/Поглед.инфо/ Преди откриването на Потсдамската конференция на ръководителите на трите велики сили - СССР, САЩ и Великобритания - японското правителство продължава да търси начини да попречи на Съветския съюз да се включи във войната срещу Япония.

На 13 юли посланикът на Япония в Москва Наотаке Сато посещава заместник-народния комисар по външните работи на СССР Лозовски и му връчва писмо, адресирано до народния комисар Молотов. Писмото обявява желанието на японския император да изпрати бившия министър-председател на Япония, член на императорското семейство, принц Фумимаро Коное в СССР като свой официален представител. Предадено е и писмено съобщение от Хирохито за неговото желание да „се сложи край на войната“. Съветското правителство вече е информирано от посланик Сато за готовността и желанието на японското правителство „да се съгласи на споразумение до пакта за ненападение“.

Съгласието за пристигането на Коное в Москва би означавало началото на официални преговори между Москва и Токио. Сталин обаче намира за целесъобразно да избегне всякакви контакти с представители на японското правителство.

Публикуването на Потсдамската декларация на 26 юли 1945 г., призоваващо Япония да се предаде незабавно, предостави на японското правителство избор: да се съгласи с условията на капитулация или да продължат войната. Отсъствието на подписа на Съветския съюз под декларацията до голяма степен определя отношението на японското правителство към него, възпира японските лидери да го приемат незабавно и им позволява да запазят надежда за възможността за продължаване на войната, защото в Япония неизбежността на поражението се свързва единствено с влизането на СССР в нея. Японският външен министър Шигенори Того изпраща телеграма до посланик Сато на 27 юли: "Позицията, заета от Съветския съюз по отношение на съвместната декларация от Потсдам, ще повлияе на нашите действия оттук нататък." На посланика е наредено спешно да разбере „какви стъпки ще предприеме Съветският съюз срещу Японската империя“.

На 28 юли японското правителство отхвърля Декларацията от Потсдам, заявявайки намерението си „да продължи напред, за да прекрати успешно войната“. Продължаването на проучването на позицията на съветското правителство при тези условия няма смисъл. Въпреки това, Токио се стреми да използва последния шанс да посредничи на Сталин, за да избегне безусловната капитулация. Стигна се дотам, че японското правителство иска от правителството на СССР да заяви своите „желания и инструкции“. Москва знае, че японското правителство е готово да върне Курилските острови и Южен Сахалин, които преди са принадлежали на Русия, и да направи други сериозни отстъпки, за да запази неутралитета на Съветския съюз.

На 30 юли посланик Сато обявява готовността за подобни отстъпки пред заместник-министъра на външните работи на СССР Лозовски. Отправено е искане при преговорите с лидерите на съюзническите държави в Потсдам Сталин да заеме благоприятна позиция за Япония, като вземе предвид нейните желания. На 31 юли Лозовски съобщава следното относно съдържанието на разговора със Сато до посланика на СССР в Токио Малик:

На 30 юли Сато се свърза с мен за отговор на въпроса за посредничеството.

Казах, че е нужно определено време за отговор. Днес, за съжаление, не мога да дам отговор на посланика.

Сато заяви, че на 26 юли Труман, Чърчил и Чан Кай-ши отправят призив до японското правителство с намерението да наложат безусловна капитулация на Япония. Японското правителство обаче държи на своето. Япония не може да се предаде при такива условия. Ако честта и съществуването на Япония се запазят, тогава японското правителство ще покаже много широка помирителна позиция за прекратяване на войната. Сато пита дали другарят Сталин е взел предвид тези желания. Сато продължава да изяснява, че Коное пътува с широки правомощия за обмен на мнения със съветското правителство в широк спектър за това как японското правителство желае да възстанови мира в Далечния Изток. Той иска да знае дали ще има някакви желания или инструкции от страна на съветското правителство.

В заключение Сато казва, че има опасения, че призивът на Труман, Чърчил и Чан Кай-ши може да попречи на посредничеството. Но, понеже ръководителите на съветското правителство са в Берлин, той се надява те да обърнат подходящо внимание на този въпрос и да премахнат пречките. Сато ме помоли да представя това на вниманието на съветското правителство възможно най-скоро.

Казах, че ще се опитам да представя неговото изявление на вниманието на съветското правителство дори днес, ако се появи и най-малката възможност “.

