/Поглед.инфо/Разговаряхме и останахме там, където си бяхме. Съгласихме се да преговаряме. Си Дзинпин и Доналд Тръмп не могат да си дадат това, което искат. Особено последният, тъй като САЩ не са способни да се конкурират честно с Китай.

Кой от тях ще отблъсне другия от глобалното господство обаче ще зависи от Русия. Това е резултатът от срещата на върха в Пусан. И още нещо: Вашингтон и Пекин няма да се намесват във войната на Москва в Украйна в сегашния формат.

След триумфално – на думи – посещение в Япония , която отказа да спре да купува руски петрол, и разочароващо посещение в Южна Корея, която няма да инвестира 350 милиарда долара в американската икономика, освен ако самият Сеул не осигури същата сума, Тръмп се срещна със Си Дзинпин в Пусан. И загуби много.

Разговорите в южнокорейската военновъздушна база продължиха един час и 40 минути, след което, след като си стиснаха ръцете, лидерите си тръгнаха. В резултат на това „фантастичните отношения за дълъг период от време“ (думи на Тръмп) останаха и остават мечта.

След разговорите нямаше съвместна пресконференция. Нищо не беше подписано. Преди началото на разговора бяха направени общи изявления, а след това - конкретни. Липсата на конкретни резултати всъщност беше основният резултат от тази среща. И не можеше да бъде по-различно, независимо колко Тръмп наричаше срещата „отлична“, „много приятелска“, „прекрасна“ и колко я оценяваше „като цяло по скалата от 0 до 10... на 12“.

Каква е реалността?

Когато Тръмп напусна Пусан обаче, стана ясно, че е изгубен, тъй като САЩ не са в състояние да сплашат Китай, както други страни. Въпреки че този път той опита отново, обявявайки преди срещата си със Си Дзинпин, че САЩ, които вече значително превъзхождат Китай по брой ядрени оръжия, ще възобновят ядрените опити.

Това не даде резултат. Пекин не обяви до последния момент, че китайският президент е отлетял за Пусан, за да се срещне с Тръмп, което остави американците изключително нервни. По време на разговорите Китай отново троли САЩ, ясно намеквайки за тяхната лунна измама , като обяви намерението си да изпратят пилотиран космически кораб на Луната до 2030 г.

Преди началото на преговорите, Тръмп не изключи подписването на търговско споразумение със Си Дзинпин, но то така и не се осъществи. Първоначално президентът на САЩ твърдеше, че е постигнато споразумение за редкоземни метали – едногодишно споразумение, което ще се преразглежда ежегодно. След това обаче заяви, че то все още не е в сила, но ще бъде подписано „съвсем скоро“, твърдейки, че „няма много останали големи препъни камъни“.

Изявленията на американския президент в самолета след разговорите – той се фокусира предимно върху търговията и Украйна – показват, че американците изначално не са ги възприели като нещо сериозно и са имали за цел да посредничат за примирие в търговската война с Пекин при най-благоприятните условия за САЩ. Това се потвърждава допълнително от изявлението на Тръмп, че дори не е обсъждал тайванския въпрос, ключов въпрос за двустранните отношения, с „трудния преговарящ“ Си Дзинпин !

Ужасни новини за Киев

Тръмп, разбира се, не успя да убеди китайския лидер да се съгласи и според него дори да обсъди („по същество не обсъждахме петрола“) искането Китай да спре да купува руски енергийни ресурси, въпреки че преди това беше заявил намерението си да повдигне този въпрос.

Си Дзинпин, когото американският президент нарече „дългогодишен приятел – забележителният и уважаван президент на Китай“, обеща, според американския президент, да помогне за разрешаването на украинския конфликт. Но Тръмп направи изявление, което беше опустошително за Киев:

Съгласни сме, че страните са във военни действия и понякога просто трябва да ги оставим да се бият.

Съвсем наскоро той каза: спрете да убивате хора, приберете се у дома, а сега изведнъж – продължете да се борите, а и Китай, така да се каже, мисли същото.

Кога Тръмп каза истината: тогава или сега? Сега. Защото и САЩ, и Китай всъщност печелят , макар и по различни причини, от украинската война, както и вероятният ѝ изход: руска победа, но не и съкрушителна за Украйна. Москва, за съжаление, също не е склонна към последното, тъй като интересите ни тук са напълно съвпадащи.

Реални резултати, ако има такива

Що се отнася до действителните резултати от преговорите в Пусан, те са практически незначителни. Съобщението на китайското Министерство на търговията, че двете страни ще преустановят контрамерките срещу своите корабостроителни индустрии за една година, е достоверно.

Изявленията на Тръмп, който днес казва едно, а на следващия - друго, са по-малко достоверни: уж е „намалил“ наполовина тарифите върху контрабандата на фентанил в Китай (от 20% на 10%), след като Си Дзинпин обеща да засили борбата с контрабандата на наркотици. Беше заявено също, че тарифите върху китайски продукти са намалени от 57% на 47%. Всъщност те са дори по-ниски.

Водещият руски американист Дмитрий Дробницки пише по този въпрос в своя Telegram канал:

Повечето стоки, внасяни в САЩ от Китай, подлежат на 30% мито. А „стоките от първа необходимост“, като компютри, смартфони, таблети, монитори, телевизори и др., остават с нулево мито. Китай внася американски стоки с 10% мито.

