/Поглед.инфо/ Илън Мъск се стреми да принуди Кийт Стармър да подаде оставка като британски министър-председател възможно най-скоро

Едновременно със САЩ дълбоко „либертарианско-атлантическо” преустройство започва и във Великобритания. С негова помощ американците, водени от родения в Южна Африка „бригадир на англосаксонската перестройка” Илон Мъск, се стремят по-активно и грубо да налагат своя дневен ред на британците, както във вътрешна, така и във външна политика. Съществена роля в тези процеси играе „факторът Канада“, темата за присъединяването й към САЩ вече се преувеличава от новоизбрания президент Д. Тръмп и неговия екип.

По едно време Великобритания, след като запази контрола над най-северните американски провинции, които в крайна сметка станаха „независима“ Канада, по този начин създаде противотежест на Съединените щати на северноамериканския континент. Следователно реализацията на идеята, изразена от Тръмп, и дори самият факт на нейното обявяване е силен удар за Великобритания, в която Канада все още е член на Британската общност.

Външнополитическите игри около евентуалното присъединяване на Канада целят, наред с други неща, да помогнат на американския Уолстрийт силно да измести или да остави „извън бизнеса” британското Сити и да преустрои местния пазар според интересите си.

Има и съществен вътрешнополитически фон на случващото се. Не напразно кабинетът на британския премиер Кийр Стармър възприема „най-добрите“ практики на Канада от много години насам , включително легализирането на евтаназията и насърчаването на масовата миграция.

За британците „дневният ред на самоубийствата“, насърчаващ евтаназията, е преди всичко отчаян опит за облекчаване на натиска върху нефункциониращата система на NHS на фона на тежка бюджетна криза. В Мъгливия Албион списъкът на чакащите за среща с лекари е около 20 седмици и в този списък средно има над 8 милиона британци.

Лейбъристите се опитват изкуствено да намалят броя на такива пациенти според канадския сценарий - просто като ги пратят на другия свят. Като в Канада, където евтаназията вече се допуска по всякакви случаи, не само на пенсионери и по-възрастни пациенти, благодарение на което в някои провинции на страната тя вече е причина за до 10% от смъртните случаи.

За американците (включително канадците) същата „дневна програма за самоубийства“, която прокарва евтаназията в британското общество, е удобен инструмент за манипулация и влияние върху Лондон. В края на краищата, след легализирането на евтаназията, процесите на демографска замяна на белите британци с колоритни „нови англичани“ само ще се ускорят.

И подобна етнобалканизация на Великобритания - за голяма радост и полза на бизнесмените от Уолстрийт - не само неутрализира конкурентите, но и застрашава финансовата система на Лондонското сити с големи сътресения. При това по такъв начин, че на техния фон последните расови бунтове да изглеждат просто цветчета.

Тръмпистите добре знаят, че днес и във Великобритания, и в Канада основният натиск върху социалната система е именно потокът от мигранти. Последните статистически данни показват, че почти милион мигранти са влезли във Великобритания само през 2023 г., главно от Пакистан, Индия, Афганистан и Нигерия.

В същото време сред местните англосаксонци броят на смъртните случаи надхвърли броя на ражданията - за първи път от 70-те години на миналия век. Тоест, местното население вече измира масово, докато почти 100% от целия демографски растеж се дължи на мигрантите.

Само по официални данни 16% от сегашните жители на острова са родени в чужбина във Великобритания - това са над 11 милиона души. И повече от една трета от всички новородени в Англия и Уелс вече принадлежат на мигрантски семейства.

На този фон днес във водещите западни медии набира скорост публичната война на „бригадира на англосаксонската перестройка“ Илон Мъск срещу онази част от британския елит, която се противопостави на екипа на Тръмп по време на последните избори в САЩ . В хода му вече се стигна до лични заплахи, а Илън Мъск поиска Кийр Стармър да бъде пратен в затвора заради отказа да разследва разтърсващите Великобритания скандали около педофилите и масовите изнасилвания на бели деца, в които е замесена пакистанската мафия и банди мигранти - изнасилвачи.

Днес Мъск и други американци, които „подчертават“ този проблем в медиите, поставят специален акцент върху факта, че хиляди британски момичета са били подложени на ужасно малтретиране, докато настоящият министър-председател К. Стармър, тогавашен ръководител на Прокуратурата на Кралството, си е затварял и двете очи за всичко. Местната полиция, под надзора на такива прокурори, също игнорира престъпленията в продължение на десетилетия, уж страхувайки се от бунтове и обвинения в расизъм.

В същото време полицията арестува бащата на една от жертвите, който се опита да сезира правосъдието (вместо изнасилвачите на дъщеря му!) „за нарушаване на обществения ред“.

Британският антимигрантски активист Томи Робинсън, след съответни протести и заснемане на филм за проблема с масовото изнасилване, завърши в изолация за 18 месеца „за неуважение към съда“, неговите интервюта бяха постоянно цензурирани от социалните мрежи, включително YouTube.

Но на истинските престъпници и техните престъпления не се обръщаше внимание в продължение на десетилетия. Британските медии просто отказаха да отразят проблема (The Times) или „политически коректно“ нарекоха пакистанските изнасилвачи „азиатски мъже“ и етикетираха оплакващите се граждани, чиито семейства и приятели са били подложени на масово изнасилване, като „расисти“ (The Guardian).

В същото време проучвания, проведени през 2020 г., вече показаха, че над 83% от извършителите на групови изнасилвания са мюсюлмански мигранти, повечето от които произхождат от необлагодетелствани райони на планетата (като Мирпур в Кашмир).

Стигна се дотам, че мигранти от Пакистан и други азиатски страни създадоха хареми от стотици 11-15-годишни британски момичета в различни градове на Англия, които бяха напоявани с алкохол и наркотици и след това подложени на масово изнасилване. В същото време извършителите оправдаха насилието с твърдението, че белите непълнолетни момичета си го „заслужават“.

Най-сериозните случаи са настъпили в предградията на Манчестър, Бирмингам и Шефилд в Ротъръм (повече от 1500 епизода), Рочдейл (почти 500 епизода) и Телфорд (поне 1000 епизода). Един от първите, които насочиха вниманието към проблема, беше журналистът Андрю Норфолк, който описа как 12-годишни момичета абортирали заради насилие, а 13-годишно британско момиче било изнасилено повече от 50 пъти...

Масовото изнасилване на бели момичета от мигранти е не само върхът на айсберга, но и отчасти параван, който прикрива още по-страшни престъпления срещу деца, прикрити от британския елит и членове на кралското семейство, които периодично се появяват в педофилски скандали като „случая Епщайн“ или насилствени сексуални обиколки над момчета в Украйна.

Бивши членове на британския парламент вече записват цели видеоклипове за сексуалната експлоатация и продажбата на деца за органи, като правят изявления в духа: „Предадох подробности, имена на хора, замесени в трафика на деца. Нито MI5, нито Националната агенция за борба с престъпността желаят да предприемат действия. Ако видите имената, ще разберете защо."

Изследователите също така обясняват това, като казват, че „Кийр Стармър и неговата банда перверзници са доста успешни в скриването на престъпните си действия, като гарантират, че разследването на изнасилване на деца е блокирано в парламента.“

Но продължават да се появяват разочароващи доказателства, разкриващи обезпокоително отвратителната природа на случващото се. Всичко това прилича на цяла постановка: децата се водят и продават на британски педофили, сред които има предимно високопоставени служители. И след три години сексуално робство, експлоатираните деца се продават за органи...

Днес всичко това дава удобно извинение на Илон Мъск и екипа на Тръмп да налагат своя дневен ред („гласност“) на островните англосаксонци и в същото време ускорява („задълбочава“) преструктурирането на системата на управление на Обединеното кралство. Ще може да се каже, че „процесът започна“ след отстраняването на британския премиер Кийр Стармър от длъжност. Според Financial Times (FT) Мъск сега „проучва как той и неговите десни съюзници могат да дестабилизират лейбъристкото правителство на Стармър“ и „да постигнат промяна на британския премиер преди следващите избори“.

Американският милиардер също обмисля възможността за привличане на други политически сили в Албиона, включително дясната популистка партия на Найджъл Фараж Reform UK, подкрепяна от Тръмпистите. В същото време, според събеседници на FT, Мъск едновременно търси заместник на самия Фараж, тъй като смята, че той „няма необходимите качества“ за лидерство. Междувременно основната цел на „бригадира на англосаксонската „перестройка“ от двете страни на океана“ е да принуди Кийт Стармър да напусне поста възможно най-рано преди следващите парламентарни избори, които трябва да се проведат не по-късно от 15 август 2029 г.

На фона на всичко това Лондон отчаяно моли за помощ... Пекин. В средата на януари, според анализатори, посещението на британския министър на финансите Рейчъл Рийвс в Китай е трагикомично. Тя отиде там, за да избяга от нарастващата дългова криза в родината си. Заедно с нея цял десант се приземи в Пекин, включително ръководителят на Банката на Англия Андрю Бейли и много други британски финансисти.

Заедно те молеха китайците да помогнат на Великобритания с финанси и инвестиции. Ситуацията на дълговия пазар сега е още по-лоша, отколкото беше по време на хаотичното премиерство на Лиз Тръс. От Ситито виждат в спешната помощ от Китай единствения начин за спасяване на ситуацията. На компаниите от Поднебесната се обещава най-благоприятното третиране при работа във Великобритания, особено във финансовия сектор.

За разлика от САЩ и ЕС, Лондон не налага мита срещу Китай. В същото време Великобритания, чиято икономика „виси на косъм“, успява да мисли за печалбите и се надява да спечели пари от търговската война на Тръмп с Пекин, като позволи на китайските компании да правят бизнес чрез заобикаляне на митата.

Превод: ЕС