/Поглед.инфо/ Голдман Закс обявиха щедро обещание от 10 милиарда долара за „промяна на живота“ на един милион чернокожи жени. Но планът не е много детайлен и омаловажава желанието за добър пиар от индустрия, в която неравенството процъфтява от години.

В съобщение за пресата Голдман Закс обеща, че инициативата „Един милион чернокожи жени“:

„Ще обърне внимание на двойните непропорционални полови и расови пристрастия, с които чернокожите жени са се сблъсквали в продължение на поколения, които пандемията само е изострила", заяви главният изпълнителен директор на Голдман Дейвид Соломон за рамката на проекта.

„Като се има предвид всичко, което се случи през последната година, много говорихме във фирмата - и дори повече, слушахме - за да ни помогнат да разберем как можем да направим повече, за да сложим край на расовото неравенство и пропуските, които съществуват в обществото твърде дълго “, каза той.

Освен това Голдман обеща 100 милиона долара за благотворителни каузи.

Съобщението следва миналогодишната вълна от също толкова неясни корпоративни обещания. Например през октомври Джейпи Морган Чейс на Джейми Димън обеща 30 милиарда долара за справяне с неравенството през следващите пет години.

Но има проблем с тези обещания. След като банките получиха трилиони от спасителните мерки, финансирани от данъкоплатците през 2008 г., трябва ли да вярваме, че същите тези банкери - ограбили милиарди за сметка на средната класа - ще положат честни усилия за прекратяване на неравенството в богатството? Или трябва да го разглеждаме такъв, какъвто е, пиар кампания без съдържание?

В края на краищата историята на Голдман Закс не е страхотна, както показаха разкритията на бившия служител Грег Смит пред The New York Times през 2012 г.

„Мога честно да кажа, че средатасега е толкова токсична и разрушителна, колкото някога съм я виждал, " написа той.

„За да поставим проблема най-просто, интересите на клиента продължават да бъдат странични в начина, по който фирмата работи и мисли за печелене на пари", добави Смит.

Имаше и класическото свидетелство на Конгреса на Голдман Закс, което разкри как изпълнителният директор на фирмата знае как се продават „ш*бани сделки“ на клиенти.

В опит да се справят с тези проблеми, докладът на Голдман Закс от2017 за околната среда, социалното и управлението (ESG), подписан от изпълнителния директор Лойд Бланкфайн и тогавашния главен изпълнителен директор Соломон, подчерта:

"На нивото на управление фокусът ни върху бизнес стандартите и риска за репутацията е от основно значение за управлението на нашия бизнес. Имаме два комитета на ниво управление, които са посветени на тези критични въпроси.

„Нашият фирмен комитет за репутационен риск е разработил формализирани процеси за анализ на репутационния риск и преглежда определени транзакции, които могат да представляват потенциал за повишен репутационен риск", пишат от банката.

"В допълнение, нашият общофирмен комитет за клиенти и бизнес стандарти оценява и взема решения по отношение на бизнес стандартите и практиките, управлението на репутационния риск, взаимоотношенията с клиентите и обслужването на клиентите", се казва още.

Ето моята бележка до Соломон:

Тъй като се ангажирате да пробудите принципите за „справяне с двойните непропорционални пристрастия между пола и расите“, защо да не бъдете 100 процента прозрачни при разкриването на практиките за набиране и наемане на работа в Голдман Закс през последните 20 години?

Моля, разкрийте следното: подробности за изплащанията на всеки бонус, по отдели и отделни лица, и критерия за бонусите, изплатени от всяко подразделение на инвестиционното банкиране, подробният критерий за напредък във всички подразделения на инвестиционното банкиране и таблицата на всички служителски заплати в компанията, разпределени по подразделение за инвестиционно банкиране, пол, раса и религия.

През годините има многобройни примери за това как Голдман Закс са се облагодетелствали за сметка на данъкоплатците.

Банкерът милиардер Бланкфайн е бил главен изпълнителен директор от 2006 г. до декември 2018 г. и сега е старши председател на компанията Голдман Закс.

