/Поглед.инфо/ В Санкт Петербург на Английската крайбрежна улица има възхитително имение, наподобяващо флорентинско палацо. Барон Александър Щиглиц го построява за себе си и живее в него. В Русия през XIX век баронът е най-мощният финансист, първият управител на Държавната банка на Руската империя. В онези дни той e наричан „руският Ротшилд“...

Главата на финансовия клан Майер Ротшилд има петима синове и всички контролират най-големите банки в Европа - тези в Берлин, Лондон, Виена, Неапол и Франкфурт на Майн. А на барон Щиглиц, родом от Германия и “надзираващ” Русия, Ротшилд дават контрол върху финансите на Санкт Петербург. Именно чрез Щиглиц царското правителство получава всички заеми от Ротшилд, именно Ротшилд са основните финансисти на династията Романови.

Виктор Ротшилд и Ким Филби

Първата световна война и революцията в Русия нанасят сериозен удар по силата на Ротшилд. Контролът над нефтените находища в Баку е загубен, банковият клан е изолиран от природните ресурси на Съветския съюз. Въпреки това, през 50-те години на XX век Ротшилд получават правото на операции със златото на СССР. Виктор Ротшилд, един от наследниците на петимата братя, е близък приятел на съветския разузнавач Ким Филби.

Нов живот за надеждите на Ротшилд да си завърнат изгубената земя дава разпадът на Съветския съюз. Февруарската революция в Украйна през 2014 г., която прерасна в политически хаос в тази страна, позволи на Ротшилд да получат контрол над украинската система за транспортиране на газ. През 2014 г. Rothschild&Cie управлява продажбата на активи на украинския президент Порошенко. Rothschild&Co също участва в множество големи сделки на руски компании; представителите на това семейство работят в тясно сътрудничество с фондацията на Ходорковски.

Всичко това си струва да припомним, за да разберем причините, поради които френският президент Еманюел Макрон на фона на преобладаващите западни настроения предприе стъпка, която изглежда неочаквана за мнозина - срещна се с Владимир Путин и направи изявления, които отдавна не се чуват от устата на европейските политици.

Общи идеали? Какво е това?

„Знам, че Русия е европейска страна и вярваме в Европа от Лисабон до Владивосток“, каза Макрон на среща с руския президент на срещата през август във Форт Брегансон. Френският президент иска Русия да се “слее" (?!) с европейския свят. Като каза, че Москва има „общи идеали“ (?!) с Париж, Макрон дори цитира Достоевски.

Настоящият френски президент не е първият, който обявява за Европа пространството до Владивосток. Ентусиастите обаче не обясняват как искат да поставят Сибир в Европа. И тук е време да се припомни, че младежът Еманюел Макрон влезе в политиката като „човек на Ротшилд“. Следователно, неговото изказване за Русия като „европейска държава“, за вярата му в „Европа от Лисабон до Владивосток“ се разглежда по-добре в контекста на стремежа на клана Ротшилд отново с помощта на Русия да укрепи позициите си в света в борбата срещу клана Рокфелер...

Скоро трябва да намерим път към Русия“

Разбира се, не само това принуди Макрон да направи словесен завой в посока Русия. Анализирайки срещата в Брегансон, френската преса отбеляза, че „обратът“ е причинен от геополитически промени, разбирането, че без Русия ще бъде трудно за Европа да се справи с предизвикателствата в лицето на Китай и Съединените щати на Доналд Тръмп.

Ако сравните първоначалното недоверие на Еманюел Макрон към Владимир Путин ... с вдъхновяващата реч, която той произнесе пред посланиците в края на август, изглежда, че френският президент се е обърнал на деветдесет градуса. Разрушаването на механизмите за управление на кризи и многостранният световен ред станаха твърде опасни. На това трябва да се противопостави. Франция иска да допринесе за появата на нов международен ред”, коментира “Льо Фигаро”.

Друго парижко издание “Ла Трибюн” отбелязва с тревога: „От 2014 г. Владимир Путин продължава да се отклонява от Европа и Запада и да се приближава към Изтока и Китай ... Необходимо е да се възстанови дългосрочното доверие между Европа и Русия в сложен геополитически контекст, състоящ се от слаби истини и силни заплахи. “Европа ще изчезне, ако не успее да възстанови стратегията си, особено тази на Русия”, заяви Макрон и добави, че „не можем да пресъздадем Европа без да възстановим връзките си с Русия, в противен случай Русия ще се доближи до други сили. Така гласи статията под заглавие „Скоро трябва да намерим път към Русия“.

Макрон се стреми да укрепи авторитета на Франция на международната арена и защото все още не се виждат успехи вътре в страната. Непрекъснатите протести на „жълтите жилетки“, стачката на парижките транспортни работници, протестиращи срещу пенсионната реформа, проблемите на имиграцията, икономическата стагнация (до края на 2018 г. френският БВП добави само 1,5% срещу 2,3% през 2017 г.) - всичко това го кара да търси компенсация на чужда арена.

Завещанието на Бисмарк

Нека се върнем за момент в Петербург. Спомнете си, че точно до двореца на „руския Ротшилд“, барон Щиглиц - символ на близките финансови връзки в миналото между Русия и Европа - има имение, в което е живял посланикът на Прусия Ото фон Бисмарк, бъдещ канцлер на Германия. Това е друг символ. Друг тип отношение на европейците към Русия. Бисмарк предупреждава, че с Русия, с която той не е изобщо никакъв приятел, е по-добре да не бъдеш във вражда, а да се разбирате: „Сключвайте съюзи с когото и да било, разгръщайте всякакви войни, но никога не докосвайте руснаците.“

А от другата страна на Нева, срещу къщите на Щиглиц и Бисмарк, през XIX век е живял американският посланик Джеймс Бюканън, бъдещият 15-ти президент на Съединените щати. И въпреки че той нарича царуването на Николай I „тишина на деспотизма“, той е човекът, който подписва през 1832 година с Русия първия договор, даващ на страните статут на най-облагодетелствани нации в търговията.

Да не би да се оказва, че френският президент е прав да вярва, че не може да се размине без Русия? Най-голямата страна в света, разположена на два континента, служи за поддържаща структура на световния ред. Само че как един европеец може да намери “пътя към Русия”, ако не се откаже от примамливите мечти за Европа “достигаща до Владивосток”.

Превод: В.Сергеев