/Поглед.инфо/ В Давос напрежението между Виктор Орбан и Володимир Зеленски избухна публично, след като унгарският премиер отхвърли всякакви опити за натиск върху Будапеща и заяви, че Унгария няма да бъде сплашвана. Зад дипломатичните усмивки прозира дълбокият европейски разлом за войната, санкциите и суверенното право на решения.
Поглед.инфо винаги разглежда геополитиката отвъд лозунгите и показните форуми.

Сцената в Давос отново се оказа не просто икономически форум, а арена за открити политически сблъсъци. Този път конфликтът не беше скрит зад дипломатически формулировки. Напрежението между Виктор Орбан и Володимир Зеленски излезе на повърхността с ясни, рязко очертани позиции, които показват колко дълбоко е разслоението вътре в самия Европейски съюз.

От унгарска страна посланието бе категорично: Будапеща няма да приема политически натиск, морални упреци или заплахи, прикрити като „общоевропейска солидарност“. Орбан демонстративно отхвърли опитите войната в Украйна да се превърне в инструмент за дисциплиниране на отделни държави и ясно заяви, че националният интерес не подлежи на договаряне нито в Давос, нито в която и да е чужда столица.

Отговорът дойде на фона на засилените призиви Киев да получи още по-безусловна подкрепа – финансова, военна и политическа. Именно тук се разкрива същината на конфликта: Украйна настоява за пълна лоялност и единна линия, докато Унгария отказва да превърне собствената си политика в продължение на чужда стратегия. За Орбан въпросът вече не е само за войната, а за правото на суверенно решение и за границите на външния натиск.

Така Давос се превърна в символ на по-широк европейски проблем. Европа все по-трудно говори с един глас, а зад фасадата на „ценностното единство“ се очертават различни визии за бъдещето – едната, залагаща на ескалация и конфронтация, и другата, настояваща за прагматизъм, предпазливост и защита на националния интерес.

Реакцията на унгарския премиер не беше импулсивна реплика, а внимателно премерен сигнал: Европейският съюз не е военен блок с безусловно подчинение, а Давос не е трибунал, който раздава присъди. В този сблъсък пролича и друго – все повече държави се уморяват от ролята на статисти в чужд сценарий и започват открито да поставят въпроса „докога и на каква цена“.

Зад публичния спор между Орбан и Зеленски всъщност стои много по-голям залог: дали Европа ще продължи да се движи по инерцията на конфликта, или ще се появят все по-гласни центрове на съпротива срещу логиката на безкрайната ескалация. Давос просто направи този разлом видим.