/Поглед.инфо/ На 22 януари влезе в сила Договорът за забрана на ядреното оръжие. На фона на неотдавнашното удължаване на договора СТАРТ-3, което изглеждаше унищожено от администрацията на Тръмп, това събитие се превърна във важен фактор в областта на международната сигурност и отразява сложността на неговото международно правно регулиране.

И така, ядрените оръжия са незаконни? За да отговорим на въпроса, нека се обърнем към историята на приемането на договора.

Импулсът за разработването и сключването на Договора за забрана на ядреното оръжие е консултативното становище на Международния съд, издадено на 8 юли 1996 г. Отговаряйки на въпроса, поставен пред съда от Световната здравна организация за това дали международното право забранява използването на ядрени оръжия, Международният съд посочи, че в съвременното международно право няма ясни норми, които да дават еднозначен отговор. Този отговор едва ли е коректен. Съществуват съответни норми в международното право. Например конвенцията, забраняваща използването на оръжия, които имат безразборни последици или причиняват ненужни страдания. Разбира се, Международният съд, говорейки за забраната, не случайно наблегна на думата „ясен“, което означава, че ядрените оръжия не са пряко посочени сред забранените в международното право. Трудно е обаче да се съгласим с извода, че ядрените оръжия не попадат в определението за оръжия за „безразборно действие“ и „причиняване на прекомерни страдания“. Неслучайно консултативното становище на Международния съд не беше прието единодушно: редица съдии гласуваха против. Въпреки това Международният съд фактически отказа да дава отговори и това предизвика съответната реакция: някои държави подготвиха проект за съответната конвенция.

Ето как изглеждаше всичко от пръв поглед. Има обаче основания да се смята, че реакцията на тези държави е била добре подготвена, включително в дебрите на Международния съд, който издаде такова необичайно решение.

Първо, предложение за сключване на нов договор беше представено на Конференцията на държавите - страни по Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Пет ядрени сили отхвърлиха това предложение, което премести въпроса на платформата на ООН. От 2015 г. специална група започна работа в рамките на ООН за разработване на проект на конвенция. Идеята беше подкрепена от значителен брой държави (123 държави гласуваха „за“ на първия кръг на гласуването през 2016 г. и 113 на втория). В същото време много държави се противопоставиха на самата идея. Те включваха не само ядрените държави: в първия кръг на гласуване 16 държави се обявиха против, във втория - 35, а 13 страни се въздържаха. Въпреки това развитието на конвенцията започна.

На 7 юли 2017 г. 122 държави гласуваха „за“ на конференцията за разработването и приемането на Договора за забрана на ядреното оръжие. Само една държава гласува против (Холандия) и една се въздържа (Сингапур). Такова единодушие обаче възникна само защото повече от 70 държави (включително всички де юре и де факто ядрени сили) не участваха в тази конференция.

Основните разпоредби на Договора са разпоредбите на членове 1 и 4. Член 1 установява, че държавата участничка „не се задължава никога и при никакви обстоятелства да разработва, изпитва, произвежда, произвежда, придобива, притежава или трупа ядрено оръжие или друго ядрено взривно вещество по друг начин устройства ”. Подобна забрана е установена по отношение на предаването, приемането, използването, съдействието, насърчаването или подтикването да действат в нарушение на конвенцията. Освен това член 1 съдържа забрана за всякакво разполагане на каквото и да е ядрено оръжие или други ядрени взривни устройства на нейна територия или на всяко място под негова юрисдикция или контрол.

Член 4 от Договора определя целта за постигане на пълното премахване на ядрените оръжия. Такава ликвидация трябва да се извърши чрез установяване на задължението на всички държави, които притежават (под формата на собственост, притежание или контрол) ядрени оръжия или „други ядрени устройства“, незабавно да ги извадят от „състояние на експлоатационна готовност и да ги унищожат“ възможно най-скоро "(да се уточни, че срокът е определен от държавите - страни по Договора!). Членът очертава и въпросите за контрола върху изпълнението на това задължение, по-специално задължението за представяне на план за ядрено разоръжаване и одобрението му от други държави.

Остава впечатлението, че разпоредбите на член 4 са формулирани по такъв невероятен начин умишлено: подготвя се не толкова истинска конвенция, колкото идеологически, ако не и пропаганден документ. Това се знаеше предварително. И не е изненадващо, че нито една ядрена държава не само подписа този документ, но дори не взе участие в конференцията.

Официалната позиция на Руската федерация е следната: разработването на Договора за забрана на ядреното оръжие е грешка. Русия зачита възгледите на поддръжниците наотказ от ядрено оръжие, но не е съгласна с предложените методи за постигане на тази цел. Тези методи се основават на изкуствено ускоряване на процеса на ядрено разоръжаване. Договорът в сегашния си вид „не е в състояние да допринесе за процеса на ограничаване и намаляване на ядрените оръжия“.

Разпоредбите на Договора са твърде явно в противоречие с друг основен международен договор, при това наистина универсален. Говорим за Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Да не говорим за провокативното противоречие на разпоредбите на Договора за забрана на ядреното оръжие с реалността.

Има и друго основно противоречие на Договора за забрана на ядреното оръжие: той произтича от еднаквото значение за международната сигурност на ядрените оръжия, принадлежащи на различни държави. Всички, които оценяват ситуацията обективно, разбират, че различните държави играят различни роли в международната сигурност: от агресори до държави, които ограничават агресията ...

В допълнение към политическия и очевиден провокативен подтекст, разпоредбите на Договора за забрана на ядреното оръжие имат и скрит правен подтекст. Изглежда, защо да се прави умишлено безсмислена конференция за разработването на умишлено безсмислен (без участието на ядрени държави) договор? Нека си припомним отново импулса, даден от Международния съд през 1996 г. Тогава съдът заяви, че има не само „ясен“ договор, но и обичайните правила, които биха забранили ядрените оръжия. Сключването на договор с участието на много значителен брой държави обаче е точно приложение за формиране на обичайно правило!

Досега тази цел не е постигната.

Ако погледнете картата на страните по Договора, можете ясно да видите, че неговите норми са признати само в някои региони. Това са Карибските и Тихоокеанските острови, Югоизточна Азия и Латинска Америка. Африка в този списък е много условен участник: въпреки факта, че по отношение на броя на държавите тя е най-активната страна по Договора, тя е най-скромната по отношение на броя на ратификациите.

Така че Договорът за забрана на ядреното оръжие все още не е оправдал твърдението за „обичайния“ характер на неговите норми. Обаче само засега. Всичко може да се промени. Практиката е добре запозната с техниките за „убеждаване“ на държавите да станат страни по определени международни договори (на първо място „препоръките“ на МВФ към тези държави, които кандидатстват за заеми).

Броят на страните по Договора може да бъде увеличен до "абсолютно мнозинство". И тогава е възможно един прекрасен ден ядрено оръжие като цяло или ядрено оръжие на определена държава да бъде обявено извън закона. А в случай на отказ да се „спази международното обичайно право“, съответната държава може да бъде обявена за извън закона.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели