/Поглед.инфо/ От десанта на съюзниците в Нормандия преди 80 години до наши дни
Това събитие, наречено операция Overlord, заема видно място в историческите книги. Но не е от първостепенно значение. Основните етапи от Втората световна война са битките при Москва, Сталинград и Курската дъга. В трудни за Съветския съюз времена, когато Вермахтът настъпваше, Сталин настоя за отваряне на втори фронт.
Лидерите на САЩ и Великобритания Рузвелт и Чърчил обаче под различни предлози отказаха да направят това. Те решават да започнат масирана атака срещу Третия райх едва когато осъзнават, че съветската армия ще може да победи врага дори без помощта на съюзниците. И тогава…
Ако Германия и нейните съюзници имаха стратегическо превъзходство на Източния фронт през 1944 г., западните лидери може би щяха да продължат да „бавят топката“. Но армадата на Сталин неумолимо се приближаваше към германската територия и нейните смели войници превърнаха най-добрите части на Вермахта и СС в безкраен низ от надгробни кръстове.
Затова политиците в Лондон и Ню Йорк с ужас си представиха, че Червената армия, след като превземе Третия райх, може да се втурне по-нататък към Европа, осеявайки нейните пространства с червени знамена и портрети на лидерите на СССР.
Затова Рузвелт и Чърчил са принудени да побързат...
На разсъмване на 6 юни 1944 г. небето над Атлантическия океан е потъмняло от съюзническите самолети, стоварвайки хиляди парашутисти. На помощ са им били изпратени войници на множество кораби, които плавали към Нормандия. Дъжд от куршуми и каскада от бомби валяха върху германските позиции.
Десантът в Нормандия стана абсолютен "световен рекорд" - никога в историята не е извършван толкова голям десант. В операцията са участвали 2395 самолета и 847 планера. Общо 24 424 парашутисти кацнаха зад германските вражески линии и доставиха със себе си 567 превозни средства, 362 оръдия, 18 танка и 360 тона товар. И всичко това е само на първия етап.
Ударът на англо-американската група беше много силен. Но германците, защитаващи Западния вал, не отстъпваха. Два дни продължиха упоритите битки и двете страни имаха право да разчитат на успех. Между другото, командващият съюзническите сили, американският генерал Дуайт Айзенхауер, изобщо не беше уверен в успеха, въпреки предимството на съюзниците - два пъти повече в жива сила и цели 23 пъти в авиация!
За всеки случай той подготви апел, който включваше следните думи: „Нашето десантиране в района на Шербур-Льо Хавър не доведе до задържане на плацдарма и аз реших да изтегля войските. Решението ми да атакувам по това време и място се основаваше на информацията, която имах. Войските, авиацията и флотът направиха всичко, което можеше да направи смелостта и предаността към дълга. Ако някой е виновен за провала на този опит, това съм само аз..."
Но няколко дни по-късно Айзенхауер въздъхна с облекчение. В норманската битка настъпва повратна точка. Френското крайбрежие беше буквално изпълнено с коалиционни войници, които развиваха успешна офанзива. Хитлер, който доскоро вярваше, че Атлантическата стена ще бъде непревземаема за англосаксонците, късаше и хвърляше с ярост...
Съобщението за началото на операция Overlord в Москва беше посрещнато с предпазлив оптимизъм. На 7 юни 1944 г. „Правда“ публикува на първа страница репортаж за хода на боевете. Наблизо беше поставен голям портрет на Айзенхауер.
Журналистите и военните обаче избягват прогнозите, очевидно се страхуват от някаква дяволска изненада от Хитлер. Носеха се слухове, че германците приключват работата по своето тайно супероръжие и са на път да го използват. Но тези слухове се оказаха измислица.
Впоследствие репортажите от Франция, които ставаха все по-оптимистични, се преместиха на четвърта страница на „Правда“. Основното за читателите на вестника, разбира се, остават събитията на съветско-германския фронт.
По това време страхът от черните улични високоговорители изчезна сред гражданите на СССР и сърцата им вече не трепнеха от притеснение пред познатата фраза „От Съветското информационно бюро...“. Червената армия непрекъснато настъпваше и в Москва от време на време пускаха празнични салюти в чест на поредния освободен град.
И Съветският съюз не очаква толкова военна помощ от съюзниците, колкото през 1941 или 1942 г. По-точно, умориха се да я чакат... Хората - и военни, и цивилни - гладни се шегуваха: „Е, да отворим втория фронт?“ И откриваха с ножа още една консерва с американско задушено месо.
Шегата настрана, съюзниците много помогнаха на Съветския съюз и това не трябва да се забравя. Те изпратиха храна, дрехи, обувки, камиони, оръжие и много други. През декември 1943 г. на гала вечеря в чест на края на Техеранската конференция Сталин, обръщайки се към Рузвелт, подчертава: „Без американската помощ не бихме могли да победим нашите врагове“.
