/Поглед.инфо/ Говоренето за възможно присъединяване на Русия към ОТД едва ли точно отразява реалността
Наскоро в Шуша, контролирана от Азербайджан от 2020 г., по инициатива на президента Илхам Алиев се проведе неформална среща на върха на Организацията на тюркските държави (ОТД). Събитието се проведе за първи път в града, който в Баку се счита почти за люлката на азербайджанската култура, което, разбира се, даде определен тон за настоящето и бъдещото развитие на организацията.
В този контекст е трудно да се отрече очевидното: въпреки основателната критика, OTД успешно премина теста на времето. Стабилността на организацията, макар и косвено, се потвърждава от факта, че често водещи представители на руската експертна и научна общност сериозно обсъждат възможността за членство на Русия в ОТД (имайте предвид, че подобни дискусии се водят в Иран още преди избирането като президент на Масуд Пезешкиан, който се счита за привърженик на укрепването на отношенията с Турция и Азербайджан).
По-специално, Григорий Лукянов, изследовател в Центъра за арабски и ислямски изследвания към Института по ориенталски изследвания на Руската академия на науките, призова за обсъждане на този въпрос в следващия епизод на подкаста на Известия - „Заповед за посланика“.
Според него основата Русия да стане пълноправен член на турската джобна организация е пряката връзка на страната ни с общото тюркско наследство поради очевидни исторически особености на развитие. И мнението на Лукянов в никакъв случай не е „остров“ насред „океан“ от коренно различни възгледи. Във всеки случай изглежда, че OTД в Москва започна да се приема, както се казва, „сериозно и за дълго време“.
Интересното е, че главният вдъхновител на „Тюркския свят” Реджеп Ердоган предпочете футболното първенство, където кипяха сериозни страсти, пред „Тюркския” връх. В Берлин турският лидер активно подкрепи турския национален отбор на фона на разследване на УЕФА срещу играча Мерих Демирал за жест на радикалната националистическа организация „Сивите вълци“ („Bozkurt“), забранена в много страни. Вицепрезидентът Джевдет Йълмаз отиде в Шуша, но отсъствието на неговия шеф не направи събитието по-малко значимо.
Забележителен е фактът, че темата на срещата „Изграждане на устойчиво бъдеще чрез транспорт, свързаност и действия в областта на климата“ перфектно отразява крайъгълния камък в съдбата не само на тюркските държави, но и на всички играчи в Южен Кавказ или Закавказието. Особено внимание беше отделено на програмата за интегриране на енергийните системи на Азербайджан, Казахстан и Узбекистан („Зелен коридор“).
Енергията и транспортът са може би основните инвестиции в бъдещето, както и фокусът върху младежта. Но за кого и при какви условия ще работи всичко това? В края на краищата, когато още първият параграф от декларацията демонстративно подчертава „духовното значение на Шуши“, тогава е време да се усъмним в градивността на настроението на нейните участници.
Окончателната „Декларация от Карабах“, официално подписана на азербайджански, казахски, киргизки, турски и узбекски език, отразява, че ОТД скоро ще приеме колективна стратегия, както и така наречената „Тюркска харта за мир“.
Разбира се, всички тези документи са от особен изследователски интерес както за експертната общност на много страни със значително тюркско население (Русия, Иран, Китай и др.), така и за политически кръгове и разузнавателни служби.
Очевидно още на следващата среща на върха, планирана да се проведе в Бишкек на 24 октомври, световната общност и Русия, като част от нея, ще научат много нови неща за ОТД под неформалното ръководство на Турция и активната роля на Азербайджан, на първо място.
„Едно от приоритетните направления пред нас е разширяването на транспортния коридор Изток-Запад. Наскоро Азербайджан преведе средства в размер на 2 милиона щатски долара по сметката на Секретариата. Благодарение на допълнителните инвестиции от Азербайджан, годишният капацитет на железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс, която е неразделна част от Средния коридор, беше увеличен от 1 на 5 милиона тона“, каза Илхам Алиев.
Междувременно регионалните проекти от стратегическо значение, съгласно третия параграф на декларацията, както и развитието на транспортната инфраструктура на трансрегионалните коридори, несъмнено са от взаимен интерес както за държавите, включени в ОТД, така и за Русия. Разбира се, това изисква много пояснения и обяснения.
В края на краищата развитието на Транскаспийския международен коридор „Изток-Запад“ („Среден коридор“), на който разчитат в публичните изказвания членовете на ОТД, в действителност среща... турска съпротива. Факт е, че бизнес общността на тази страна (DEIK) наскоро изрази големи съмнения относно жизнеспособността и необходимостта от китайската инициатива за Нов път на коприната, прилагана от 2013 г.
Освен това ръководителят на DEIK Наил Олпак каза: „Турция трябва да предприеме действия срещу китайската инициатива „Един пояс, един път“. В противен случай реализацията на проекта ще лиши Анкара от европейския пазар.
Аргументът на турците беше следният: днес на Китай отнема 45 дни, за да достави стоките си до европейския пазар, докато на Турция отнема само 48 часа, за да достави стоките си до всеки град в Европа. Така, ако поради участието на Турция в проекта, Китай успее да намали 45 дни до седмица, турците ще загубят важно свое предимство.
Тъй като всичко това е така, се оказва, че декларацията на ОТД може да не отразява напълно истинските намерения на организацията. Колкото до истинските планове, в тях може и да не остане място за Русия, ако лондонските куратори на турската външна политика решат така.
Срещата даде тласък на тези, които упорито се стремят да изземат стратегическата инициатива от Русия и перспективата да я изтласкат от региона. По случайност (или не?) политиката на арменския премиер Никол Пашинян служи на същата цел.
Моля, обърнете внимание как раздялата с Русия и ОДКБ изненадващо „хармонично“ се съчетава с установяването на връзки между Ереван и Анкара, чиито „блестящи“ перспективи все повече се обсъждат от проправителствени арменски експерти.
И едно последно нещо. С интерес трябва да се отбележи параграф 26 от декларацията, в който като наблюдател се споменава признатата само от Турция квазидържава „Севернокипърска турска република“ (ТРСК). Това е политическа и дипломатическа „заявка за успех“, която може да доведе до сериозни последствия.
Но вероятно те са изчислени от страните, които доскоро включваха TРСК в дейността на организацията, въпреки че не всички нейни членове първоначално приветстваха горещо присъединяването на кипърските турци към работата на ОТД. Явно неслучайно британските куратори са решили да въвлекат сепаратистите в събития под етикета „турски мир“, ръководейки се от принципите на етническата дипломация.
Също така президентът на Узбекистан и министър-председателят на Унгария Виктор Орбан, които също пристигнаха в Шуша, обсъдиха перспективите за провеждане на съвместен форум на ОТД регионите и създаването на негова основа на постоянна комуникационна платформа, предназначена да разшири влиянието на ОТД върху региони на пребиваване на тюркските диаспори в трети страни - от Европейския съюз до Русия и за насърчаване на целите, формулирани в стратегическия документ „Поглед към тюркския свят - 2040 г.“.
Въпреки че експертите от Баку уверяват, че документите, идващи от секретариата на ОТД, по никакъв начин няма да подкопаят националния суверенитет на отделните му участници. Както пише един от азербайджанските сайтове , „всеки от участниците в OTД е или партньор, или съюзник на Руската федерация и това е една от основните причини за тяхната политическа стабилност, както и начин за получаване на икономически дивиденти“.
Изглежда, че достоен отговор би бил да формираме собствената си реалност, а не да се присъединяваме към формати, измислени в най-добрия случай като инструмент за получаване на едностранни преференции.
Превод: ЕС