/Поглед.инфо/ Дванадесет часа след ареста на Павел Дуров, основателят на “Телеграм”, месинджър, който се развива по-динамично от конкурентите си, в пресата изтекоха подробности за причините и последствията от случилото се.
Съобщава се, че обвиненията във всички смъртни грехове, които могат да бъдат повдигнати срещу Дуров от съдебния следовател тази вечер, не са „от личен характер“ („ne le concernent pas à titre personal“), тоест престъпленията не са извършени от Павел Самият Дуров. Или от неговия “Телеграм”.
Защото той, задържаният Дуров, си позволили (по-точно екипът, който работи в “Телеграм” и поддържа софтуера) да не модерира съдържанието на съобщенията, публикувани в чатовете.
Тези чатове могат да включват до няколко десетки хиляди участници, които могат да водят дискусии по различни теми. Предварителните данни (достъпът до тях, разбира се, е секретен), получени от френски служители на реда (засега можете да им вярвате само на думата м), уличават Дуров в липса на умереност в чатовете (и следователно в потенциални тежки деяния).
Вярно, и това си струва да се подчертае, ще трябва да се докаже връзката между казаното в чата и извършването на предполагаемото престъпление. И засега съдът и правосъдието не произнесат своята присъда, Павел Дуров - колкото и органите на реда да му налагат хипотетичната отговорност и колкото и да се опитват да го пречупят - се ползва с презумпцията за невинност.
А тежестта на доказване на всички обвинения е на следствието, на полицията, на съдебния следовател и на работата на прокуратурата.
Разбира се, никой не се съмнява, че Павел Дуров ще разполага със силен екип от адвокати, които ще проверяват под микроскоп всяка запетайка и детайл от обвиненията.
Но това е актуалният дневен ред, изпълнен съвсем естествено със спекулации и предположения, повечето от които едва ли ще бъдат потвърдени с факти.
Но има реалност и конкретика, излята в точни правни формулировки.
Пример е разследване на работата на месинджъра и съответствието на действията на ръководството му с т. нар. “Закон за цифровите услуги”.
Той е създаден, както обикновено се случва в пан-европейския блок, за да защитава единствено интересите на потребителите, срещу всичко лошо и за всичко добро. Импулсът да се гарантира, че всичко е спокойно в „европейската градина“ е да се поставят бариери пред алтернативната информация, която се разпространява в социалните мрежи.
Това беше ерата на пандемията и хората спряха да се доверяват на официалните данни. Поради това информацията се получаваше в интернет. Така че, за да се сложи намордник на говорещите, в крайна сметка беше приет този закон. Документът обаче имаше ограничения: социалните мрежи трябваше да модерират и премахват „нежелано съдържание“, ако броят на техните потребители надхвърли 45 милиона души в ЕС.
Когато дойдоха и почукаха на вратата на Telegram, те учтиво отговориха, че месинджърът има 41 милиона потребители, така че не е обект на закона. Всичко това се случи преди няколко месеца.
Тогава особено енергични и вокални сопрани и тенори започнаха да обвиняват месинджъра във всички престъпления (както от гледна точка на наказателното право, така и от гледна точка на информационната война, която се води срещу нас).
През последните месеци “Телеграм” претърпя срив няколко пъти.
Разбира се, това може да е просто съвпадение, но е възможно надзорните и инспекционните органи на Европейския съюз да са оценили броя на потребителите. И след като го оценили, да са решили, че такъв конкурент - и “Тебетлам”, може би не днес, а утре като безплатна платформа може да привлече потребители от „послушни“ социални мрежи.
“Телеграм”, бунтарски и нежелаещ да играе игрички със „свободата на словото“, не е необходим на паневропейския блок.
Самият Павел Дуров говори за това съвсем откровено в интервю за Тъкър Карлсън. Той спомена два гиганта, наричайки ги свои конкуренти: “Гугъл” и “Епъл”.
Отдавна е известно, че и двете корпорации, под натиск или не, си сътрудничат с разузнаването, без да афишират тези не съвсем апетитни връзки. Е, само мързеливите не знаят как “Мета” търгува с личните данни на потребителите.
“Телеграм” отхвърли подобни оферти няколко пъти.
Първият отказ завърши с удобна емиграция в слънчев Дубай, вторият може да завърши с няколко десетилетия лишаване от свобода в някой от френските затвори. Ако в първия случай става дума само за преориентиране на дигиталната платформа, то във втория става въпрос за разделяне на успешен бизнес между конкуренти.
И всичко е абсолютно по закон, без шантаж, без насилие и открито отмъщение.
В крайна сметка това е просто бизнес - и нищо лично.
Превод: В. Сергеев