Китай сменя курса: какво всъщност стои зад новия 15-и петгодишен план

/Поглед.инфо/ През март 2026 г. Китай публикува новия си 15-и петгодишен план за икономическо и социално развитие за периода 2026-2030 г. За да се разберат истинските му приоритети, той трябва да се чете не просто като списък от цели, а като отражение на една променена реалност. 15-ият петгодишен план, ако бъде сравнен внимателно с предишния, разкрива дълбока промяна в начина, по който Пекин гледа на себе си, на икономиката си и на света.

Предходният петгодишен план бе създаден в условията на прегряваща икономика, с необходимост от овладяване на цените на имотния пазар, ограничаване на свръхкапацитета и повишаване на ефективността на производството. Китай постави и началото на преход към по-качествен модел на растеж на фона на нарастващи търговски търкания. Днес картината е коренно различна.Сега предизвикателството не е прегряване, а охлаждане. Не ограничаване, а стимулиране. В центъра вече стои необходимостта от засилване на вътрешното потребление, при значително по-високи външнополитически рискове. В тази по-несигурна и по-напрегната среда Китай трябва не просто да поддържа темпото си, а да постигне амбициозните си цели за модернизация при далеч по-трудни условия.

В условията на засилващо се геополитическо напрежение, зависимостите в ключови технологични области се превръщат в още по-голям риск. Именно на този фон новият план поставя по-ясни акценти върху самостоятелността, устойчивостта и повишаването на жизнения стандарт.

15-ият петгодишен план е ключов етап от трите последователни плана до 2035 г., когато Китай си поставя амбициозната цел да постигне цялостна модернизация на икономиката и обществото и да се доближи до нивата на БВП на човек в развитите държави. Средният план е най-важният, защото именно той е фазата на реалното изпълнение. Първият по-скоро задава посоката и стартира процесите, а последният вече обобщава резултатите и довършва започнатото. Но истинските реформи, инвестиции и промени, които дават видими резултати, се случват в средата. Затова вторият от трите плана е решаващ: той показва дали поставените цели могат да се превърнат в реалност.

Ако планът от 2021 г. носи увереността на държава в подем, новият документ от 2026 г. говори за несигурност, геополитическо напрежение и вътрешни рискове. За първи път официално се признават проблеми като дълга на местните власти, кризата в имотния сектор и слабостите на финансовите институции. Китай вече не описва пътя си като ускорение, а като изкачване по стръмен склон.

Икономическите показатели очертават запазване на стабилен, макар и по-умерен растеж. Ако до 2025 г. ръстът на БВП бе около 5% годишно, в новия план няма конкретна цел, а се очаква ръстът да се запази в разумни граници, и да бъде определян на годишна база. Производителността на труда трябва да е поне по-висока от ръста на БВП (при темп от 6,1% от предходния период). В същото време делът на градското население се очаква да се увеличи от 67,9% до 71%, което показва, че градовете и процесът на урбанизация ще останат важен двигател на растежа и потреблението. При иновациите се вижда още по-ясно изместване към икономика, базирана на знания и технологии. Разходите за научноизследователска и развойна дейност са имали ръст от 9,1% и се очаква да е поне 7% в следващия период, а броят на патентите на всеки 10 000 души от населението да нарасне значително от 16 до 22, което говори за ускорено технологично развитие. Паралелно с това дигиталната икономика се очаква да увеличи своя дял в БВП от 10,5% до 12,5% до 2030 г., потвърждавайки ролята си като ключов сектор в бъдещия модел на растеж.

Най-съществената промяна обаче е икономическата философия. Доскоро фокусът бе върху производството и реформите от страна на предлагането, овладяване на свръхкапацитета и свръхпроизводството, подобряване на качеството и оптимизиране на икономическата структура. Сега за първи път наравно с тях стои вътрешното потребление. Проблемът не е само в това какво се произвежда, а и в това, че произведеното не се купува достатъчно. Стоките се произвеждат, но не се продават. Потреблението на домакинствата в Китай като процент от БВП е около 38%, далеч по-ниско от 68% в САЩ и 50-55% в Европа. Същевременно, делът на спестяванията на домакинствата в Китай надхвърля 30% от разполагаемия им доход, значително над нивата в САЩ и Европа, където той обикновено е между 5% и 15%. Включването на нивото на потребление в целите означава фундаментална промяна в структурата на разпределение на националния доход.

Оттук следва и новият приоритет: повече доходи и повече сигурност за домакинствата. Планът залага на ръст на заплатите, по-силна социална защита и стимули за заетостта. Правителството ясно осъзнава, че хората харчат, когато се чувстват сигурни за бъдещето си. Несигурността идва от високите цени на имотите и разходите за отглеждане на дете, образование и здравеопазване.

Променя се и подходът към инвестициите. Ако досега държавата залага основно на инфраструктура, сега на преден план излизат инвестициите в хора - в образование, здравеопазване, грижа за възрастни. В плана се набелязват цели по ключови социални показатели до 2030 г. Безработицата се очаква да се задържи на сравнително ниско ниво от 5,5% (при около 5,2% за 2025г. ), докато доходите на населението се очаква да нарастват с темпа на БВП (при около 5% годишно до 2025г. ). Средният брой години образование се увеличава от 11,3 на 11,7 години. В здравеопазването също се предвижда разширяване на капацитета: броят на лекарите на 1000 души нараства от 3,1 на 3,7, а на медицинските сестри – от 4,3 на 5,1. Паралелно с това се увеличава и делът на леглата за грижи от 68% на 73%, което показва по-силен фокус върху дългосрочната грижа и застаряващото население. В крайна сметка тези промени се отразяват и в очакваната продължителност на живота, която нараства от 79,3 до 80 години, показател за постепенно повишаване на качеството на живот. Китай търси по-дългосрочна възвръщаемост чрез човешкия капитал. Особено показателен е завоят в политиката за недвижимите имоти. От години секторът бе ограничаван, за да се избегне прегряване. Днес акцентът е обратен - да се предотврати спад. Мерките вече целят стабилизиране на пазара, разпродажба на натрупаните жилища и възстановяване на доверието.

При показателите за сигурност се отчита умерено нарастване в производството на зърно от 700 млн. тона до 750 млн. тона, както и по-осезаемо увеличение на енергийния капацитет - от 5,13 млрд.т.н.е. до 5,8 млрд.т.н.е. И в двата случая тенденцията е към разширяване на обемите до 2030 г.

В областта на енергетиката се очакват следните инвестиции:

·        В региони с богати ресурси и голямо търсене за регулиране на натоварването се изграждат помпено-акумулиращи електроцентрали, като новият инсталиран капацитет ще достигне около 100 GW.

·        С фокус върху пустините Кубуци, Улан Бухъ, Тънгъли и Бадан Дзилин се изграждат мащабни бази за вятърна и слънчева енергия, основно предназначени за пренос на електроенергия към други региони. Продължава изграждането на такива бази в Синдзян, горното течение и извивката на Жълтата река, коридора Хъси в Гансу, както и в Северен Китай и района Сунляо.

·        Изграждат се офшорни вятърни паркове в Бохайско море, Жълто море, Източнокитайско море и Южнокитайско море.

·        Поетапно се развива дълбоководната вятърна енергетика, като общият инсталиран капацитет на офшорните вятърни електроцентрали ще надхвърли 100 GW.

·        Активно и безопасно се развива крайбрежната ядрена енергетика, като инсталираният капацитет ще достигне около 110 GW. Насърчава се комплексното използване на ядрената енергия според местните условия. Изграждат се демонстрационни проекти за малки реактори и се развиват технологии от четвърто поколение.

·        Изграждат се канали за пренос на електроенергия от енергийни бази в провинции като Вътрешна Монголия, Дзилин, Хейлундзян, Гансу, Цинхай, Нинся, Синдзян и Тибет. Преносът на електроенергия от запад към изток ще достигне над 420 GW.

·        Засилва се мрежовата свързаност между провинциите и между различните електроенергийни и газови мрежи.

На технологичния фронт изкуственият интелект се издига до стратегически приоритет. Той вече не е просто обещаваща област, а инструмент, който трябва да проникне във всички сектори - от индустрията до държавното управление. Ако в предходния план се говори за култивиране и укрепване на нововъзникващи цифрови индустрии като изкуствения интелект, в 15-ия план вече има независим план за действие, обхващащ всички индустрии. За първи път обаче се признава и рискът от влиянието му върху заетостта. Ето и някои конкретни цели, заложени в областта на ИИ в плана:

·        Наука и технологии: В научната сфера Китай залага на изкуствения интелект като двигател на нов тип изследвания чрез развитие на научни големи модели, изграждане на специализирани ИИ платформи и създаване на висококачествени бази данни. Акцентът е върху свързването на ИИ с ключови области като квантови технологии, биотехнологии, нови материали, енергетика и бъдещи комуникации (6G).

·        Индустрия: В индустрията целта е пълно внедряване на ИИ по цялата верига, от проектиране и тестове до производство и управление. Технологията ще се използва за управление на енергийни системи, добив на ресурси и прогнозиране на натоварването, както и за модернизация на селското стопанство, от селекцията на семена до контрола на болести. В услугите - финанси, транспорт, логистика - се залага на масово внедряване на интелигентни системи и устройства.

·        Потребление: Планът предвижда бързо разширяване на ИИ в ежедневието чрез ново поколение устройства, от интелигентни телефони и компютри до роботи. Развиват се както приложения за продуктивност, така и т.нар. компаньонски системи, които създават нови форми на взаимодействие с потребителите. Паралелно се изграждат специални центрове за ИИ изживявания и се развива интегрирана среда за интелигентни услуги.

·        Социална сфера: В образованието и здравеопазването ИИ се въвежда чрез конкретни решения - интелигентни учебни инструменти, персонализирано обучение, здравни асистенти и по-широко използване на технологии в първичната медицинска помощ. Разширява се и приложението му в културата, туризма и жилищната среда. В същото време се развиват нови модели на работа човек-машина, особено в сектори с недостиг на кадри или повишен риск.

·        Управление: Държавното управление също преминава към по-интензивно използване на ИИ - в регулациите, индустриалната безопасност, управлението на бедствия, обществения ред и киберсигурността. Поставя се основа за нов тип управление, в което хора, дигитални системи и роботи работят съвместно, включително в области като екологичен контрол и обществена сигурност.

·        Глобален план: На международно ниво Китай предлага активна роля в оформянето на глобалната ИИ среда - чрез създаване на многостранни платформи за сътрудничество, включително в рамките на инициативата „Един пояс, един път“. Акцентът е върху съвместно разработване на правила, стандарти и етични норми, както и върху изграждането на глобална екосистема от отворени технологии и партньорства.

Демографията също излиза на преден план. Населението на Китай отбеляза първия си отрицателен растеж през 2022 г., а броят на ражданията падна под 9 милиона през 2023 г. Тези данни наложиха ускоряване на демографската политика, която в плана се изразява в стремеж към почти нулеви разходи за болнични раждания, включване на обезболяването в социалното осигуряване, по-широк достъп до асистирани репродуктивни технологии и облекчения за семействата с повече деца от образование и здравеопазване до жилищна политика. Това е качествена промяна спрямо предходния план. Спадът на раждаемостта принуждава властите да преминат от общи намерения към конкретни мерки. В същото време и други чувствителни теми, като повишаването на пенсионната възраст, преминават от етап на обмисляне към реално прилагане. Демографският натиск вече не се разглежда като дългосрочен риск, а като непосредствено предизвикателство, изискващо бързи и целенасочени действия.

Външната политика изглежда противоречива, но всъщност е прагматична. От една страна, за първи път се говори директно за едностранност, протекционизъм, заплахи от хегемонизъм и силова политика, злоупотреба с тарифи, за засилена борба срещу санкции и външна намеса. От друга страна планът едновременно разширява отварянето си към света, но вече много по-целенасочено. Ако преди това формулировката е обща и предпазлива, сега се посочват конкретни сектори и механизми. Включено е допускане на изцяло чуждестранни болници и разширяване на достъпа в биотехнологиите и телекомуникациите, улесняване на рисковия капитал и трансграничните потоци от данни. Добавя се и активна политика към развиващите се партньори с потенциал. Така Китай ясно очертава нов по-решителен подход срещу геополитическия натиск, но едновременно по-отворен към капитал, технологии и сътрудничество там, където това носи икономическа полза.

И съвсем не на последно място, за да постигне всичко това, Китай готви активна парична и фискална политика. В крайна сметка новият план показва един по-реалистичен и по-предпазлив Китай, в търсене на баланс между производство и потребление, между контрол и стимули, между сигурност и отвореност. Вижда се не само промяна на курса, но и знак, че втората по големина икономика в света навлиза в нов етап от развитието си.