През 2008 г. заплащането на Бланкфайн беше 43 милиона долара. В същото време Голдман Закс не само получи спасителна помощ от 12,9 милиарда долара от американските данъкоплатци, но също така зае поне 5 милиарда долара от Бъркшър Хатауей на Уорън Бъфет, за да остане платежоспособна по време на кредитната криза.

Неслучайно предшественикът на Бланкфайн като главен изпълнителен директор на Голдман Закс беше милиардерът Ханк Полсън, който продължи да служи като министър на финансите на Съединените американски щати.

Полсън беше този, който създаде спасителните банкови помощи, подкрепени от американските данъкоплатци. Когато говори за тези спасителни мерки, Алън Грийнспан, предишен председател на Федералния резерв, заяви, че по време на кредитната криза не се прилагат действащите закони.

„Правеха се неща, които със сигурност бяха незаконни и очевидно престъпни", категоричен беше той.

Преди кредитната криза, когато Полсън пое ролята на министър на финансите, той получи „сертификат за отнемане“, който му позволи да продаде над три милиона акции от стойността на акциите на Голдман Закс на почти 500 милиона долара стойност без данъци.

Бившият изпълнителен директор на Голдман Закс Робърт Рубин се радваше на същата вратичка в данъците, когато беше назначен за министър на финансите от Бил Клинтън.

Друг пример за този олигопол е илюстриран в компенсацията, изплатена от Джейпи Морган Чейс на Димън, 65-годишният мултимилиардер. Димън е най-компенсираният главен изпълнителен директор на банката в съвременната история, получил общо обезщетение от $ 49,9 милиона през 2007 г.

Това се случва точно преди кредитната криза и трилионите в спасяванията на банки, проектирани от Полсън. През 2018 г. Димън получи 31 милиона долара. През 2019 г. общата му компенсация беше 31,5 милиона долара.

Гадно ли ви е вече от заплащането за участие в голямата игра на Вашингтон? В книгата си „Планета Понци“ описвам как разрушителният характер на въртящата се врата между блатото на Вашингтон и Уолстрийт ще унищожи капитализма.

Безразсъдните политики на централните банкери като Джанет Йелън и Бен Бернанке направиха разликата в неравенството на богатството най-голямата в историята.

Бързо напред към 2021 година и ние имаме корпоративна политика, ръководена от тълпата, отмяна на културата (има се предвид набезите, рушенето и забраната на паметници, история и културно-историческо наследство като "расистки", "хомофобски", "супремасистки", "трансфобски и тнт") и масово приписване на статут на жертви.

Нито една от тези банки не се интересува от равенството - расово, икономическо или друго - освен ако това не влияе пряко върху техните заплати. И това остава очевидно от още кухи обещания.

По-точно, след отвратителните действия, които банките предприеха фалирайки Америка през последните няколко десетилетия, трябва ли наистина да вярваме, че същите тези банкери ще положат сериозни усилия за прекратяване на неравенството в богатството?

Или трябва да видим тази последна словесна диария за това каква е в действителност: една скапана пиар кампания от хора, които наистина не се интересуват от равенството?

В края на краищата, тази програма идва от компания с 45 000 служители, където по-малко от три процента от висшето ръководство са „чернокожи или афроамериканци“.

През 1963 г. Мартин Лутър Кинг заявява:

„Имам мечта четирите ми малки деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат оценявани по цвета на кожата си, а по съдържанието на характера си.“

Мечтата на д-р Кинг беше, че Америка ще се превърне в „сляпа за цвета“ меритокрация. Би било невероятно опасно да се използват неизменните характеристики на пола, расата, религията и етническия произход като критерий за избор на каквото и да било.

Преминахме дълъг път в расовите отношения след убийството на д-р Кинг през 1968 г., но днешната "пробудена" (т.е. радикалната ляво-либерална "култура") култура е регресивна.

Подкрепено от корумпирана медийна и социална медийна цензура, нашето общество се движи назад, докато нашите олигархични владетели извършват най-голямото икономическо ограбване в историята.

И затова очаквам програмата на Голдман Закс, насочена към преодоляване на половите и расовите пристрастия, да представлява нищо повече от "пробудена" (радикално либерална, бел.р.) пиар врява.

Превод: СМ