/Поглед.инфо/ Мозъчният тръст Атлантически съвет измисли думата „CRINK“ – нов акроним, нов образ на врага: Китай, Русия, Иран, Северна Корея. Тези четири букви се превръщат в четири оправдания за вечната мобилизация на „воините на светлината“ срещу „царството на мрака“. А седмица по-късно Тръмп говори за „възобновяване на ядрените опити“. Съвпадение? Не, така работи езикът на войната. А какво ще се случи, когато той започне да командва реалността?

Нека си измислим враг

Атлантическият съвет (АС) е западен мозъчен тръст, който е поел ролята на ковачница на политически език. Този път той измисли думата „CRINK“ – Китай, Русия, Иран, Северна Корея. Акронимът се превръща в нов политически етикет: „тъмната четворка“, точно както някога бяха „империята на злото“ или „руската заплаха“.

Авторът на канала на GlebSmith Глеб Кузнецов отбелязва:

Когато AC пише доклади, това не е академично упражнение. Това е формулирането на език, който политиците, журналистите и дипломатите ще използват.

Докладът на AС представя Китай, Русия, Иран и Северна Корея като група държави, които по своята същностна природа са враждебни към Запада. Използвайки историята на конфликтите, авторите на доклада утвърждават една проста теза: тези проклети държави винаги са били и винаги ще бъдат врагове на Запада и нищо не може да се направи по въпроса, защото това е тяхната, извинете за израза, същност.

Много ефективен подход, който разглежда неудобни въпроси като: „Ами ако разширяването на НАТО провокира Русия?“, „Ами ако търговската война тласне Китай към Русия?“, „А трите войни на Германия с Франция за 70 години – дали и те бяха „априори враждебни“?“

Не, авторите не търсят истината – те вече са я измислили и са създали специален език около нея. „Остазия винаги е била във война с Океания“. Китай, Русия, Иран и Северна Корея са „авторитарни“, „по своята същност враждебни“ и „фундаментално несъвместими със Запада“.

Ако някой е враг „по природа“, тогава няма нужда да се преговаря с него – той трябва само да бъде сдържан, тоест, на руски казано, да се окаже натиск.

И в тази логика всяко събитие се превръща в удобно потвърждение на диагнозата. Разширяването на НАТО не е провокация, а защита срещу „вечна заплаха“. Съюзът между Москва и Пекин не е реакция на агресивни санкции, а проява на „вековна враждебност към свободата“:

Когато врагът е „естествен“, всеки опит за споразумение става наивен или коварен. Предлагате дипломация? „Това е умилостивяване на агресора, като Мюнхен през 1938 г.“ Искате преговори? „Не можете да преговаряте с тях – те не са съвсем човеци.“ Говорите за икономическа интеграция? „Хранене на крокодила.“

„CRINK съществува, Западът действа“, обяснява Кузнецов тази логика. Формулата звучи като западна метафизика: „Ние сме волята, те са битието.“ Западът може да търси и да се променя, но CRINK е винаги един и същ – зъл, враждебен, глупав, като онези орки от романите на Толкин.

Така, от логическо и граматическо жонглиране, се ражда нов политически мит за Запада: врагът е вечен, което означава, че войната с него също ще бъде вечна.

И така, тази политическа лингвистика вече се превръща в инженерство на реалността, в което термините функционират като идеологически конструктори. Наречете една държава екзистенциална заплаха и ще получите правно основание за налагане на санкции, бюджет за военно-промишления комплекс и дори моралното право на превантивен удар. Където се използват етикети като „CRINK“, дипломацията приключва: защото не може да се преговаря с „природата“.

А след това врагът отговаря

Но дума, изстреляна в политическата орбита, винаги се завръща – този път под формата на действие.

И ако Тръмп пише в Truth Social:

Нареждам незабавното възобновяване на ядрените опити на паритетна основа.

Русия, разбира се, е готова да отговори със същото. Всичко на полигона Нова Земя отдавна е на мястото си – подземни тунели, камери, сеизмични станции.

Освен това, вместо да отразява ситуацията безкомпромисно, Русия може да реагира асиметрично и с максимална политическа болка. Това се демонстрира от наскоро представените разработки на нашите ракети, които не само отговарят на изпитанията, но и променят географията на риска. Владимир Путин говори за това, когато обяви тестовете на новата система „Посейдон“, способна да унищожава крайбрежните зони на САЩ.

В същото време Русия последователно промотира „Буревестник“ – крилата ракета с ядрен двигател, която Министерството на отбраната позиционира като средство за заобикаляне на противоракетната отбрана. Генерал Герасимов докладва за полети на дълги разстояния и тестове, демонстриращи способността на ракетата да маневрира и да заобикаля отбранителни мрежи. В политически план тези системи служат като асиметричен нож с две остриета: те едновременно възпират и отслабват чрез страх и непредсказуемост.

CRINK – езикът на новата Студена война

Когато Атлантическият съвет въведе термина „CRINK“, той не описваше реалността, а я проектираше. Така се роди нова версия на Студената война, предназначена за изтощение на противника.

СССР вече беше преминал през тази игра: надпревара във въоръжаването, идеологическа конфронтация, икономическо изтощение и внезапен колапс. Сега сценарият се презарежда – със същата цел, само че в нова обстановка.

За пореден път ни вмъкват в картината на „вечната заплаха от Запада“ и ни принуждават да играем роля, от която е невъзможно да се откажем, без да загубим лице.

CRINK не е за Китай или Иран, а за това как да се принуди Русия да се изтощи отново.

Но ако в съветската епоха отговорът се е измервал с количество – повече ракети, повече мегатони – сега акцентът е върху качествената асиметрия. „Посейдон“ и „Буревестник“ деактивират у врага старите му стратегически сметки и изчисления. Съществува нова зона на несигурност: подводен дрон може да се изстреля отвсякъде, а ракета може да лети по всякакъв начин.

Това е новата логика на Кремъл: да спечели новата надпревара във въоръжаването не с количество, а с качество, създавайки заплаха, която не може да бъде посрещната с конвенционални средства. Не десет ракети срещу десет, а една „странна“ ракета-носител, нарушаваща всички планове със своята непредсказуемост.

По този начин Русия демонстрира, че няма да се върне към съветския модел на „паритет“ – за нея би било по-изгодно да приеме фактора на несигурност.

Дали тази стратегия ще ни помогне да спечелим, за съжаление, само времето ще покаже.

И какво от това?

Западът увеличава дългосрочния натиск без пряка конфронтация. За САЩ това е удобна стратегия: вместо гореща война, това е контролирано изтощаване на противник, въвлечен в отбранителен маратон.

За Русия това е капан, който я принуждава да изразходва енергия за поддържане на икономическа и военна мощ в неравностойно противопоставяне. За да оцелее в тази борба, тя трябва не само да отговаря на атаки, но и да се освободи от наложения ѝ сценарий.

А стрелките на „ядрения часовник“ все повече се приближават към полунощ.

Историята отново ни задава най-важния въпрос: готови ли сме за поредното изпитание за здравина и устойчивост?

Превод: ЕС