/Поглед.инфо/ Корабите на НАТО ще продължат провокациите край черноморските граници на Руската федерация до 10 юли. Колкото по-големи са безпрецедентните военни учения „Морски бриз 2021“, толкова по-очевидна става истинската цел на тези учения. Техните преки свидетели откровено я формулират по следния начин: „Ръчкане на руската мечка с пръчка“. Вярно е, че те не крият изненадата си - оказва се, че мечката реагира.

Мнозина биха спорили с твърдението, че сегашното учение “Морски бриз” е безпрецедентно. В крайна сметка те отдавна са се превърнали в рутина, от 1997 г. се провеждат почти ежегодно (в някои години украински политици и жители на Крим ги провалят). А през 1998 г. Русия дори взе участие в тях - имаше такива времена. Но за сравнение в първите учения участват осем държави, а сред сегашните 32, са включени напълно екзотични, незабелязани преди това в този регион: Бразилия, Япония, Южна Корея, Египет, Тунис и други.

Освен това самите военни, представляващи тези учения, не крият антируската си ориентация. Така американските военноморски офицери, коментирайки неотдавнашния инцидент с британския разрушител “Дефендър”, подчертаха, че „Черно море не принадлежи на Русия“. Те избраха опасен начин да докажат своите аргументи.

Смелите изявления на офицерите от НАТО са в пълен контраст с шума, който Западът вдигна наскоро относно руските учения - на руска територия. Това беше отбелязано от Владимир Путин по неговата “Пряка линия”: "Дадох заповед на Министерството на отбраната да завърши тихо и да изтегли войските, ако някой е толкова притеснен. Направихме го. Но вместо да реагират положително на това и да кажат: “Добре , добре. Разбрахме вашата реакция на нашето възмущение”, вместо това какво направиха? Те се преместиха до нашите граници. "

Руският президент ясно очерта целите и задачите, преследвани от британската авантюра, организирана в тясна координация с американците: “Очевидно беше, че разрушителят дойде, преследвайки военни цели, опитваше се с помощта на разузнавателен самолет да разкрие действията на нашите въоръжени сили по пресичането на подобни провокации, да види какво е включено, как работи, къде какво се намира. " Със сигурност със същата цел е изпратена холандската фрегата „Евертсен“, която също проверява реакцията на руския флот и авиация към движението към Керченския проток.

Това, на което, разбира се, си струва да се обърне специално внимание, е присъствието на военните кораби, участващи в провокации в Азовско и Черно море, на доста значими бригади за информационна подкрепа. В момента на навлизането си в руските териториални води на борда на “Дефендър” уж „случайно“ се появиха журналисти от Би-Би-Си и “Дейли Мейл”. Тоест, Западът не само изпитва способностите на нашата отбрана в басейна на Черно море, но и разширява информационната война срещу Русия.

Вярно е, че такава откритост води до откровени противоречия. Например историята на Би-Би-Си разкри лъжата на британското министерство на отбраната, което първоначално отрече , че руските военни са открили предупредителен огън по маршрута на разрушителя. Британските медии, разбира се, не посмяха да обвинят открито военните си в лъжа, но започнаха да се задават неудобни въпроси.

И тогава бяха разкрити и откровените манипулации със сигналите на Системата за автоматична идентификация, предназначени да предупреждават за хода на корабите. Оказа се, че в навечерието на провокациите от “Дефендър” и “Еверстен” се е случило нещо необяснимо със сигналите на тези кораби. През нощта на 19 юни, съдейки по данните на системата те изведнъж са напуснали кея в Одеса и са се насочили директно към Севастопол.

Няма съмнение, че това е и изпитание на отбранителната система на руския Крим. В крайна сметка това се случва в навечерието на провокациите на тези кораби срещу Русия. Съответно, членовете на НАТО решават по такъв опасен начин да изготвят предварително руската реакция на потенциална инвазия във нашите води. Разбира се, британското министерство на отбраната бързо обвини Русия в манипулации. Вярно, без да обяснява как Москва е предвидила действията на британските и холандските кораби предварително.

