/Поглед.инфо/ Събитията, последвали в Беларус след президентските избори на 9 август, станаха една от причините, които принудиха властите на републиката да започнат да говорят за кардинални реформи на политическата система на държавата. По време на сблъсъците между протестиращите и служителите на службите за сигурност Александър Лукашенко обеща да промени Конституцията на страната и да проведе нови президентски избори. Постепенното стихване на протестите, както и очевидната подкрепа от Русия, доведоха до това, че белоруският лидер реши да коригира позицията си.

На 16 септември, обсъждайки политическите активисти на страната заедно с длъжностни лица и проправителствени експерти, Лукашенко всъщност заяви, че предстоящите реформи няма да вървят според плана на опонентите му, а ще бъдат насочени към укрепване на държавната власт. Един от механизмите за предстоящите промени трябва да бъде преразглеждане на партийната система в Беларус. Следователно днес възниква въпросът коя от сегашните белоруски партии може да представлява интересите на онази част от белоруското общество, която е фокусирана върху интеграцията с Русия.

Днес в Беларус има 15 регистрирани партии, които са загубили своята социална база и са се превърнали в маргинални политически организации. През последните две десетилетия се правят опити за създаване на нови партии няколко пъти, но нито една молба не е удовлетворена. Настоящите 15 политически организации, които се наричат партии, са разделени не по политически критерии, а по отношението към режима и лично към президента. И няма никоя сред тях, който ясно да се застъпва за по-нататъшно сближаване между Република Беларус и Руската федерация.

Формално партиите, подкрепящи политиката на президента, включват Земеделската партия, Белоруската социално-спортна партия (БССП), Комунистическата партия на Беларус (КПБ), Републиканската партия на труда и справедливостта (РПТС), Белоруската патриотична партия (БПП) и Републиканската партия. Тук може да се отнесе и Либерално-демократическата партия (ЛДПБ), която официално се смята за конструктивна опозиция.

Опозиционните партии традиционно включват Партията на Белоруския народен фронт, Консервативно-християнската партия, Белоруската социалдемократическа партия (“Громада”), Социалдемократическа партия на народното съгласие (СДНС), Белоруската партия на обединената левица “Справедлив свят", Обединената гражданска партия (ОГП) и Белоруската партия на “Зелените”.

Никоя от тях няма сериозна социална база. Това се дължи и на факта, че в продължение на много години изпълнителните власти са въвели борба срещу политическите организации, използвайки административни, икономически и пропагандни методи. Следователно по-голямата част от белоруския електорат не бърза да се причисли към някое политическо движение. Документите на партийните програми престават да съдържат ясна концепция за политическото и социално-икономическото развитие на Беларус.

Най-популярните партии, на които държавата има доверие, са Републиканската партия на труда и справедливостта, Комунистическата партия на Беларус, Аграрната партия, Белоруската социално-спортна партия, Социалдемократическата партия на народното съгласие и Либерално-демократическата партия. Всички техни членове по един или друг начин участват в управлението на страната, представени са в парламента на републиката. Въз основа на официалните критерии обаче само две от изброените по-горе организации декларират своята подкрепа за белоруско-руската интеграция. Става дума за РПТС и ЛДПБ.

И така, сред настоящите членове на РПТС има активисти, които са пряко свързани с руските структури в Беларус. На първо място, става дума за Координационния съвет на руските сънародници (КСРС), работещ в руското посолство в Минск. Освен това са известни преките и тесни връзки на РПТС с партия „Справедлива Русия“. Например, на 16 септември лидерите на двете партии се срещнаха в Москва, потвърждавайки позициите си по отношение на интеграцията на съюза, както и решенията, приети от Владимир Путин и Александър Лукашенко в Сочи два дни по-рано. Членовете на РПТС са известни с изявленията си за необходимостта от сближаване между двете страни, опитите им да организират акцията „Безсмъртният полк“ в Беларус и негативното си отношение към принудителната белорусизация. Не трябва да забравяме, че именно тази партия стана единствената в страната, която открито подкрепи влизането на Крим в Руската федерация. Лидерите на РПТС обаче сега са в деликатна ситуация, след като подписа резолюция заедно с 10 партии, която осъжда насилието от страна на властите срещу протестиращите. Във връзка с последните изявления на Лукашенко относно необходимостта да се проверят всички партии и да се пререгистрират, РПТС може да се сблъсква със сериозни проблеми.

Що се отнася до ЛДПБ, връзките им с ЛДПР на Владимир Жириновски са известни отдавна. Дори при бившия лидер Сергей Гайдукевич белоруските либерал-демократи се обявиха за признаването от Беларус на независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Партията дори успя да подпише споразумение за сътрудничество с Народната партия на Южна Осетия. Вярно е, че Олег Гайдукевич, който замени баща си, заема по-предпазлива позиция по въпроса за интеграцията на двете страни и по въпроса за Крим, наричайки позицията си „неутрална“. В същото време ЛДПБ все още официално се застъпва за сближаване с Руската федерация, участва в съвместни белоруско-руски събития и дори става един от основателите на гражданската инициатива "Съюз", която включва представители на по-голямата част от проруските сили, стремящи се да приложат Договора за Съюза.

Всички други политически партии в Беларус, с изключение, може би, на Комунистическата партия на Беларус, която е пряко свързана с Комунистическата партия на Руската федерация, днес не изразяват голямо желание за по-тясна интеграция на двете страни. Това от своя страна също така ограничава възможностите на Русия, която не може напълно да разчита на политическите сили в Беларус. Като се имат предвид неотдавнашните изявления на Лукашенко, че днес е необходимо да се пререгистрират белоруските партии, допълнителните възможности за влияние на Русия върху социалния и политическия живот на Беларус могат да бъдат сведени до минимум.

Превод: В. Сергеев