/Поглед.инфо/ През последните години чувството, че въпреки немалкото си проблеми светът се движи в правилната посока беше заменено с усещането за това, че живеем в едно кризисно общество, в което натрупването една върху друга на множество неуправляеми кризи ще предизвика в един момент взрив, който е възможно да помете всичко със себе си. Тук ще се опитам да дам една възможна интерпретация на тези тенденции, изхождайки от идеята за наличието на четири етапа етапа на развитие либерализма, стъпващи върху съответните закономерности и определящи съответно облика на доминиращата капиталистическа полит-икономическа система.
Първият етап е свързан с развитието на нютоновата физика и астрономията на Галилей, които пораждат първите прото-либерални теории и идеята, че светът може да бъде разглеждан като сблъсък между тела и може да бъде разбран чрез силата на човешкия разум. Това означава, че след като във физиката и астрономията съществуват съответните обективни процеси, то обществото също се ръководи от такива обективни процеси и също може да бъде разглеждано като сблъсък между тела. Възникват първите либерални политически философии на Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Русо, които говорят за наличието на т. нар. „естествено състояние на индивидите“, от чиято несигурност те излизат чрез доброволно съгласие да образуват държавата чрез т. нар. „обществен договор“. Ролята на държавата е на „нощна стража“, която трябва да съблюдава за спазването на т. нар. „естествени права“ на собственост, на животи свобода. Възникват и първите прото-класически икономически теории на Уилям Пети в Англия и на физиократите във Франция, които полагат основите на възникналата по-късно класическа политическа икономия. Започва развитието на ранния колониален капитализъм.
Вторият етап е свързан с разгръщането на класическия либерализъм от края на XVIII и по голямата част от XIX век. Важна негова особеност е възникването и развитието на класическата политическа икономия, свързвана най-вече с имената на Адам Смит и Дейвид Рикардо, а по-късно и на техни последователи и критици като Жан-Батист Сей, Томас Малтус и Джон Стюарт Мил. Подобно на прото-класиците и те започват да търсят обективни закономерности, създавайки първите завършени либерални икономически теории, пропагандирани от Великобритания и налагани като универсални за целия свят. Тези теории търсят „природата на нещата“ и говорят за „естествения ред“, който съществува както в природата, така и в обществото. Следователно всяка външна намеса в „природата на нещата“ води до изкривяване на „естествения ред“. Адам Смит формулира своята знаменита идея за егоистичния личен интерес на „икономическия човек“, който ръководен и направляван от „невидимата ръка на пазара“, формира „естествения ред“ в икономическата система. Това е една обективистка концепция, която служи за търсене на обективните закономерности на развитие на икономиката и обществото и в която „икономическият човек“ е подчинен на „невидимата ръка на пазара“. Тя стои в основата на развитието на т. нар. класически капитализъм от XIX век под водещата роля на Великобритания.
Третият етап на развитие на либерализма е свързан с т. нар. неолиберализъм. Тези теории възникват още през 1930те години, но поради силното влияние на кейнсианството за дълъг период от време са част от хетеродокалните течения. Времето им идва с разгръщането на кризисните процеси от 1970те, когато теорията на Кейнс (която в рамките на определени, предимно социал-демократически интерпретации, се разглежда като период на социален либерализъм) се оказва неадекватна на новите икономически реалности, свързани с Третата индустриална революция, тенденциите към глобализация и промяната на ролята на парите с преминаването към плаващ курс на валутите. Пазарът вече не се ограничава само до икономиката и се превръща в основен регулатор на човешките отношения, а намесата на държавата в икономиката започва да се възприема като „път към робството“. Водещи стават теориите на Милтън Фридман и Фридрих Фон Хайек, които обосновават ролята на паричната пред фискалната политика на държавата, а Хайек придобива особена известност с теорията си за „спонтанния ред на пазара“. Този „спонтанен ред“ се създава от стихийните действия на множество индивиди, всеки от които разполага със съответната информация, която е разпределена неравномерно сред хората и следователно не може да бъде концентрирана в ръцете на един „свръхразум“, който контролира всичко. На тази основа противопоставя своя „спонтанен ред“ на съзнателния тип организация, характеризиращ държавите със системи на държавен социализъм. Тук вече говорим за една субективистка концепция в рамките, на която различните обществени подсистеми се формират от субективните действия на отделните индивиди. Тази концепция налага т. нар. глобален нео-либерален капитализъм, който се осъществява чрез господството на САЩ, долара като световна валута и стабилна система от съюзни държави, и при който чрез пазара се осъществяват различни неоколниални методи за експлоатация на голяма част от останалия свят.
