/Поглед.инфо/ Велика и страшна беше 2022 година от Рождество Христово, първа от началото на Специалната операция. Освен със специалната операция Русия се сблъска с частична мобилизация и масова релокация. Какъв интересен синоним на думата емиграция.
Смисловото натоварване е същото - все пак емиграцията е постоянна (завинаги) и временна, със смяна на гражданството и без. Но от 1917 година до края на 80-те терминът емиграция има негативна конотация. Емигрират “контрареволюционери”, различните “врагове на народа”, предатели, колаборационисти. Като измяна на първата на света държава на работниците и селяните разглеждат дори самото желание да се напусне родината на социализма и да се преместиш в капиталистическия свят.
Преминаването към “страните с народна демокрация” или Третия свят не се осъжда така строго, но като цяло също не се приветства. Все пак, ако “не познавам друга такава страна”, то с напускащия я явно не всичко е наред.
Към края на Перестройката и особено през 90-те години икономическата (саламена) емиграция, в търсене на по-добър живот, престава да се осъжда, мнозина дори завиждат на тези, които “успяват да се устроят”. Но към началото на новия век отношенията на Русия със Запада започнаха да се развалят и предвид влошаването, започна да се влошава и отношението към емигрантите, заминаващи за страните на врага.
Така, разделяйки през 2022 година политическата емиграция (след 24 февруари, несъгласните с началото на СВО) и икономическата релокация (след 21 септември хората, опасяващи се, че ако ги мобилизират, ще им се провали с години създавания бизнес), ние все едно делим емиграцията на групата на напълно безнадеждните емигранти (преминали на страната на врага по време на война) и имащи шанс да се поправят “релоканти” (чието поведение също далеч не се приветства от обществото, но които в крайна сметка не се впускат в клеймящи Русия заявления и които не подкрепят врага морално и материално). Разширяването на базата на синонимите към думата емиграция е добър признак. Ние се отдалечаваме от черно-белия поглед на света, свойствен на тоталитарното съзнание, възпитаван у няколко поколения наши съграждани и започваме да виждаме полутонове. Това значи, че се учим да виждаме в другите не само разединяващи, но и обединяващи ни черти. Колкото по-широка е обединяващата база, толкова повече са съюзниците ни във вътрешната и външната политика, толкова по-стабилно е нашето общество, толкова по здрава позиция заемаме в системата на международните отношения, толкова по-уверено се чувстваме.
Впръчем, това е единственото хубаво на заминаващата си година. СВО се проточи, превръщайки се в пълноценна конфронтация със Запада, опитващ се да направи от Украйна втори Афганистан за Русия.
Засега печелим войната на изтощение, но до пълната победа над колективния Запад е далеч и през 2023 година ни чакат немалко неприятни неочакваности. Не се усъществи идеята да се смени правителството в Украйна, донякъде да се ореже (да се накара да признае загубата на суверенитета над Крим, Севастопол и двете области в Донбас) и да се превърне в Беларус - без уговорки съюзник и младши партньор на Русия. Това значи, че през 2023 година украинската държава трябва да се унищожи, първо да се разгромят въоръжените ѝ сили на бойното поле и щателно да се очисти обществото от русофобия и нацизъм.
Само по себе си разширяването на територията на Русия и увеличението на броя граждани е без съмнение положително. Но трябва да се има предвид, че въпросната операция ще бъде доста продължителна и скъпа откъм ресурси. Ситуацията в бившите украински региони още дълго ще се отличава към по-лошо във всички отношения с общоруската. Дълго ще остават хранителна среда за корупция, ксенофобия (русофобия) и дори обикновен бандитизъм, маскиращ се като етническа революционност и опериращ с идеите на “националното освобождение”.
От друга страна тези територии ще бъдат разсадник и на екстремистко-леви възгледи. Трудно ще се избавим нито от абсолютното, нито от относителното (в сравнение с останалата Русия) обедняване на местното население. Нищетата винаги е хранителна среда за леви екстремисти.
Не по-малко от десетилетие бульонът от десни (фашисти) и леви екстремисти и радиксални националисти (нацисти) ще бъде отличителна черта на бившите украински територии. Враждебният ни Запад ще се постарае да използва тази ситуация, поддържайки въпросното движение морално (на равнище дипломатически актове и публична риторика) и материално (пари, оръжие, техническа поддръжка). На тези територии ще се вербуват шпиони, диверсанти, тук Западът ще се постарае да организира ново дисидентско движение. Той ще направи всичко, така че след своя разгром Украйна още дълго да остава главоболие за Русия, черна дупка, поглъщащ ресурси, без сериозни материални ползи.
Западът щге осигури най-облагодетелстван режим за смучещите отправени към Украйна ресурсни потози корумпирани лица и ще се постарае тази язва колкото се може по-широко да се разпространява из Русия, разклащайки основите на държавността, нулирайки постиженията на последните десетилетия, да внася в обществото разделение, всявайки недоверие между народа и властта и стараейки се да преобразува това недоверие в ненавист. За осъществяването на тези цели Западът ще има няколко милиона души със съзнание, изкривено от Майдана, традиционно ненавиждащо всяка власт и няколко десетки хиляди активисти, които да обяснят на потенциално майданизираната тълпа, че нищо не може да бъде по-лошо от руската власт и че трябва да се борят преди всичко с руското.
Тези трудности не са критични и ще бъдат преодолени с времето, а бившата Украйна най-накрая ще се превърне в Югозападна Русия. Но за да ни съпътства успехът във всички начинания, е необходимо да сме наясно, че няма да е лесно и къде е коренът на тези проблеми. Той е осъзнаването на част от руския народ като някакви митични “украинци”.
Можете дълго да говорите за "братство" и "небратство", можете дори да убеждавате украинците, че сме един народ. Но докато не се изкоренят термините Украйна, украинец, местната фолклорна традиция с бродираните ризи, периодично ще се обръщат към нас с ужасна бандеровщина, мразейки всичко руско по начина, по който само маниак може да мрази себеподобните си .
Мисля, че 2023 г. ще бъде ключова за бъдещето на украинците. Именно тази година трябва да бъдат окончателно определени новите граници на Русия, които по един или друг начин ще включват бившите украински територии (може би дори всички). Тази година в значителна част от тези територии режимът на фактически военен контрол ще бъде заменен с граждански. Именно тази година ще трябва да се реши ключовият въпрос за отношенията с местното население - кои са те.
Ако ги признаем за украинци, тогава винаги ще има хора, които са склонни да развият тази идея=: ако има украинци и е имало украинска държава, а сега Русия е тук, тогава руснаците са завладели украинците и те трябва да водят „освободителна борба“. Можем да се измъкнем от този пропаганден капан само ако най-накрая развием идеята за освобождение и на всички нива (медии, образование, култура, религия) внушим, че Украйна няма и никога не е имало, че това е изключително Западен проект, предназначен да раздели и унищожи един-единствен руски народ, който освободихме от американско-европейското иго, не е „братски народ“, а наш собствен, че онези, които се наричат украинци, не са друг народ, а предатели на руския народ.
Тогава и само тогава няма да бъдем завоеватели (дори и мили и добри), а освободители на изконните земи и себе си от зомби инкубатора, организиран от Запада, които не помнят родство и мечтаят да унищожат себеподобните си. Не са необходими вируси - ето го - най-ужасното биологично оръжие, селективно унищожаващо изключително руснаците.
В исторически план (в учебниците) термините, производни от Украйна, трябва да бъдат заменени с такива, произлизащи от Бандера и Мазепа. Първо, "номиналните" имена говорят за идеологическия, а не за етническия характер на явлението и руснакът може да се окаже бандеровец или мазепинец по същия начин, както фашист, комунист, консерватор, либерал или демократ. Второ, самите лица Бандера и Мазепа са болезнено противни. Не всеки иска да принадлежи към общността, кръстена на тях.
Ще отнеме доста време за решаването на този проблем. Преди окончателното решение трябва да се сменят три поколения и да изминат тридесет до петдесет години. Но е необходимо да започнем сега, още през 2023 г., тъй като 2022 г. свърши.
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com