Към този момент обаче съветското ръководство взема окончателното решение да се изправи срещу Япония на страната на съюзниците. Следователно дипломатическите стъпки на японското правителство вече нямат значение за Сталин. Впоследствие бившият министър на външните работи Того признава, че опитите на Япония да включи СССР в посредничество за прекратяване на войната са закъснели и не могат да доведат до успех. Того пише в мемоарите си:

... Положението на Япония и особено на японската армия дълги години буди най-силните подозрения сред руснаците и определя твърдата им решимост да неутрализират страната ни. Следователно Япония не само не можеше да полага истински надежди за каквато и да било благосклонност от страна на СССР, но би трябвало да разбере, че когато изчерпването на националния й потенциал по време на войната стане очевидно, вместо преговори с нея, вероятно най-накрая ще се солидаризира със САЩ и Англия, за да участват в споделянето на плодовете на победата. В момента, когато СССР беше обвързан от близки връзки с Америка и Англия, вече беше късно да правим някакви планове в опит да го накараме да действа в нашите интереси. Дори нашите усилия да убедим СССР да се придържа към неутралитета можеха да бъдат възнаградени, единствено ако бяха направени в момент, когато Япония все още беше запазила някои резерви на сила. И ако тя беше готова да предложи нещо щедро в замяна за всякакъв вид помощ. В този момент беше важно да се гарантира постигането на консенсус по тези аспекти на този проблем в самата Япония. "

Човек може само частично да се съгласи със становището на бившия министър. Фокусирайки се върху факта, че основната цел на съветското ръководство при влизане във войната е желанието „да участва в споделянето на плодовете на победата“, Того отвежда читателя от главното. И основното е, че на първо място СССР се стреми да прекрати войната възможно най-бързо, да изпълни съюзническия си дълг и като победи милитаристка Япония, дълго време да гарантира сигурността на своите далекоизточни граници. Що се отнася до "плодовете на победата", СССР може да ги получи дори без да влезе във войната в случай на отклонение от съюзническите задължения. Отказът на съветското ръководство от щедрите японски обещания свидетелства за честността на позицията на Москва, за желанието да се изкорени човеконенавистническата идеология на не само германския фашизъм, но и японския милитаризъм, за което беше необходимо военно поражение на носителите на тази идеология.

В строго съответствие с обещанието, отправено към съюзниците в Крим, точно три месеца след капитулацията на Германия, на 8 август, СССР обявява война на Япония.

Сталин не иска да позволи на СССР да бъде отстранен от следвоенното политическо уреждане в Източна Азия и преди всичко в Китай. Той не може да не знае или поне да предположи, че американците възнамеряват да заемат господстващо положение тук след войната, измествайки всички останали от там, включително своите съюзници през военните години - Великобритания, Франция и, разбира се, СССР. Така по време на конференцията в Кайро на 23 ноември 1943 г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт, в разговор на четири очи Чан Кай-ши, предлага китайският лидер да сключи американско-китайски военен съюз след войната, който предвижда разгръщане в цял Китай, включително на съветските граници на американски военни бази. Чан Кай-ши с ентусиазъм приветства това предложение. В същото време Порт Артур и редица други стратегически важни области са предадени под пряк американски контрол. Корейският полуостров трябва да бъде окупиран и държан съвместно от американски и китайски войски. И двамата лидери също се съгласяват, че Франция ще загуби колониите си в Югоизточна Азия. Рузвелт обещава да сътрудничи с правителството на Чан Кай-Ши за премахване на британското влияние в Китай (Хонконг, Шанхай, Кантон). Малая, Бирма, Индия също трябва да станат зони с доминиращо влияние на САЩ. От своя страна Чан Кай-ши търси помощ от САЩ за включване на Монголската народна република в Китай. Рузвелт се съгласява да преговаря със СССР по този въпрос.

Едностранното влизане на американски войски в Китай е изпълнено с разгрома на комунистическите сили на тази страна и установяването на проамерикански режим директно на границите на СССР. Въпреки че Сталин избягва открито да демонстрира подкрепа за Китайската комунистическа партия в борбата за власт, той разчита предимно и главно на Мао Дзедун. Следователно влизането на Съветския съюз във войната в Далечния Изток преследва задачата не само за най-скорошното поражение на японските въоръжени сили, но и за укрепване на военно-стратегическите и геополитическите позиции на СССР в Източна Азия.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели