/Поглед.инфо/ Русия напрегнато следи изборите в САЩ. Следят ги американофилите. Следят ги американофобите. Следят ги либералите и патриотите. Всеки има своите причини, желания и мечти.
“Какво ще стане, ако Байдън бие Тръмп? Кой кого ще пребори?”, търкат ръце любопитните.
“Важното е, че демокрацията ще победи”, отговарят искрено вярващите.
Друго ми е интересно: как ще подейства вълшебната отвара. Каква? Ще разкажа после.
Засега да погледнем на образец на либерално преклонение пред непогрешимата Америка - статия в блога на Борис Вишневски на сайта на радио “Ехото на Москва”.
Статията е интересна, че в нея е събран целият набор аргументи, който днес, през 2020 година, остава у руските опозиционни публицисти за прокарване на тезата за “американското величие”.
Отговаряйки на главния редактор на “Русия Днес” Маргарита Симонян (че в Щатите са забелязани многобройни нарушения, наблюдателите ги няма на участъците, гласуването е сложно и непрозрачно, медиите лъжат, социалните медии налагат цензура на привържениците на Тръмп, Вишневски незабавно прибягва до своя основен и единствен довод: къде се врете вие, руснаците, от кочината на предни редици?!
“Конструкторите на “Жигули” критикуват “Форд”. Разработчиците на десеткилограмовия роден “Елбрус” сочат недостатъците на “Макбук”. Как там говорят за Илф и Петров Елочка-човекоядката в “Дванадесетте стола”? Роклята, разкъсана от кучето, нанася ясен удар на Вандербилдихова”, бърка със сравненията Вишневский.
Дежурно написал в послеписа, че той самият е равнодушен към резултата, той вярва в “предпазните механизми” на избирателната система на САЩ и разчита на продължаването на борбата на Вашингтон с “международните мерзавци, тирани и диктатори”, след това авторът на “Ехото на Москва” спира с почит към добре облечения господар.
Междувременно в социалните мрежи вече е пълно с графики и процентни разпределения на гласовете в редица американски щати. Тези свидетелства изглеждат лудо. Все едно нарочно са ги създали, за да ударят с критика Владимир Чуров. Сред тях има непосредствени доказателства за фалшификации в полза на Байдън. Може, както обикновено, това да се припише на кремълската пропаганда, но се лее от страниците на американските публикации.
Разбира се, в коментарите след всяко такова доказателство се събира самодеен хор, изпълняващ безсмъртния хит “Не разбирате, това е нещо различно”.
Понякога този хор се подкрепя от специалните служби на “Фейсбук” и “Туитър”, маркиращи свидетелствата като “лъжлива информация”. Преди седмица тези цензори изхвърлиха от мрежата статията на “Ню Йорк Пост” за делата на Хънтър Байдън под предлог за “разгласяне на конфиденциална информация”.
Но основният резултат от изборите вече е ясен, с това са съгласни и привържениците на Тръмп, и неговите противници: американската демокрация няма да излезе жива от тази борба. Тя е принесена в жертва на интересите на клановете и краткосрочната политическа целесъобразност. И двете страни, републиканците и демократите, не са готови да признаят своето поражение и продължават борбата по улиците и в съдилищата.
Но това е резултат за вътрешна употреба. Има и друг, по-важен - за външния наблюдател. Дошъл е краят на американската хегемония. Америка се уби сама със същото средство, което дълго използва срещу другите.
Америка, както доктор Воуф-Ху от разказа на О’Хенри доста дълго търгува по мира с вълшебна отвара. Тя лекува застарелия тоталитаризъм, спасява от бедност и чисти историческите чакри. Отварата се нарича “революция на достойнството".
Тя успява да го пробута тук и там. Действа ефективно. Сваля безотказно “тирани”. Наистина, така се получава, че не всеки лекуван оцелява. Демокрацията, идваща на мястото на тиранията, незнайно защо се храни с човешко месо, а от икономиката остават едни кости. Самата “спасена страна” започва да прилича на зомби от сериалите и започва да гони онези, които не искат да се лекуват по най-новите американски методи, за да им изяде мозъците.
Винаги съм знаел как ще свърши това. Защото вярвам в справедливостта.
И ето, че най-накрая Америка си помисли, че самата тя е болна. Болна от Тръмп. А под ръка се намира отварата собствено производство. Рекламирана като най-доброто средство срещу всичко лошо.
Ръката с чашата, наистина, леко трепери. Но нищо - след първата глътка последва втората, след това третата, а след това и вкусът се хареса.
Пий до дъно, Америка!
Даде ми много. Даде ми тежки и болезнени уроци от Бжежински и Кисинджър. Даде ми и мечти - прекрасният Холивуд. Даде ми хумор и съвест - О’Хенри и По, Лондон и Стайнбек, Бредбъри и Шекли. Благодаря за всичко.
Жалко, че на теб самата нищо от това повече не ти е нужно. Незнайно защо на теб не ти е нужно нищо друго, освен власт. Абсолютна власт. Властта да наричаш черното бяло , а бялото - черно. Властта да назначаваш истината и да наказваш за неверие.
Пий си отварата. Там е нещото, към което вървя последните години. Там е нещото, което ти натрапва на останалия свят с чисто американска щедрост. Пий властта си. Чиста, неразредена.
Изкарай от себе си рижия Тръмп. Изплюй антисемитизма на Мел Гибсън. Откъсни от себе си расиста Колумб. Отрежи политически некоректните Джеферсън и Франклин. Изгори на клада мъжките шовинисти Лондон и По.
Изгори “451 по Фаренхайт” - ще бъде символично.
Разкъсай се на части.
Не, не злорадствам. Просто повече не мога да те гледам, Америка. Твърде ми е жал.
Избави себе си и мен от мъките - пий до дъно от отварата си и се наслаждавай на свободата от всичко, което не ти е нужно, което те дърпа към сложен, противоречив, нееднозначен живот. Наслаждавай се на простотата и еднозначността.
Плюскай всичко, което успееш да догониш. Гони се в собствения си дом с всичко живо и го превръщай в умряло. Когато се видим с теб следващият път, вече ще си друга.
Но това после. А сега - пий.
Превод: В. Сергеев