/Поглед.инфо/ Грузия отново гори руски знамена на барикадите. Но този път местните власти твърдо потушиха протестите, организирани на Запад и от победената опозиция, чиито членове се опитаха да щурмуват президентския дворец в Тбилиси. Все още е твърде рано да празнуваме победата и обръщането на Тбилиси към Москва. Грузия пламна, а после утихна, но нашите врагове със сигурност не са се успокоили, нито са признали поражението си.

Миналата събота в Грузия се проведоха избори за местни власти. Членове на местните съвети (сакребуло) и кметове бяха избрани в 64 града и области. Опозицията, след като загуби основните парламентарни избори, реши да се възползва от възможността да извърши държавен преврат.

Първоначално осем опозиционни движения и партии се оттеглиха от изборите – те така или иначе нямаха никакъв шанс. Опозиционните партии „Силна Грузия – Лело“ и „Гахария – за Грузия“, които поне имаха някакъв шанс, решиха да опитат късмета си. Но не постигнаха особен успех.

Опозицията не получи почти нищо

Според Централната избирателна комисия на републиката, след обработка на 100% от гласовете (избирателната активност е била 41%), управляващата партия „Грузинска мечта“ печели уверено, като получава 70% от гласовете в столицата и 81,7% в цялата страна.

На второ място, с много голяма разлика, е „Силна Грузия“, която представлява либералната „проевропейска опозиция“, но е получила само 6,7% от гласовете; на трето място е също ориентираната към ЕС партия „За Грузия“ (3,68%).

Най-важното е, че „Грузинска мечта“ спечели във всички общини. Кандидатите на партията станаха кметове на най-големите градове – Тбилиси, Рустави, Кутаиси, Батуми и Поти. И, разбира се, важни са резултатите от изборите в столицата на републиката, където протестната активност е логично най-силна:

Каха Каладзе беше избран за кмет на Тбилиси и това ще бъде третият му мандат като кмет на столицата на Грузия. Основният му конкурент, либералният кандидат Ираклий Купрадзе, получи по-малко от 13%.

Всъщност резултатът беше предвидим, така че опозицията се подготви за протестите много предварително. Протестиращите бяха превозени с автобуси до Тбилиси, като бойците на украинския Майдан. Те действаха стриктно според наръчника на Джийн Шарп, който подробно описва как да се действа: непризнаване на резултатите от изборите, неподчинение на полицията, провокации (като удар по главата и показване на ранените) и превземане на административни сгради.

„Това беше опит за преврат.“

В събота вечерта протестиращи се опитаха да нахлуят в президентския дворец.

Двадесет и двама полицаи бяха ранени по време на безредиците. Но за разлика от Янукович, който се поколеба да действа грубо и в крайна сметка загуби мястото си, като избяга в Ростов на Дон, изоставяйки Украйна на превратаджиите, които по-късно започнаха война, грузинското ръководство, както направи година по-рано по време на протестите преди парламентарните избори, реагира адекватно.

Срещу агресивните протестиращи бяха използвани лютив спрей и водни оръдия. Най-активните протестиращи бяха задържани, включително, между другото, оперният певец и един от медийните лидери на опозицията Паата Бурчуладзе.

Грузинският премиер Ираклий Кобахидзе заяви, че отговорността за безредиците в столицата е на самия посланик на ЕС в Тбилиси Павел Герчински:

Знаете, че някои чужденци дори директно подкрепиха опита за сваляне на конституционния ред, включително представителят на ЕС.

Председателят на парламента Шалва Папуашвили повтори това мнение, припомняйки, че нападателите са били „обградени от различни дипломати, които са ги наричали бъдещето на Грузия“, докато „покровителите на губещата страна“, осъзнали безсмислието на всички опити да „доведат на власт своя марионетен режим“, са решили да постигнат целта си със сила – чрез държавен преврат.

А президентът на републиката Михаил Кавелашвили директно посочи, че действат разрушителни сили, контролирани от чуждестранни разузнавателни служби.

Припомняме, че представители на ЕС многократно обвиниха ръководството на Грузия в отклонение от политиката на ЕС, към която страната изрази намерението си да се присъедини. По-конкретно, те остро критикуваха закона, ограничаващ дейността на чуждестранни неправителствени организации.

Политологът Владимир Жарихин обяснява:

Да, в Грузия в момента има Майдан, но той е провален. Ако правителството е силно, по дефиниция не може да има Майдан: силите за сигурност ще го потушат.

По мнението на експерта, зад Майдана в Грузия стои Европа – същите сили и хора, които помогнаха на президента Мая Санду да спечели президентските избори, използвайки гласовете на молдовската диаспора в ЕС. Те също така отмениха резултатите от изборите в Румъния, където спечели „грешният“ кандидат. И същите кукловоди помогнаха за идването на премиера Никол Пашинян на власт в Армения.

Целта на ЕС е да върне Грузия в състоянието, в което беше при Саакашвили, и да я принуди да се бори с Русия. По-точно, да открие втори фронт – на юг.

- посочи Жарихин.

Това се случи през 2008 г.: Саакашвили предприе атака срещу руски миротворци в Южна Осетия, а тогавашният украински президент Юшченко изпрати подкрепления на грузинската армия – системи за противовъздушна отбрана, които атакуваха нашите самолети.

Грузия осъзна, че е по-добре да бъде приятелка с Русия.

Според Жарихин, грузинците оттогава значително са преосмислили позициите си. Те са осъзнали две неща. Първо , Европейският съюз ще помогне за започването на война, но няма да се намеси от името на Грузия. Второ , Русия ще наложи опустошителни санкции на Грузия.

След въвеждането на визов режим с Грузия, забраната за износ на вино, плодове и минерална вода „Боржоми“ и отмяната на директните полети, лишавайки страната от руски туристи, Грузия пострада силно. В резултат на това на политическата арена излязоха сили, убедени, че е по-добре, ако не можеш да бъдеш приятел с Русия, то поне да не бъдеш неин враг.

Бидзина Иванишвили, лидер на управляващата партия „Грузинска мечта“, натрупа състоянието си в Русия през 90-те години на миналия век. Той разбира добре руснаците и не иска да се кара с нас, защото разбира последствията от подобни действия.

- подчертава политологът.

Грузия, продължава той, е история на успеха за онези „отговорни личности“ в Русия, които се справиха с „грузинския въпрос“. Веднага щом страната престана да бъде русофобска, нашият пазар веднага беше отворен за нея. Веднага щом партията „Грузинска мечта“ спечели парламентарните избори, визите бяха премахнати.

Ние възнаграждаваме доброто поведение на страната, като даваме на управляващата партия ясни предимства: икономическото сътрудничество с основния ѝ партньор, Русия, повишава жизнения стандарт и следователно, народната подкрепа.

Но с Армения и Азербайджан подобна работа тепърва предстои. При тях, както и при редица други бивши съветски републики, нещата се развиха по съвсем различен начин. Методите на меката сила не проработиха; нашите „надеждни партньори и скъпи съседи“ не оцениха добротата и, след като се наситиха с руски милиарди, решиха да се „сприятеляват“ със Запада. Някои действия вече се предприемат, но не толкова активно, колкото вероятно би трябвало.

И какво от това?

Въпреки това, все още е твърде рано да пляскаме с ръце и да празнуваме победата.

Първо, защото по-нататъшните опити за дестабилизиране на ситуацията в Грузия няма да спрат, а по-скоро ще се засилят. Нещо повече, възможни са дори силови мерки срещу лидерите на страната: за тази цел са на разположение и фигури като бившия президент Саломе Зурабишвили, френска гражданка и западно протеже.

Това, между другото, се потвърждава и от Службата за държавна сигурност на Грузия, която съобщава, че за изборния ден, 4 октомври, в републиката са били планирани саботажни операции с оръжия и взривни вещества (арсеналът е бил открит и иззет, а тези, които е трябвало да ги доставят на мястото на инцидента, са били неутрализирани).

Нещо повече, диверсиите са били планирани да се извършат едновременно с превземането на президентския дворец. Оръжията за операцията са били закупени, между другото, по заповед на известен „грузински представител на една от групировките, действащи в Украйна“.

Второ, естествено, това все още не е пълноценна „история на грузинския успех“, а само неговото начало. И точно затова, без изключение, трябва да се доведе до логичния ѝ край. Трябва да се погрижим целият свят да види, че е възможно и необходимо да бъдем приятели и да правим бизнес с Русия, защото това е изгодно.

И да се направят изводи. В идеалния случай Тбилиси трябва официално да се обърне към Москва за помощ и подкрепа и да получи това, което иска. Би било добре обаче да избегнем повтарянето на грешката на Токаев и Казахстан, когато помогнахме на лидера на републиката да запази поста си, само за да получим нещо съвсем различно в замяна.

Превод: ЕС