За описанието на това, което се случва в съвременните общества, икономика и политика по времето четвъртия етап в развитието на либерализма подходящо изглежда понятието за пост-либерализма. Основни негови теоретици са ръководителят на Световния икономически форум в Давос Клаус Шваб, световният финансов спекулант Джордж Сорос, както и огромната пропагандна машина на различни неправителствени организации, мозъчни тръстове и медии. За разлика от теориите на класическия либерализъм, които търсят обективни закономерности, за разлика от неокласическите и неолиберални теории, които се ориентират към търсенето на субективни закономерности, то постлиберализмът в нарастваща степен се подчинява на стохастическите закономерности, характеризиращи квантовата физика, т.е. на липсата на всякакви закономерности, на анти-логиката, ирационалността и ненормалността, легитимирани като „новото нормално“, които обясняват за хаоса, в който се намира днес световната полит-икономическа система на капитализма.
Тук възниква закономерният въпрос кои са основните характеристики на този пост-либерализъм?
Първо, унищожаването на човешките права и демокрацията в името на човешките права и демокрацията. Украйна забрани изборите и европейската харта на човешките права в името на демокрацията и европейските права. Навсякъде в т. нар. демократичен Запад се създават органи за борба с „фалшивите новини“ и дезинформацията, които налагат цензура в името на борбата с фалшивите новини и дезинформацията. Забраняват се телевизионни канали и предавания, сайтове, вестници и списания в името на свободата на информацията. От България, през Европа до САЩ, изразът „да получиш от мъртвец писмо“ придоби нов и различен смисъл, изборите масово се фалшифицират, а когато фалшификациите не успеят в пълна степен всички „демократи“ се обединяват срещу победителите в името на демокрацията. Традиционните медии в целия „либерален“ Запад бълват един и същи евро-атлантически наратив и забраняват всяка алтернативна на него гледна точка в името на плурализма на мненията и информацията. Хора биват насилствено затваряни в домовете си и ваксинирани със съмнителни течности в името на техните сигурност и здраве. В утвърдени „либерални демокрации“ като Гърция и Канада в името на демокрацията и либерализма бяха блокирани сметките, а с тях и правото на живот, на милиони хора само защото изразяват либералното си право на протест. Всяко наше действие се следи от големите дигитални корпорации, а нашите данни се превръщат в печалби за милиарди долари и в собственост на чужди правителства в името на свободата и неприкосновеността на човешката личност. Имаме стрелби по легитимно и демократично избрани президенти, държавни лидери и правителствени ръководители в името на демокрацията и свободата. Хора са уволнявани от работа, съдени, стигматизирани в името на човешките права, защото са имали дързостта да кажат някоя някоя „неправилна“ дума, а вече на много места „мама“ и „татко“ се превръщат в „неправилни“ думи. Блокират се профили и достъп до „неудобни“ със своята информация сайтове в името на плурализма на мненията и информацията. Държавите са загубили суверенитет и вече не техните правителства, а наднационални и неизбирани от никого институции, корпорации и „лидери“ решават тяхната съдба в името на уж присъщата на всеки свобода сам да взема решенията за собствената си съдба. И така демокрацията и свободата си отиват с възторжени евро-атлантически възгласи „Да живеят свободата и демокрацията“. Както казва Оруел "Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила."
Второ, разрушаване на околната среда и икономиката в името на околната среда и икономиката. Навсякъде слагаме перки, които унищожават обиталищата и избиват и прогонват птици, насекоми, риби, променят въздушните течения, увреждат почвата в името на опазването на биоразнообразието и „устойчивото развите“ на икономиката. Милиони декари плодородна земя се покриват със стъклени панели, а земеделското производство е целенсочено унищожавано в името на околната среда и синтетичното месо. Вече се правят експерименти с инжектиране на атмосферата с аерозоли, които да намалят количеството слънчева светлина, а това е намеса в природните процеси с непредвидими за планетарната екосистема последици, която се осъществява в името на опазването на планетарната екосистема от непредвидими последици. Облагат с парникови квоти въздуха, с което ни налагат по същество данък въздух и превръщат дори един такъв неограничен ресурс като въздуха в обект на покупко-продажба, унищожавайки така собствените си икономики в името на икономическото развитие. Държави си затварят удобно очите пред взривени от „съюзниците“ им газопроводи, унищожавайки околната среда и икономиката в името на околната среда и икономиката. Секат се и се подпалват гори, а маститият и небезизвестен бизнесмен Бил Гейтс финансира проекти за изсичане на 70 милиона акра, дишащи въглероден двуокис и издишащи кислород гори, в името на намаляването на количествата въглероден двуокис и увеличаването на количествата кислород в атмосферата. Закриват се атомни централи и огромни енергийни мощности, а пазарът на електроенергия се „либерализира“, което вдига стойността на електроенергията и унищожава икономиката в името на икономиката. Спираме си евтината енергия от Русия и купуваме скъпа от САЩ и още по-скъпа от чрез посредници от Русия в името на лицемерни евро-атлантически ценности, според които всеки който не им ходи по акъла и не иска да бъде грабен трябва да бъде унищожен. Дания обаче надмина дори родните евро-атлантици с изключително иновационния и със сигурност първия в историята данък „кравешка пръдня“. И ако си мислите, че евро-атлантическият свят се е побъркал напълно, почакайте малко и както казва един наш закръглен, но за сметка на това особено голям евроатлантик „най-хубавото тепърва предстои“. Някъде през 2026 г. ще ни се усмихне щастието да плащаме десет пъти по-високи сметки за ток и с една хубава икономическа криза, предстояща с пълната либерализация на пазара на електроенергия.
Трето, война в името на мира. Тонове оръжия, стотици милиарди долари във въоръжение, постоянни провокации, милиони жертви, унищожена инфраструктура, съсипани европейски икономики, грозни и провокативни думи, нагнетяване на ненужно напрежение, санкции, грабеж на чужди активи, отказ от мирни преговори и всичко това в името на мира в Украйна. Председателят на ЕК вече официално обяви, че ще превръща Европейския съюз във военен съюз, който да воюва срещу Русия в името на мира. В Палестина се осъществява геноцид над цял един народ в името на мира и на човешките права. В Тайван провокациите на САЩ срещу Китай продължават с пълна пара, за да може най-накрая композицията да дерайлира и да има война между Тайван и Китай в името на мира. В Близкия изток се разпалва конфликт между Израел и Иран в името на мира и благоденствието. Дори ние можем като нищо да бъдем вкарани в конфликт със Северна Македония, която неслучайно е формирана като антитеза на България и може да бъде активирана във всеки един момент. Навсякъде край нас ври и кипи, разпалват се военни конфликти, а „Часовникът на страшния съд“ показва 90 секунди до апокалипсиса, към който ни водят световните евроатлантически „лидери“ в името на мира и благоденствието на човешката цивилизация.
Чевтърто, склоняване на деца към самоосакатяване в името на правата на децата. Навсякъде в т. нар. либерален и демократичен Запад се налага диктатура на малцинството над мнозинството в името на либералните права и демокрацията. Невръстни деца са са склонявани от скъпоплатени и протектирани от държавата сводници към самоосакатяване, изрязване, присаждане на полови органи, тикани към безплатни хормонални терапии в името на правата на децата и жените. Деца са отнемани от семействата им насилствено и без повод и предоставяни на приемни родители със сменен пол с предимство в името на правата на децата. Мъже все по-често печелят в женски спортове и унищожават многогодишен труд, защото са решили да се обявят за жени в името на правата на жените. Съществуват хиляди неправителствени организации, извращаващи децата в името на правата на децата. Странни същества организират прайдове, пърформънси, фестивали, за да си развяват половите органи в името на свободата да си развяваш половите органи по улиците. Откраднаха дори дъгата на децата в името на децата. Който не е съгласен моментално става хомофоб, т.е. човек, който мрази хората. Който е съгласен със склоняването на деца към самоосакатяване и с различните, заличаващи човека форми на трансхуманизъм, е хомофил, т.е. човеколюбец. Не за друго, а защото работата на всеки самоуважаващ се човеколюбец е да унищожава човека. Ако може от най-ранна детска възраст.
