глобалния дълг: той се увеличи с 15 трилиона долара през 2020 г., доближавайки 280 трилиона долара или 365% от световния БВП към 2019 г. (320%). Увеличаването на дълга, което е важна част от усилията за контрол на пандемията, трябваше да се комбинира с политика на ниски (дори отрицателни) лихвени проценти. Ниските лихвени проценти и ниската доходност на облигациите са необходими за управление на нарастващия публичен и частен дълг, както и за поддържане на относително задоволително ниво на съвкупното търсене и предотвратяване на дефлация или дори антиинфлация, тоест общо намаление на цената.

Но в същото време те провокираха и предизвикват неконтролирано покачване на стойността на акциите на борсата. Цените на акциите и съотношението цена/печалба са сред най-високите в света. Настоящата комбинация от високи цени на акциите и високи цени на облигациите продължава от 1998-1999 г., преди т.нар “дотком балонът” на технологичните акции да се спука. В същото време има впечатляващ ръст на спестяванията на международно ниво. Увеличението на корпоративните парични средства в САЩ е типично: за по-малко от година те почти се удвоиха и от 4,5% от общите им активи вече достигат 7,5%.

Някои от горепосочените дисбаланси са разумни, защото ако световната икономика се върне към нормални нива на активност, те биха могли да се проявят под формата на експлозия в търсенето, което би поставило висок инфлационен натиск. Което неизбежно ще бъде придружено от съответния инфлационен натиск от страна на цените, като се има предвид, че в глобалната икономика протичат „реални“ процеси, като свиване на световната търговия поради разлика между САЩ и Китай или увеличаване на разходите, причинено от изтеглянето на глобалните вериги за доставки от Китай.

Ако всичко това се случи в комбинация - а въпросът е по-скоро кога ще се случи това, отколкото дали изобщо ще се случи - тогава е сигурно, че периодът на антиинфлация ще приключи и ще бъде последван от още един период на висока инфлация, който ще изправи икономистите пред нови предизвикателства.

Трудността при прогнозиране на бъдещето се дължи на факта, че сериозният икономически анализ не може да знае дали „капанът на дълга” ще бъде приложен на първия етап и дали ще надделее над всички останали, поддържайки ниско търсене или, обратно, горните фактори веднага ще започнат да доминират и да предизвикат инфлация. Въпреки това, дори ако „капанът на дълга“ надделее на първия етап, тъй като с него може да се справим само с помощта на експанзионистична политика, заключаваме, че ако не в краткосрочен, то в средносрочен план, неизбежният резултат от световната икономика може да не е нищо повече от инфлация.

В такъв случай съкращенията на държавните разходи и по-високите лихви са неизбежни. Само този път повишаването на лихвените проценти ще се случи в безпрецедентна икономическа среда, създавайки нов тип усложнения, главното сред които може да бъде невъзможността да се рециклира дългът на силно задлъжнелите страни, както и на бизнеса и домакинствата. Тогава международната икономика наистина ще се сблъска с неизвестното, защото ще трябва да търси решения, които досега никой не е обмислял сериозно и които биха могли да бъдат обсъждани. Например масово облекчаване на дългове.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com