/Поглед.инфо/ Афганистан беше в сърцевината на 17-тата извънредна сесия на Съвета на външните министри, представляващ 57-те нации на Организацията на ислямската конференция.
На пакистанския министър-председател Имран Хан се падаше да предостави ключово обръщение към сесията, която се проведе на 19 декември в Парламентарния дом на Исламабад.

И той използва момента:

"Ако светът не действа, това ще бъде най-голямата създадена от човек криза, която ще се стовари пред всички нас."

Имран Хан се обърна не само към представителите на ислямските страни, но и към хората от ООН, както и небеизвестните "глобални финансови институции", рояците от НПО, Съединените щати, Европейския съюз, японските представители, и ключово, талибанският външен министър Амир Хан Мутаки.

Нито една нация или организация все още не е припознала формално талибаните като ново и легитимно афганистанско правителство. А и мнозина са честно казано по-заинтересовани в това да се анажират в целенасочено кабуки (кабуки - японска танцова драма - б.р.), правейки се, че предоставят някаква помощ на афганистанската икономика, разрушена след 20 години на окупация на САЩ и НАТО, вместо да координират доставките и помощите с Кабул.

Цифрите са отчаяни и едва-едва ни показват цялостния мащаб на драмата.

Според Програмата на ООН за развитие, 22,8 милиона афганистански граждани - или приблизително половин Афганистан - са изправени пред опасността от хранителен недостиг и много скоро реален глад. В същото време не по-малко от 97 процента от афганистанците са изправени пред опасността да попаднат под линията на бедността.

В допълнение към това, Световната хранителна програма подчертава, че 3,2 милиона афганистански деца са изправени пред риск от недохранване.

Имран Хан подчерта, че Организацията на ислямската конференция има "религиозен дълг" да помогне на Афганистан. Що се отнася до "хиперсилата", която изуми света с унизителното си изтегляне и шоуто, което спретна след 20 години на окупация, пакистанският премиер беше ясен: Вашингтон трябва да "премахне връзката" между каквито и недоволства да има срещу талибанското правителство от една страна, и съдбата на 40 милиона афганистански граждани от друга страна.

Имран Хан наистина разхвърля и няколко афганистански пера - той започна с бившия президент Хамид Карзай, когато отбеляза, че "идеята за човешки права е различна във всяко общество", имайки предвид провинция Хибер Пахтунхва, която граничи с Афганистан.

"Градската култура е напълно различна от културата в селските области....", заяви той.

"Даваме стипендии на родителите на момичетата, за да могат те да ги пращат на училище. Но в районите, които граничат с Афганистан, ако не сме чувствителни към културните норми, те няма да пращат децата на училище, въпреки че получават двойно по-голям брой пари. Трябва да сме чувствителни за човешките права, както и за женските права", заяви още Хан.

Това беше интерпретирано в няколко центъра като пакистанска намеса - част от таен и нечестив стратегически наратив. Но истината не е такава.

Министър председателят всъщност, констатираше факт, както би казал всеки, които е запознат с племенните области. Дори афганистанският външен министър Мутаки заяви, че думите на пакистанския премиер не са "обидни".

Имран Хан също така отбеляза, че има вече над три милиона афганистански бежанци в Пакистан. Още повече, Исламабад приютява повече от 200,000 бежанци, които са останали по-дълго, отколкото им позволяват визите.

"Те не могат да се приберат обратно. Вече страдаме от ефекта на Ковид-19 пандемията. Не сме в позицията да се справим с притока на бежанци", добави премиерът.

Бихте ли вярвали някога на НАТО?

Освен това, не трябва да пропускаме и върховният кестен, който трябва да се вади от огъня: вътрешноталибанските динамики.

Дипломатическите източници потвърждават, неофициално, че това е нон-стоп битка за убеждаване на различните слоеве от талибанското ръководство да допуснат някакви концесии.

Дискусиите с блока на НАТО са, във всеки един смисъл, мъртви: право казано, няма да има никаква помощ без видими отстъпки за образованието на момичетата, правата на жените и сърцевината на въпроса - върху която всички са съгласни, включително руснаците, китайците и централноазиатците - по-инклузивно правителство в Кабул.

Засега талибанските прагматици, водени от политическия кабинет на Доха, са от губещата страна.

Срещата на Организацията на ислямската конференция поне достигна до практични предложения, включващи ислямски банки за развитие. Пакистанският външен министър Шах Махмод Куреши подчерта необходимостта на това Кабул да получи достъп до банкови услуги.

Това е сърцевината на проблема: няма солидни банкови канали, след като НАТО си замина. Поради което е технически невъзможно да се прехвърли финансова помощ в системата и тя да се разпредели сред тежко ударените провинции. И все пак още веднъж, това е свързано с тези мъгляви западни обещания за помощ, които са обвързани с редица изисквания и настоявания.

В крайна сметка Куреши, заедно с генералния секретар на Организацията на ислямските конференции Хисейн Брахим Така обявиха, че един "хуманитарен тръстов фонд" ще бъде установен възможно най-скоро, под егидата на Ислямската банка за развитие.

Този фонд ще включи международни партньори, както и не-политизирани западняци.

Куреши си надяна най-смелата маска, подчертавайки, че "нуждата се усеща, за изковаването на партньорство между Организацията на ислямските конференции и ООН".

Таха от своя страна, беше доста реалистично настроен. Засега не са обещани никакви фондове и средства за тази нова хуманитарна операция на Организацията на ислямските конференции.

Както Куреши спомена, има едно нещо, с което Русия, Китай, Иран, Пакистан и други участници могат решително да помогнат: инвестиции „в народа на Афганистан, двустранно или чрез ОИК, в области като образование, здравеопазване и технически и професионални умения на афганистанската младеж“.

И така, сега се стига до кризата – и то бързо. От ОИК зависи да играе водеща роля по отношение на облекчаването на тежката хуманитарна драма в Афганистан.

Официалната декларация, призоваваща всички държави-членки на ОИК, ислямските финансови институции, донори и неназовани „международни партньори“ да обявят ангажименти към хуманитарния доверителен фонд за Афганистан, ще трябва да надхвърли риторичното ниво.

Най-малкото е почти сигурно, че оттук нататък, земите на исляма са решени да помогнат на Афганистан. На горчиво, победено, отмъстително, вътрешно корозирало НАТО просто не може да се вярва.

Днес никой не си спомня, че Империята е измислила своя собствена версия на Новия път на коприната преди повече от 10 години, обявена от тогавашния имперски държавен секретар Хилари Клинтън в Ченай през юли 2001 г.

Това не беше „общност на споделено бъдеще за човечеството“, а много тясна мания за обсебване на енергийни ресурси – в Казахстан и Туркменистан; „стабилизиране“ на Афганистан, като увековечаване на окупацията; даване на тласък на Индия; и „изолиране“ на Иран.

Маршрутите за доставка на енергия на запад трябваше да минават през Каспийско море, а след това през Азербайджан, Грузия и Турция – трите участници в газопровода BTC – заобикаляйки по този начин Русия, която вече тогава беше изобразявана на запад като „заплаха“ .

Всичко това е мъртво и погребано – тъй като Афганистан след окупацията, заедно с петте централноазиатски „стана“, сега се завръщат като един от ключовите фокуси на интерес на руско-китайското стратегическо партньорство: сърцето на Велика Евразия, простираща се от Шанхай на изток, до Санкт Петербург на запад.

И все пак, за да се случи това, е наложително ОИК да помага на Афганистан толкова, колкото талибаните трябва да си помогнат сами.

Превод: СМ


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели