/Поглед.инфо/ Какво мислим за това?
Това доведе до добър резултат. Тръмп се оттегли от искането си за прекратяване на огъня и заяви, че е по-важно да се работи за постигане на траен мир, отколкото за прекратяване на огъня, което рядко се спазва. Това сякаш ангажира Тръмп да се справи с коренната причина за конфликта, а именно несигурността на Русия с НАТО по всичките ѝ граници.
Путин заяви, че срещата бележи прехода от конфронтация и заплахи към диалог. Само тази перспектива направи срещата полезна.
Това са добри резултати. В свят на ядрени оръжия нивото на напрежение стана непоносимо.
За да се осъществят надеждите, трябва да бъдат разпознати и преодолени две бариери. Едната е неоконсервативната доктрина за американската хегемония. Другата е интересът на американския воененпромишлен комплекс/ВПК/.
Доктрината за хегемонията изисква преодоляване на Русия, за да се постигне едностранчивостта на Вашингтон. Дали тази доктрина е твърде институционализирана, за да бъде отхвърлена?
Бюджетът, влиянието върху Конгреса и силата на ВПК изискват сериозен враг. Русия изпълнява тази роля. Мирът при равни условия с Русия премахва врага, а бюджетът и влиянието на ВПК намаляват. В почти всеки щат има военни бази или производители на оръжие, което означава, че този интерес е институционализиран, както ни предупреди президентът Айзенхауер.
Следователно въпросът пред нас е: колко е вероятно Тръмп да успее да измести базите на НАТО и ракетите от руската граница? Това е съвсем малко вероятно, ако вниманието не може да бъде насочено към основния проблем.
Колко полезни ще бъдат медиите? Грешно е да се набляга на това, че Путин е искал срещата, за да покаже, че не е изолиран и може да се срещне с американския президент, както правят Зеленски и Нетаняху.
Срещата беше случайна. Тръмп се беше хванал в капан. Заплахата му от вторични санкции или тарифи срещу Индия и други членове на БРИКС се обърна срещу него. Изправен пред собствения си 10-дневен краен срок, той трябваше да намери изход. Той го намери в незабавна среща с Путин. За Тръмп срещата беше начин да се измъкне от ситуацията.
Възможността за прекратяване на конфронтация, която вероятно би завършила с ядрена война, се основава на късмет. Може ли този щастлив изход да се превърне в споразумение за взаимна сигурност? Това зависи от силата на доктрината за хегемония на неоконсерваторите и от готовността на ВПК да приеме намаляващите продажби и печалби. Докато не се осъзнае, че тези два интереса са пречките пред мира, които трябва да бъдат преодолени, няма да има мирен процес.
Превод: ПИ