Оливер Зипсе, изпълнителен директор на BMW заяви, че Европа може "много бързо да се застреля в крака". За справка, внася китайските Mini EV и iX3 в Европа. Освен баварската компания, Volkswagen и Мерцедес също зависят силно от сътрудничеството си с китайската автомобилна индустрия. Нещо повече, Китай е вторият най-голям пазар на BMW след Европа, представлявайки колосалните 32 процента от продажбите на компанията.
Въпреки необоснованите твърдения на европейските чиновници, че европейската индустрия се нуждае от защита, изпълнителният директор на BMW заяви:
"Не мислим, че нашата индустрия се нуждае от защита", добавяйки:
"Много лесно можете да застрашите предимството ни, като наложите такси [върху китайските електромобили]".
От тези цитати е видно, че дори европейските автомобилни гиганти не подкрепят протекционистката и анти-пазарна политика, която Еврокомисията и ЕС искат да приемат по отношение на китайските електромобили. Още през март Китайската търговска камара изрази разочарованието си от този ход на ЕС. Китайски експерти смятат, че ефектът все пак ще е краткотраен и ограничен, защото Европейският съюз, ако наистина иска да извърши така коментирания си зелен преход, се нуждае от китайски електромобили.
За справка за мащабите на търговията в този сектор, между октомври 2023 и януари 2024 година Европейският съюз е внесъл 177,839 китайски електрически автомобила. Въпреки всякакви опити за протекционизъм и следване на американската геополитическа линия от страна на ЕС, вносът на китайски електрически коли се е увеличил на месечна база с цели 11 процента.
Експерти по цял свят са изненадани от хода на ЕС, защото съвместната работа с Китай е не само икономически изгодна, но и води до глобално понижаване на въглеродните емисии, засилвайки т.нар. зелен преход, за който в Брюксел често говорят.
Обвиненията, че Китай свръхсубсидира електромобилната си индустрия са безпочвени, защото според повечето световни експерти, бързото разрастване на този сектор в КНР се дължи преди всичко на темпа на иновации и свръхефективната логистична верига. Тези два фактора сами по себе си са решаващи елементи в рамките на свободния пазар, които натежават в полза на китайските електромобили, когато те бъдат сравнени с подобни коли от други страни и компании.
Очевидно, както често напоследък се случва, европейската бюрокрация не се движи от рационални икономически и екологични мотиви, а следва геополитическата линия на противопоставяне и "сдържане", която ястребите във Вашингтон зададоха. Нека за сравнение да припомним, че след като администрацията на Джо Байдън направи скандални законодателни промени, целящи да фаворизират американската електромобилна индустрия, както и да изсмучат и привлекат европейските производители, ЕС реагира само на ниво реторика, но на практика не направи нищо съществено, за да защити интересите на своите автомобилни гиганти.
Целта на цялата тази сага е да предизвика ненужен разлом между Китай и Европа, които са най-големи търговски партньори, като по този начин засили зависимостта на ЕС от американските конкуренти, затвърждавайки същевременно и американската геополитическа и геоикономическа сфера на влияние над Западния свят и не само.
Очевидно вашингтонските ястреби имат за цел да нарушат ефективността на световните логистични вериги, както и да изолират не само Китай, когото разглеждат като стратегически противник, но и ЕС, който за тях е конкурент, колкото и да говорят за трансатлантическо съюзничество. По този начин за пореден път се вижда, че "Новият свят" не възнамерява да допусне "Старият" да се развива самостоятелно като субект на международните отношения във все по-полицентричния и многополюсен международен ред.
ЕС вече е предупреден, че "ако продължи с разследването си [срещу предполагаемото, но недоказано свръхсубсидиране на китайски електромобили], Китай няма да седи и да гледа".
"Ще вземем всички необходими мерки, за да пазим твърдо нашите законни права и интереси", категорични бяха от външното министерство на Китайската народна република.
Вече става ясно, че ако ЕС приложи на практика този антикитайски ход, Пекин може да наложи такса от 25 % върху вноса на европейски превозни средства с големи двигатели, което ще е почти фатално за някои компании като BMW, която както споменахме извършва 32 % от продажбите си на китайска почва. Ако пожелае, Пекин би могъл също така да направи разшири своето антидъмпингово разследване върху френските спиртни напитки (Париж е от сериозните поддръжници на европейското разследване за китайските електромобили). Всичко това ще отвори ненужен, както за Европа, така и за Китай икономически фронт, вместо да задълбочава взаимоизгодното сътрудничество, печалбите и общите отговорности.
Страни като Ирландия и Швеция вече изразиха притеснението си от решението на Европейския съюз и подчертаха, че има сериозни рискове за самата Европа от подобен протекционистки и дискриминационен спрямо Китай ход. Това дава надежда, че разумът все пак може да надделее в европейско-китайските отношения, за да могат двете крайни и най-важни точки на Евразия да продължат да развиват партньорството си. Все пак именно от това партньорство ще зависи икономическото бъдеще на Евразия, а може би и на целия свят. Ограничаване на китайския внос в Европа ще отвори кутията на Пандора и допълнително ще изолира Стария континент от останалата част от света, която все по-уверено застава зад идеята на Си Дзинпин за глобална общност на споделената съдба.