И тук е необходимо да се подчертае основният проблем за правителствата на онези държави, които са решили да „ръчкат с пръчка руската мечка“. Съдейки по реакцията на някои медии и анализатори, тези провокации са били посрещнати с голяма загриженост. Особено показателна е реакцията на британската преса, която през последните години никога не е поставяла под съмнение дори открито неверните и противоречиви изявления на своето правителство, специални служби и още повече военните по отношение на Русия и Китай. И изведнъж следва цяла поредица от изявления, в които действията на флота на Нейно Величество в Черно море не само се коментират с повишено внимание, но и се критикуват открито.

Много показателна например е статия на ветерана от британската журналистика Питър Хичънс, който нарече номера на флота в Черно море „глупост“ и „почти лудост“. Той помоли читателите да си представят подобна ситуация: руски военен кораб с журналисти на борда нахлува във водите на Фолклендските острови, след като преди това са получили разрешение от Аржентина, която счита тези острови за свои. Човек може да си представи реакцията на Лондон.

Не по-малко значимо е писмото на бившия британски посланик в Русия Тони Брентън (със сигурност не е „приятел на Москва“), публикувано на страниците на “Таймс”, лоялно към правителството. "Не съм съгласен, че именно руснаците предизвикаха конфронтацията", пише дипломатът, наричайки действията на флота си "контрапродуктивни". Трябва да се отбележи, че наблюдаваме много необичайно явление през последните години.

Но най-сигурният признак на вътрешна съпротива срещу лондонската авантюра в Черно море са течовете, които се случват около нея. Пресата излъчи „противоположното мнение“ на външния министър Доминик Рааб, който е предупредил военните за рисковете от авантюрата край бреговете на Крим. Някои "източници в Министерството на отбраната" анонимно съобщават на пресата, че окончателното одобрение на плана за провокацията с “Дефендър” е направено лично от Борис Джонсън - явен опит за прехвърляне на отговорността от военните към политиците. Освен това разсъжденията при вземането на най-опасното решение са поразителни: „Трябва да продължите да правите това, в противен случай Крим ще стане Русия“. Някой в Уайтхол би мечтал да стовари десант край Балаклава и да повтори „атаката на леката кавалерия“ - в края на краищата, в съгласие с Украйна, която от гледна точка на Лондон все още „притежава Крим“.

И апотеозът на тази съпротива са „забравените на спирката“ секретни документи на Министерството на отбраната за планиране на операция край Севастопол. Никой не вярва в случайността за тази находка. Показателно е дори не самото откриване на файловете, а фактът, че те веднага бяха оповестени публично от държавната Би-Би-Си, която винаги е изключително внимателна при публикуването на документи, чувствителни към държавната сигурност. Тоест, някой от най-висшите кръгове наистина иска тези книжа , свидетелстващи за умишлената провокация на британските военни в Черно море, да станат публични. И това не може да не радва - в края на краищата има шанс „ястребите“ в Лондон, срещащи съпротива от собствените си колеги, да се укротятдонякъде.

Между другото, холандската преса също коментира с изключителна предпазливост авантюрата на своята фрегата край Керченския проток. И вестник НРК, който винаги е критикувал остро Москва и Пекин, излезе с опустошителна статия, осъждаща подобни провокации, които корабите на НАТО (с участието на същите САЩ, Великобритания и Холандия) сега подготвят срещу Китай.

Тези сигнали създават известен оптимизъм. Рискът от Трета световна война, за който западните медии започнаха да говорят след инцидента в Севастопол с “Дефендър”, все пак отрезвява за някои горещи глави. Мнозина там все още разбират, че дипломатическите игри са за предпочитане пред директната въоръжена конфронтация. Можем само да се надяваме, че това разбиране ще надделее над авантюристичните планове за проверка на границите на търпението на „руската мечка“ по време на ученията „Морски бриз“. В края на краищата, мечият отговор ще бъде решителен и твърд.

Превод: В. Сергеев