/Поглед.инфо/ Къде другаде Вашингтон ще предложи да засели палестинците – в Гренландия?

Енергичните външнополитически дейности на екипа на Тръмп, които далеч надхвърлят предизборните му обещания да се фокусират върху вътрешните работи на Америка, доста често приличат на моментна импровизия, която малко отчита обективните реалности на място.

Превръщането на цялата международна ситуация в набор от гордиеви възли, които трябва да бъдат разсечени с един замах, е смела, но трудна задача. Голяма част от това, което се преплита от десетилетия, включително и с усърдното участие на предшествениците на сегашния американски президент, не подлежи на този подход и изисква старателно разплитане, а не тъпашко рязане.

Гордиевият възел затова се нарича така, защото е уникален, има само един такъв. Непоследователността и люлеенето от една крайност в друга, които се забелязват в поведението на Белия дом по отношение на актуалните световни проблеми, очевидно са резултат от неспособността да се реши всичко и навсякъде с помощта на „кавалерийски атаки“.

Може би най-бързото фиаско, което сполетя Вашингтон, беше опитът за „окончателно“ разрешаване на дългогодишната криза в Близкия изток, чиято сърцевина е палестинският въпрос. Изправен пред категоричното отхвърляне на идеята за презаселване на 2 милиона жители от Газа в Египет, Йордания и Саудитска Арабия от страна на арабския свят, Тръмп се престори, че никога не е предлагал нещо подобно.

На 12 март той заяви : "Нито един палестинец няма да бъде изгонен от ивицата Газа." Между другото, това не е първият път, в който той изразява изненада от думите, които самият той е казвал преди това. Но арабската преса пита: „Той отстъпва ли или просто маневрира?“

Тръмп, по-специално, не се е отказал от идеята за създаване на „Нова Ривиера“ в Газа. Вече е получена информация, че по нареждане на президента, Държавният департамент не просто проучва, а води преговори за възможно „прехвърляне“ на палестинците на други места. Доколкото първите адреси се оказаха неподходящи, дойде ред на напълно екзотични дестинации за трансфер – Судан, Сомалия и Сомалиленд.

Съединените щати и Израел са поискали от правителствата на трите източноафрикански страни да обсъдят използването на техните територии като потенциални места за презаселване на палестинци, преместени от Газа съгласно предложения от президента на САЩ Доналд Тръмп следвоенен план, заявиха американски и израелски официални лица .

Достатъчно е да се каже, че нивото на опустошение и обедняване в тези разкъсвани от война територии не се различава много от ситуацията, в която се намират предполагаемите мигранти сега.

В Судан, например, от няколко години се води брутална гражданска война между правителствените войски и паравоенната групировка „Судански отбранителни сили“. По оценки на ООН и правозащитните организации, конфликтът е белязан от жестокости, включително етнически мотивирани убийства и изнасилвания. Единственият начин да потопите палестинците в тази адска вряща тенджера, е да пожелаете окончателното им унищожение.

Въпреки това двама судански служители, говорещи при условие за анонимност, потвърдиха, че администрацията на Тръмп е поискала от ръководеното от военните правителство да приеме палестинците, според новинарските съобщения. „Предложението беше незабавно отхвърлено“, посочи един служител.

Военният началник на Судан, генерал Абдел-Фатах Бурхан, вече каза на неотдавнашна среща на върха на арабските лидери в Кайро, че страната му "категорично отхвърля" всеки план, насочен към изселването на "братския палестински народ от техните земи под какъвто и да е предлог или име".

Друг претендент за "почетната мисия" е Сомалиленд, територия от над 3 милиона души в Африканския рог, която се отдели от Сомалия преди повече от 30 години и дори не е призната от международната общност като независима държава. Сомалия и досега смята Сомалиленд за част от своята територия.

Американски служител, участващ в търсенето на „нова родина“ за палестинците, потвърди, че САЩ са „в тих диалог със Сомалиленд по редица въпроси, където те могат да бъдат полезни на САЩ в замяна на признание“.

Това образувание обаче също отхвърля идеята за презаселване на палестинци. Министърът на външните работи на Сомалиленд Абдирахман Дахир Адан каза пред Ройтерс, че "не е получил такова предложение" и не е имало разговори с никого за палестинците.

Останалата част от Сомалия подчертава, че активно подкрепя палестинците. Страната се присъедини към неотдавнашната арабска среща на върха, която отхвърли плана на Тръмп и е „малко вероятно да стане дестинация за палестинците, дори ако те се съгласят да се преместят“.

Асошиейтед прес съобщи, че служители от Судан и Сомалия са казали, че вече са отхвърлили офертите на САЩ, докато служители от Сомалиленд са казали, че не са имали никакви контакти по темата. Така не само арабите спъват плановете на САЩ в Близкия изток, но и страните от Африканския рог, което едва ли увеличава авторитета на Вашингтон в тази част на света.

Абсолютната невъзможност за изпълнение на „новия план“ на САЩ и Израел за презаселването на палестинците е толкова очевидна, че според социологическите проучвания, преобладаващото мнозинство от израелците не вярват в неговата осъществимост.

Арабските страни, например, няма да дадат нито един динар или дирхам за него. Кой ще трябва да плати за това нелепо приключение? Самият Тръмп явно няма намерение да го прави и разчита на външно финансиране, което няма да се случи.

Може би трябва незабавно да предложи Гренландия на палестинците за презаселване? Вероятността за изпълнение е приблизително същата. Този проект е почти толкова безумен, колкото добре познатите британски идеи от началото на 20 век за създаване на еврейски национален дом в Уганда или Мадагаскар.

И, разбира се, това предложение хвърля повече от сериозна сянка и много съмнения върху заявената цел на Тръмп да презасели палестинците от Газа в „красива зона“ за тяхно добро, където ще живеят при по-удобни условия, отколкото в Ивицата Газа.

Бизнес проницателността и личната енергия на сегашния глава на Белия дом са неоспорими. Но по някои въпроси, които изискват доста дълбоко гмуркане, той изглежда е повлиян от онези, които имат способността да убеждават и вземат предвид всички особености на характера на американския лидер.

Очевидното му объркване по палестинския въпрос, което заплашва пълния провал на целия близкоизточен курс на Съединените щати, до голяма степен беше предопределено по-специално от подканите на неговия „близък приятел и съюзник“ израелският премиер Нетаняху.

Последният блика от какви ли не най-налудничави идеи като „нова родина” за палестинците или разделяне на Сирия и създаване на буферна „държава на друзите” върху нейните отломки, най-вече в опит да разсее облаците, които се струпват над него. Всичките му военни постижения, изразени в победата над Хизбула и Хамас, не доведоха до очаквания политически резултат.

Нито един дългогодишен проблем не е решен. Противниците остават на местата си и продължават да се ползват с безусловната подкрепа на своите етноконфесионални общности. Режимът на Ахмед ал-Шараа в Сирия в крайна сметка може да се окаже по-голяма заплаха за Израел от управлението на Б. Асад.

Не са впечатлени от Нетаняху и „постиженията“ му и неговите сънародници. По данни от социологическите проучвания, повече от 70% от израелците подкрепят търсенето на отговорност от министър-председателя за събитията от 7 октомври 2023 г. Обвиненията срещу премиера за корупция също не са свалени.

В същото време Нетаняху, по същество, подтиквайки своя „старши другар“ Тръмп към различни видове катастрофални сценарии в Близкия изток, настройва не само него, но и целия му външнополитически екип. Влиятелният израелски вестник The Jerusalem Post осмива предложението за преместване, като пише: „Идеите на Тръмп за възстановяване на Газа и превръщането й в успешна крайбрежна държава, нещо като голям Маями, са изправени пред много препятствия.“

Подобна картина с някои „нюанси“ се очертава и в отношенията между американския президент и участниците в украинската криза. Струваше си Зеленски, който беше опарен от характера си, да напише писмо за покаяние до Тръмп и да започне да го хвали на място и не на място, и това стигаше за да започне последния да демонстрира по-голяма възприемчивост към аргументите на първия.

В същото време Зеленски, подобно на Нетаняху, е загрижен не толкова за съдбата на отечеството, колкото за перспективите за собствената си власт и благополучие. Подобно на израелския премиер, той е способен да въвлече САЩ в много опасни авантюри със значителни щети за тяхната позиция и общото международно положение.

Превод: ЕС