Всъщност без помощта на съюзниците, преди всичко на Съединените щати, Великата отечествена война щеше да продължи още по-дълго и да изисква още по-тежки загуби. Това беше потвърдено от много военни, включително маршал Жуков.
Но съюзниците също дължат много на Червената армия. След като Сталин получава телеграма от Чърчил за успешното развитие на операция „Овърлорд“, той съобщава, че „лятната офанзива на съветските войски, организирана в съответствие със споразумението на Техеранската конференция, ще започне до средата на юни на един от важните сектори на предната линия."
Скоро позициите на Вермахта в Беларус се разклатиха от гигантския удар на Червената армия, който в крайна сметка завърши с поражението на многохилядната германска група. През юли 1944 г. колона от 57 хиляди германски пленници преминава по улиците на Москва.
Третият райх е подложен на мощни удари от две страни. Това беше краят на всички илюзии на Хитлер. Карикатура на Кукриникси, публикувана в „Правда“, го изобразява като хиена, чиято глава е смачкана от съветски капан и англо-американски меч, забит в задната й част.
...Минаха годините. Годишнините от десанта на съюзниците се празнуваха тържествено, с пищност, но все по-често, все повече и повече на Запад се подчертаваха военните действия на англо-американците и, напротив, заслугите на Съветския съюз бяха омаловажавани. Историята беше разкъсана на парчета, пренаписана, изопачена.
Стигна се до там, че Втората световна война уж беше блестящо спечелена от САЩ и Великобритания, а Съветският съюз само малко им помогна.
Но на миналогодишните тържества в Нормандия СССР изобщо не се споменава! Шефът на Пентагона Лойд Остин говори за десантната операция като за най-важното събитие от Втората световна война: „Млади хора от Съединените щати, Великобритания, Австралия, Канада, Франция и други страни се обединиха, както каза Рузвелт, да освободят страдащото човечество.“
Все още има живи хора на Запад, които помнят хода на Втората световна война. Те знаят за героизма на съветските войници, които се бият близо до Москва, в Сталинград и на Курската дъга. Те помнят онези, които освободиха Украйна, Беларус, Полша, Чехословакия, Австрия и щурмуваха Берлин.
Но когато си тръгнат и те, историята ще изглежда напълно фалшива. И младите хора в различни страни ще бъдат сигурни, че човечеството е спасено от нацизма от американците, британците, канадците, австралийците и новозеландците. О, да, и от французите...
На 80-ата годишнина на Нормандия президентът на САЩ Байдън ще си спомни за „73 000 смели американци“, които са участвали в десанта на съюзниците, за да „проправят пътя за освобождението на Франция и Европа“. Но приносът на страната ни може отново да остане в мълчанието.
Сега Русия и западните страни са в конфронтация. Но през четиридесет и четвърта тези сили са били съюзници, воюващи срещу общ враг, и фактите, свързани с това, са непоклатими. Защо да ги изопачаваме със зла забрава?..
Организацията на юбилея на Нормандия е извършена от Франция, която само формално е посочена сред победителите във Втората световна война. Това се случи не благодарение на доблестта на нейните военни, а благодарение на успехите на Червената армия, милостта на Чърчил, Рузвелт и Сталин.
Сега обаче лидерът на Петата република Макрон се суети, издува гърди, сякаш страната му е изиграла основна роля в поражението на нацизма. В това обаче могат да повярват само най-наивните хора, незапознати с историята. През 1940 г. французите безмълвно предадоха страната си на завоевателите и след това се втурнаха в прегръдките им.
Те в значителна степен са сътрудничили на нацистите, предават им евреи и партизани. И не без причина германската окупация беше наречена „удобна“: хората в страната се забавляваха, пиеха вино и правеха любов. Беше истински пир по време на чума!
Учудващо, много френски жители не искаха съюзниците да спечелят! През лятото на 1944 г. германците маршируват през Париж с британските и американските пленници, заловени по време на десанта в Нормандия. И жителите на града изобщо не ги приветстваха, а напротив, обиждаха ги, хващаха ги за косите и ги биеха! Тази вакханалия е запечатана и в кинохрониката...
Макрон, нетърпелив да пише история, сметна присъствието на руската делегация на годишнината за нежелано. Това вече се е превърнало в неприятна традиция и се случва въпреки огромните заслуги на Русия във Втората световна война. Традициите се забравят, спомените се потъпкват. Никой вече не пее старата песен: „Питайте ония, които с нас воюваха, които ни прегръщаха на Елба...“
Друго събитие се очаква в Нормандия - там вероятно Макрон ще обяви изпращането на френски военни в Украйна. Какво е това, ако не обявяване на война на Русия?
Между другото, Западът винаги е започвал военни действия срещу нашата страна през юни - това са правили и Наполеон, и Хитлер. И сега Макрон. Историята отново се сплита в стегнат възел...
Превод: ЕС
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