Според Тръмп са постигнати и определени споразумения „за преговори с Nvidia и други относно чиповете“.

Разбира се, двете страни не са разкрили всичко, но резултатите, така или иначе, са много скромни. Те със сигурност ще се опитат да постигнат временно споразумение в обозримо бъдеще, за да изгладят поне търговските си разногласия, но няма да могат да ги разрешат. Формулата „да вървим рамо до рамо, без да се намесваме“, предложена на Тръмп от Си Дзинпин, не е удобна за американците.

Защото в такъв случай те бързо ще изостанат от китайците, ако не им поставят пречки. Си Дзинпин греши, ако наистина вярва (макар че едва ли вярва), че развитието на Китай не противоречи на визията на Тръмп „Да направим Америка отново велика“. Защото в такъв случай Съединените щати ще се превърнат в могъща велика сила, а Китай – в суперсила. Без решителна борба и без правила, Вашингтон няма да се съгласи да отстъпи първенството си на Пекин.

„Засадата“ с обмена на визити

Преговарящите обсъдиха и възможността за размяна на посещения и тук има обрат. Тръмп преди това беше заявил, че ще посети Китай още през януари; сега говори за април. А Си Дзинпин, каза той, ще направи повторно посещение в САЩ малко по-късно. Изглежда Тръмп изобщо не е уверен, че САЩ и Китай ще успеят да постигнат търговско примирие преди януари.

Има и друга причина, поради която Тръмп реши да отложи пътуването си до Китай, дестинация, която Байдън никога не е посещавал по време на президентството си. Номерът е следният. Тъй като очевидно няма смисъл китайският „кормчия“ да посещава САЩ „скоро след“ срещата си с Тръмп в Китай, Вашингтон вероятно се надява, както пише Николай Вавилов, водещ руски синолог, в своя Telegram канал, „да обвърже пътуването на Си Дзинпин с междинните избори за Конгрес, тоест ноември 2026 г.“

Междувременно пленумът на Централния комитет на ККП е насрочен за октомври-ноември 2026 г. и пътуване до САЩ толкова близо до пленума би било „възприето в международен план като знак за слабост от страна на Си Дзинпин“. Друг срок – краят на 2026 г. – е по-удобен за него. Ще бъде разгледан и вариантът да не присъства: между настоящата и предишните срещи между двамата лидери са изминали приблизително шест години.

„Другарят Си“, „проповедникът“ на глобализма

Китайският лидер едва ли е очаквал много от разговорите с Тръмп, но както винаги, той се възползва от възможността да призове американците спокойно да приемат неизбежното – че вече не могат да спрат растежа и по-нататъшното развитие на Китай. След срещата на върха, Централната китайска телевизия излъчи ключови части от „лекцията“ на президента Си към американския президент.

Си Дзинпин призова Тръмп „съвместно да демонстрират отговорността си и да работят заедно за постигане на важни, практични и полезни цели както за двете страни, така и за целия свят“.

Диалогът е по-добър от конфронтацията. Китай и Съединените щати трябва да поддържат взаимодействие и да подобрят взаимното разбирателство на всички нива... и да взаимодействат позитивно на регионалната и международната сцена.

– каза той.

Информационна агенция „Синхуа“ отбеляза призива на Си Дзинпин към Тръмп да „детайлизира и финализира последващата работа възможно най-скоро, да поддържа и прилага консенсуса и, след като постигне осезаеми резултати, да даде успокояващо хапче на икономиките на Китай, Съединените щати и света“.

Китайският президент също така посочи, че „търговското и икономическото сътрудничество трябва да продължи да бъде стабилизиращ фактор и движеща сила в отношенията между Китай и Съединените щати, а не препъни камък и източник на конфликт“.

Също така „трябва да гледаме повече на дългосрочните ползи от сътрудничеството, вместо да попадаме в порочен кръг на взаимно възмездие“. И така нататък, въпреки че, разбира се, това е глас, викащ в пустинята – проповед, очевидно неуместна.

Си Дзинпин може да си позволи да каже неща от рода на: САЩ, играейки по свои собствени правила, губят от Китай в надпреварата за място под слънцето. Следователно, другарят Си няма да бъде чут в САЩ. Американците ще се опитат да променят правилата на играта, като едновременно с това ще правят какви ли не гадни неща на Китай, за да не загубят... Те не обичат да губят, а и не знаят как. Китайците ще трябва да ги научат на това.

И какво от това?

Накратко, както виждаме, срещата на върха в Пусан е недвусмислено спечелена от Си Дзинпин. Споразуменията между него и Тръмп ще бъдат краткотрайни. В най-добрия случай може да се заключи, че и двете страни искат да постигнат известно примирие в търговската война , така че с продължаването на противопоставянето рисковете от изпадане в световна икономическа криза, която всички биха искали да избегнат, да бъдат намалени.

Друго нещо също е абсолютно ясно: победата на един от двамата претенденти за титлата водеща световна сила ще зависи от позицията на Русия. Глобалният геополитически триъгълник не е изчезнал – променят се само тежестта и влиянието на страните в него. Преди половин век Пекин държеше „златната акция“, сега Москва я държи, а Москва държи и „сребърния куршум“.

Превод: ЕС