/Поглед.инфо/ Днес в света има две битки: САЩ срещу Китай и авторитаризъм срещу либерализма, заяви политическият анализатор Мишел Дюкло, който даде интервю за Le Figaro. Според него либерално-демократичните държави губят позиция на световната сцена, а в много страни те се заменят от популизма и авторитарните лидери.

Сегашната ера има две общи неща с 30-те години на миналия век, каза бившият дипломат и политолог Мишел Дюкло. Както той обясни в интервю за Le Figaro, шокът от 2008 г. е подобен на шока от 1929 година. И нарича реваншизма на Германия след Версайския договор синоним на днешна Русия, която е недоволна от края на Студената война, и Китай, който възнамерява да отмъсти за миналите обиди.

Така че, той вижда сходство между испанската война и сирийския конфликт. Според него сирийската война стана инкубатор на новия авторитаризъм толкова, колкото испанската допринесе за тоталитарните държави.

Въпреки това той споменава, че освен това, днес съществува съперничество между нарастващата сила, Китай и напускащата сила, САЩ. И тази ситуация му напомня вече за времената на Първата световна война и Германия с Великобритания.

Политологът отбелязва, че популизмът може да бъде опасен, защото може да прерасне в авторитаризъм, както се вижда в примерите за Ердоган в Турция и Орбан в Унгария. А авторитарните лидери помагат на популистите, както Владимир Путин, на антиевропейските сили в ЕС. Това работи и обратно: Италия подписва споразумение с Китай, а Унгария пуска Huawei в Европа.

Всеки авторитарен лидер според политолога има свои уникални черти, въпреки че всички те имат общ дух. Така че той счита за авторитарни Си Цзинпин, Владимир Путин, египетския президент Ас-Сиси, Башар ал Асад, престолонаследниците от Абу Даби и Саудитска Арабия. Той обаче каза, че има популистки лидери в демократическите страни като Доналд Тръмп. Има и такива държави, които вървят към авторитаризма, към който той отнася Турция, Унгария и Полша. И всички тези страни са обединени от неприязън към либерализма. Всички те разчитат на национализма, централизацията на властта, клептокрацията, персонализацията на властта и предпочитанието на един човек пред целия народ. Но основният лакмусов тест за режима е наличието на истински избори.

Впрочем, политологът не изравнява авторитаризма и тоталитаризма, защото днес съперничеството между държавите не е толкова силно, колкото по време на Студената война, но се страхува, че светът се движи към това. Новите авторитарни държави вече не се фокусират върху либералните ценности, които той нарича най-голямото постижение от 1989-1991 години.

Сред причините за развитието на тази ситуация той посочва кризата през 2008 г., неолиберализма и глобализацията, както и войните в Ирак и Сирия, които възродиха антизападните настроения. В същото време Западът загуби както водещата си позиция в баланса на икономическите и военните сили, така и основната си идея. „Кризата на демокрацията се прибавя към по-неблагоприятния баланс на силите за Запада. Това може да се нарече деуестърнизация на света.“, смята експертът.

В същото време никоя държава, според него, не може да се счита за защитена от авторитарните тенденции, защото това се дължи на икономическите и социалните промени, които се случват по света. Никой няма имунитет, но някои успешно се борят. Въпреки това те са малко и дори тези, които поддържат демокрацията, се опитват да се отдалечат от либерализма.

Впрочем, либералната демокрация не е обречена, уверява Мишел Дюкло. Той отбелязва, че сега се водят две битки: САЩ срещу Китай и авторитаризъм срещу либерализма. Може би Китай ще успее да спре на пътя си към хегемонията. И може би самият авторитаризъм ще се потъне в криза. Но за това е важно да се възстанови единството на либералното и демократичното, отбелязва политологът в интервю за Le Figaro.

Превод: М.Желязкова