Пето, отричането на фактите, защото не ни харесват и не служат на нашата пропаганда в името на фактите и опазването ни от чужда пропаганда. Кенсъл културата, която се налага агресивно през последните години в целия „демократичен“ Запад гласи следното „Каквото не ни харесва не се е случило, а каквото ни харесва си го измисляме“, но това не се прави просто ей така от добро сърце, а в името на истината и борбата срещу дезинформацията. Който не е съглаен с измислените факти е съответно путинист, комунист, фашист, който трябва да бъде вкаран в списък, низвергнат и по възможно убит в името на демокрацията и борбата с фалшивите новини. И така се оказа, че НАТО ни пази, докато ни тика във война, че Путин е убиец на деца, а Зеленски пухкаво и бяло зайче, че Байдън е в крепко здраве и със здрав разсъдък, че Русия е нападнала без причина Украйна и не е имало гражданска война и геноцид над руско-говорящото население в Донбас от 2014 г., че Путин, който беше избран с огромно мнозинство при свръх-легитимна избирателна активност е диктатор, а Зеленски е много демократичен понеже забрани изборите, че любимото занимание на Русия е да обстрелва собствените си мостове, детски градини, училища, язовирни стени, ядрени централи и газопроводи ,че докато над Киев падат бомби Путин се крие в кремълския си бункер в Москва, защото всъщност не бил жив, а там са се криели неговите двойници, които славната украинска армия ще арестува всеки момент, тъй като е вече в покрайнините на Москва, че Русия и Путин са виновни за всяка възможна евро-атлантическа измишльотина. Ако пък не са виновни те, то виновни са кръволоците на Путин Китай и Иран. А пък ако и те не са виновни, ще им измислим нещо, за което да са виновни. И всичко това води към война в името на борбата за мир и свобода.
Шесто, подмяна на демографията в името на борбата с демографската криза. Огромните емигрантски вълни, заливащи Европа и САЩ пристигат с евро-атлантическия лозунг за борба с демографската криза чрез промяна на техния демографски, етнически, културен и религиозен състав. Разгръща се тенденция, при която местното население се превръща малцинство в собствените си страни в името на неговото спасение. И така Германия се спасява като намалява процента на германското население, Франция се спасява като намалява процента на френското население, Белгия се спасява като намалява процента на белгийското население, почти целите ЕС и САЩ се спасяват като намаляват процента на собственото си население. Което пък повдига резонният и реторичен въпрос може ли да има Германия без германци, Франция без французи, Белгия без белгийци, ЕС без европейци, САЩ без американци, а както сме тръгнали и ние България без българи?
Всичко това повдига и още един въпрос – какви прогнози могат да бъдат направени?
За жалост прогнозите не са добри, предвещават хаос и катаклизми в непознати в човешката история мащаби. Такива се наблюдават при разпада на всяка една империя, но никога досега не сме били свидетели на разрушаването на една глобална капиталистическа империя, създала технологиите, способни да доведат до собственото й унищожение и дори до унищожението на човешката цивилизация. Характерната за пост-либерализма анти-логика не предполага логичен и позитивен изход, а изход чрез теорията на хаоса. Той не може да бъде постигнат тихо, мирно и кротко от световни лидери, които разпалват огньове из целия свят, застрашавайки живота на милиарди хора по планетата.
Наред с това не бива да се подценяват и перспективите от развитието на изкуствения интелект и опасностите от създаването на общ или супер изкуствен интелект, който е много по-развит от човешкия. Това би означавало край на капитализма, доколкото изкуственият интелект вече няма да подпомага, а ще е способен да замени човека във всички дейности, а това би означавало унищожаването на човешката работна сила и пазара, които са двата основни стълба на капитализма наред с третия в лицето на капитала. Това е една възможна социалистическа и дори комунистическа перспектива, предполагаща, че машините ще работят и произвеждат вместо човека. Това е също така и една от възможните „конспиративни теории“ за целенасочено намаляване на човешката популация, поради намаляването на нуждата от човешка работна сила. Но може да означава и риск от поробване и дори унищожаване на човека от един разум, който надвишава хиляди пъти неговия и от който може да се спасим само чрез глобален консенсус. За съжаление напълно невъзможен с днешните глобални лидери и конкуриращи се в развитието на технологиите на Четвъртата индустриална революция държави.
Във всички случаи през следващите 30 години ще вървим към радикална трансформация, която значително ще промени облика на човешката цивилизация и която ще наложи нова пост-капиталистическа полит-икономическа система, отвеждаща ни отвъд капитализма, но преходът към нея за жалост е възможно да ни унищожи. Не от друго, а от собствените ни човешки алчност и глупост.