/Поглед.инфо/ Мнозина са чували за Целите на ООН за устойчиво развитие и Зелената сделка, прокарвани от западните страни. Не всеки обаче разбира какво точно следва от тези общи цели и как ще се отразят на всеки човек по света. Рей Куон Чан, лауреат на Нобелова награда за мир и бивш главен съветник на генералния секретар на ООН по изменението на климата, е добре запознат с този въпрос. Именно той разработи концепцията "Net Zero 2050" за постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Рей Куон Чан вече е говорил в Русия по темата за изменението на климата няколко пъти, но представянето му на октомврийския „Всеруски фестивал на науката“ явно надхвърли обявените рамки и беше изпълнено с толкова много откровени изявления, че заслужава по -близо внимание.

В самото начало на изказването си Чан „пое бика за рогата“ и заяви, че за да се постигнат нулеви въглеродни емисии в атмосферата до 2050 г., не може да се разчита на традиционната наука, за това е нужна нова наука. По-късно, в хода на речта си, той обясни, че науката не е само технология, но и социални науки, които според него са много по-важни от природните науки.

Според Чан нашата цивилизация е изградена върху евтини, много евтини изкопаеми горива и преди не сме забелязали приноса на въглеродните емисии в атмосферата, което се отразява на климата, но сега климатичните промени, особено повишаването на температурата, са достигнали определено ниво и това не може да бъде пренебрегнато, тъй като поставя под въпрос оцеляването на човечеството. Не мога да не поставя точка по въпроса в тези изявления на Чан.

Първо, веднага бих се спрял на думите му за евтините изкопаеми горива. Това не винаги е било така и "петролните войни" са доказателство. Подобна манипулативна стъпка от страна на Чан никак не е случайна – това ще стане ясно по-нататък от изказването му. Второ, основната роля на антропогенното въздействие върху климата при Чан се разбира от само себе си, въпреки че учените все още не са стигнали до консенсус, дори относно динамиката на повишаване на температурата в атмосферата.

Освен това Чан се опитва да обясни на публиката, че „Net Zero 2050“ е нова парадигма за човешко развитие, която получи нов тласък, след като Джо Байдън встъпи в длъжност като президент на Съединените щати, а пандемията стана още една причина за отдалечаване от старите правила на "свободния пазарен капитализъм" и усвояването на огромни количества въглеводороди, за да се взема предвид цената на въглеродните емисии в крайната цена.

Така ще изглежда „пазарната икономика на устойчивото развитие“, а в хода на речта си Чан ѝ даде името „икономика на климата“. Тогава Чан направи още едно гръмко изявление, че нови вируси трябва да се появят поради топенето на вечните ледове в Канада и Русия.

В сегашната свободна пазарна икономика, твърди Чан, проблемът с климата е игра с нулева сума, в която винаги има един губещ. Когато възникне необходимостта от плащане на въглеродни емисии, печалбите намаляват, поради което самите страни не се стремят да намалят въглеродните емисии, тъй като това би намалило техния БВП. Затова е необходимо да се премине към игра с положителна сума, когато всички ще са на плюс – и климатът, и икономиката.

След това Чан премина към технологиите, където според него има огромен океан от възможности за декарбонизиране на света и най-важното - за разработване на икономичен начин за извличане на водород. Той заяви, че правителствата и частните компании се стремят да станат лидери в производството на водород, тъй като водородната енергия е по-евтина. Именно водородът ще помогне да се премине към игра с положителна сума между климат и икономика.

Този пасаж трябва да бъде подчертан отделно, тоест първо Чан казва, че икономична технология за производство на водород все още не е разработена, че тя всъщност още не съществува. По-късно обаче казва, че водородната енергия е една от най-евтините.

Чан вижда бъдещето на Русия в развитието на водородната енергия. По-рано в изказванията си той вече говори за това, като се фокусира върху индустриалния мащаб на нашата страна, тъй като малките европейски страни дори не са приспособени да съхраняват водород. Повишаването на температурата в арктическата зона, топенето на вечния лед в Сибир и свързаните с това огнища на антракс трябва да засилят интереса на Русия към климатичните промени, смята Чан.

След това Той се върна към глобалната икономика, обвинявайки всички правителства и бизнеси за краткосрочните планове за растеж на икономиката и генериране на печалби, което оставя проблемите с климата нерешени. Ето защо ООН предложи нова парадигма за целите на "устойчивото развитие и зеления растеж". Чан вярва, че инвестирането в борбата срещу изменението на климата ще стимулира икономическия растеж. В същото време той признава, че по този начин постигането на нулеви въглеродни емисии до 2050 г. може да бъде поставено под въпрос.

Следващото предизвикателство, което Чан предлага да се обмисли е: Можем ли да поддържаме икономически растеж, ако намалим въглеродния си отпечатък? Той обаче не дава съществен отговор на този въпрос, а дава пример с Великобритания, която прехвърля тежката индустрия с нейните вредни емисии в Китай.

Отговаряйки на собствения си въпрос дали е възможно значително да се намалят световните въглеродни емисии, Чан обяснява, че това зависи от нашия избор. Разбира се, ще трябва да се плаща за въглеродните емисии, но лично за него това не е въпрос на технология или друг фактор, всичко зависи от избора на човека.

След като завърши лекцията си, Чан започна да отговаря на въпросите на публиката. Първият въпрос се отнася до изследванията на редица икономисти, които казват, че при намаляването на въглеродните емисии с 5% годишно, не може да се очаква икономически растеж по света. Чан каза, че не вярва (добро изказване от страна на „учен“) на тези икономисти, тъй като тяхното изследване се основава на статични модели, които не отчитат иновациите и структурните промени в икономиката.

Според него традиционните икономисти дори не могат да предвидят инфлацията за следващия месец, така че не може да им се вярва. Такива икономисти заблуждават и дезинформират хората. Ето защо има нужда от нова икономика, която да има динамичен характер. Не може да се разчита на икономисти, по-добре е да се разчита на хуманитарните науки, а не на икономическите изчисления, обяснява Чан. Трябва да се отървем от тези заблуди, иначе няма да доживеем да видим бъдещето, предупреждава той.

Когато отговаря на следващия въпрос от екологични активисти от Южна Корея, Чан заяви, че опасенията на бизнеса и гражданите относно нарастващите сметки за ток трябва да се претеглят спрямо въпроса за тяхното действително оцеляване. В Южна Корея 70% от населението е готово да плати 20 долара повече за електричество, за да се бори с изменението на климата. Така той за пореден път подчерта, че цената на проблема с климата няма значение.

Мисля, че тук трябва да се добави още една забележка, за да се разбере хода на мисли на Чан. Факт е, че в изказването си през юни тази година в Политехническия университет в Санкт Петербург Чан каза, че настоящите усилия за декарбонизиране, предприети от обществото, очевидно не са достатъчни и преходът към електрически автомобили определено няма да ни спаси, хората ще трябва напълно да изоставят личния транспорт и да използват само обществен.

Слушайки тази лекция, предполагах много, но за мен стана откровение, че тези, които диктуват глобалния дневен ред на света, често се ръководят дори не от противоречиви научни изследвания, а от собствените си идеологически нагласи, които напълно игнорират естествените науки. Рей Куон Чан работи по въпросите на климата от 1991 г. и явно не е единственият в структурите на ООН с подобни подходи , тъй като идеите му са въплътени в стратегията на ООН.

В резултат на това аз лично станах още по-уверен, че въпросът за борбата с изменението на климата е мотивиран повече от скалъпения дневен ред на част от световния политически и бизнес елит, отколкото от реална заплаха за човечеството.

Превод: В. Сергеев