/Поглед.инфо/ В своя нов аналитичен материал авторът Дмитрий Седов разглежда ескалацията в Близкия изток през призмата на философията на Хана Аренд. Анализът разкрива как цинизмът на Вашингтон и Тел Авив се сблъска с неочакваната устойчивост на Техеран, поставяйки администрацията на Тръмп в геополитическа безизходица без полезен ход.

Философският разрез на съвременната агресия

Многобройните твърдения на различни политици и политолози, че атаките на САЩ и Израел срещу Иран променят из основи установената картина на света, имат своите напълно основателни причини. Свидетели сме на трансформация, при която директното и цинично използване на лъжи и насилие се е превърнало в постоянно и неотменимо правило за управляващите кръгове в САЩ и Израел. Тази промяна деформира цялата атмосфера на международните отношения, превръщайки агресията в нещо делнично. За архитектите на този курс това е просто „баналност на политическия занаят“. Западният свят, изглежда, прогресивно потъва в непрогледен мрак от неистини и откровена подигравка с рационалността.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, ситуацията поразително напомня описаното от Хана Аренд – основателката на теорията за тоталитаризма. Тя прозорливо отбелязва, че целта на постоянните лъжи не е просто да накарат хората да повярват в тях, а да ги доведат до състояние, в което вече не вярват на нищо. Когато един народ загуби способността да различава истината от лъжата, той неизбежно губи и моралния си компас да различава доброто от злото. Такъв народ, лишен от критично мислене, става лесна плячка за властта на лъжата и с него може да се направи всичко.

Механизмът на „баналността на злото“ в действие

Терминът „баналност на злото“, въведен от Аренд, описва безсмисленото подчинение на закони и заповеди, които атакуват самите основи на човешкия живот. Злото не винаги е демонично; често то се ражда от една „безсмислена нормалност“, от неспособността да се съпреживее болката на другия и от пълното безразличие към несправедливостта. Извършителите често са обикновени хора, чиновници и военни, които приемат установения ред за норма и съвестно изпълняват задълженията си в рамките на своята тясна „компетентност“.

Днес виждаме как Тръмп и Нетаняху разгърнаха мащабно клане в Близкия изток, разчитайки именно на такива изпълнители. Тези подчинени са лесни за управление, тъй като нямат вътрешни конфликти със законността на заповедите – те просто ги изпълняват. Именно това сляпо подчинение вероятно е дало измамно самочувствие на администрацията на Тръмп да пренебрегне подготовката на какъвто и да е „План Б“ в случай, че военната авантюра се обърка.

Стратегическата слепота на Вашингтон и блокадата на Ормуз

Администрацията на САЩ се оказа напълно неподготвена за логичния и предвидим отговор на Техеран – пълното спиране на енергийния трафик през Ормузкия проток. Днес това изглежда почти невероятно, но е факт: американската военна армада, позиционирана в пролива, се оказа безсилна пред масираните атаки от дронове и ракети на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Иранските сили ясно заявиха, че всеки опит за насилствено деблокиране на трафика ще доведе до унищожителни удари по флота на САЩ.

Победоносният тон, поддържан от западните медии, не позволява да се признае уязвимостта на тази армада, тъй като всяка сериозна щета по нея би сринала вътрешнополитическия рейтинг на лидерите в САЩ и Израел. Но законите на войната са неумолими – при опит за пробив, щети ще има. Липсата на алтернативен план остави американската администрация парализирана. Техеран се превърна в основния субект, който определя правилата на играта, и сега съдбата на политическото бъдеще на Тръмп до голяма степен зависи от решенията в Иран.

Енергийната примка и новата геополитическа реалност

Икономическите експерти, чиито мнения следи Поглед.инфо, са категорични: продължаването на блокадата в Ормузкия проток дори само за още един-два месеца ще закотви цената на петрола на нива от 100 долара за барел. Това ще се случи дори ако санкциите срещу Русия и нейните партньори бъдат облекчени. Новият лидер на Иран, Моджтаба Хаменей, вече официално потвърди, че това са стратегическите намерения на иранското ръководство.

Задълбочаващата се световна енергийна криза поставя на преден план въпроса за смисъла на тази война. Продължаването на агресията изглежда все по-безцелно, след като Иран демонстрира, че притежава капацитет да устои на всеки удар и същевременно да диктува условията на глобалния енергиен пазар. Нещо повече – Техеран умело използва ситуацията, за да ерозира американското влияние в региона.

Разпадането на американската хегемония в Залива

Атаките срещу американски бази в държавите от Персийския залив показаха на местните монархии колко илюзорни са били надеждите им, че Вашингтон може да гарантира тяхната сигурност. Реалността е сурова: Вашингтон скоро ще бъде принуден да се оттегли, тъй като не успя да постигне основната си цел – обезглавяването на иранския режим и неговата подмяна с удобни фигури.

Колкото и триумфално да се опитват САЩ да обявят края на военните операции, те ще оставят след себе си една регионална суперсила в лицето на Иран, контролираща ключовите енергийни артерии на планетата. Проамериканският лагер в региона е изправен пред болезнена преоценка на своите геополитически приоритети. В крайна сметка Америка напуска Близкия изток с празни ръце, оставяйки съюзниците си на произвола на новите реалности.

Израел пред прага на болезнена равносметка

Военната авантюра носи тежки последици и за Израел. Иранският обстрел по израелски селища е не само военен акт, но и политическо послание, целящо да напомни за хуманитарната катастрофа в Газа, която мнозина определят като съвременен Холокост. Въпреки опитите на израелските медии да цензурират информацията за щетите от иранските удари, истината си пробива път.

Когато боевете утихнат, за правителството на Нетаняху ще дойде времето за тежки обяснения пред собствения му народ. Това ще бъде и моментът, в който регионалната политика на Израел ще трябва да претърпи радикална промяна, ако страната иска да оцелее в една среда, където Иран вече е доминиращ фактор.

Краят на международния грабеж и поуките на историята

Светът се променя необратимо, а основният двигател на тези промени се оказаха самите Съединени щати със своя алгоритъм на „баналност на злото“. Първоначалните агресивни действия във Венецуела вдъхновиха Вашингтон за илюзорно завръщане към старата имперска слава, но сблъсъкът с устойчивостта на персите в Близкия изток сложи край на тези мечти.

Изкуствено раздутият американски национален нарцисизъм получи болезнен урок. Неслучайно днес е толкова популярна ироничната фраза: „Господин президент, вашата красива шапка „Да направим Америка отново велика“ е произведена в Китай.“ Това е символ на разминаването между претенции и реалност. Има надежда обаче, че ерата на международния грабеж приключва, отстъпвайки място на по-конструктивно и многополюсно взаимодействие между държавите.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.