/Поглед.инфо/ Съобщенията за предстоящото посещение на руския президент Владимир Путин във Виетнам тази седмица привлякоха ново внимание към външната политика на членката на АСЕАН, след като плановете предизвикаха остра реакция от страна на Съединените щати.

Говорител на американското посолство в Ханой каза пред Ройтерс, че „нито една страна не трябва да дава на Путин платформа за насърчаване на неговата агресивна война или по друг начин да му позволява да нормализира зверствата си. Ако той може да пътува свободно, това може да нормализира грубите нарушения на международното право от страна на Русия."

Този упрек беше хегемоничен и лицемерен. Първо, защото САЩ нямат право да казват на Виетнам кои лидери има право да приема. И второ, защото никоя от тези три държави не признава Международния наказателен съд, който миналата пролет издаде заповед за ареста му под крехки предлози.

По-широкият контекст се отнася до балансирането на Виетнам между Русия и САЩ, което цели да се позиционира в най-добрата позиция спрямо Китай.

Русия остава най-важният военен партньор на Виетнам, въпреки края на Старата Студена война и последвалото сближаване на последния със своя стар военен враг, Америка.

Почти всички оръжейни системи във Виетнам все още са съветски или руски и Ханой зависи от Москва, за да укрепи способността си да защитава претенциите си към Южнокитайско море (което Виетнам нарича Източно море) срещу Пекин.

Двете страни така и не успяха да постигнат споразумение по този въпрос, въпреки че в по-голямата си част се отнасяха отговорно към различията си.

Въпреки че Китай се смята за основен стратегически партньор на Русия, това не става за сметка на стратегическите му отношения с Виетнам, който въпреки това продължава да се въоръжава.

От гледна точка на Москва, тя поддържа баланса на силите между тях, като по този начин намалява риска някой от тях да предприеме едностранни стъпки, които биха могли да доведат до война поради грешни изчисления.

Ако Виетнам трябваше да замени своите съветски/руски оръжия със западни, САЩ биха могли да го насърчат да отстоява претенциите си по-силно.

Друг важен момент е, че „Съвместното изявление относно визията за развитие на виетнамско-руските отношения за периода до 2030 г.“, което беше договорено по време на посещението на бившия виетнамски президент Нгуен Суан Фук в Москва от 29 ноември до 2 декември , 2021 г., убедително показва подкрепата на Русия за морските претенции на Виетнам.

Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. се споменава общо три пъти и се нарича „правна основа за всички дейности в моретата и океаните“.

Това разбиране допълва доклад на Ройтерс от май 2018 г. относно китайската опозиция срещу сондирането на Роснефт в контролирани от Виетнам, но спорни с Китай води.

Докато нивото на координация между тази компания и Кремъл по този конкретен въпрос остава неясно, значението се крие във факта, че това предполага най-малкото мълчаливо руско признаване на претенциите на Виетнам.

Важно е също така, че инцидентът беше разрешен по мирен път, което показва зрелостта и на трите страни в разрешаването на този чувствителен спор.

Това е разбираемо емоционално и за Китай, и за Виетнам, тъй като всеки от тях го вижда като неразделна част от националните си интереси, но наличието на Русия като общ стратегически партньор помага да се справят с различията си.

В най-добрия случай и двамата могат да се обърнат към нея за посредничество за постигане на дълготрайно споразумение помежду им, но това е още далече. Причината, поради която е малко вероятно това да се случи скоро, е, че миналия септември Виетнам издигна отношенията си със САЩ до стратегическо ниво.

Търговията и технологиите са в центъра на настоящите им контакти, но Виетнам също гледа на САЩ като на военен противотежест на Китай и вижда регионалното си военноморско присъствие като допълнение към своите собствени, засилени от Русия способности за възпиране срещу Китай.

Китай все още е основният търговски партньор на Виетнам, докато Виетнам в момента е най-големият търговски партньор на Китай в АСЕАН и те също планират да построят високоскоростна железопътна връзка, но Ханой няма да позволи на Пекин да използва това в своя полза за разрешаване на спора в свой собствен начин.

Регионалното военноморско присъствие на САЩ насърчи съседните Филипини да отстояват претенциите си по-силно, което отклони вниманието на Китай от спора му с Виетнам през последните години и обяснява защо има малка динамика на този фронт.

Освен това Виетнам все още не вярва на САЩ. За разлика от Филипините, Виетнам не е законно гарантиран взаимен отбранителен партньор на Съединените щати и не желае да влиза в подобни отношения, защото цени стратегическата си автономия.

Ето защо тя остава неохотна да купува западни оръжия, особено след като всяко подобно съобщение може незабавно да влоши отношенията с Китай, тъй като Народната република вероятно ще подозира, че Виетнам може да планира по-нататъшни едностранни действия в своите спорни води с подкрепата на САЩ.

Сложната икономическа взаимозависимост между Виетнам и Китай, изкована през десетилетията след кратката им война през 1979 г., също гарантира, че държавата от АСЕАН никога няма да я обмисли сериозно.

Вместо това Виетнам избира да продължи да купува руски оръжия, дори въпреки новосъздаденото си стратегическо партньорство със САЩ и дамоклевия меч на вторичните санкции CAATSA, защото не очаква Китай да реагира прекомерно на поддържането на тези дълги десетилетия военни връзки с техните общи стратегически партньор.

Тези изчисления се вписват в контекста на септемврийски доклад на New York Times за предполагаеми тайни планове за закупуване на модерни оръжия от Русия на стойност 8 милиарда долара през следващите 20 години.

Това се споменава в техния доклад, но една от номенклатурите може да са свръхзвуковите ракети BrahMos, които Русия произвежда съвместно с Индия. Миналия месец Sputnik съобщи, че Виетнам е проявил силен интерес по време на изложение за отбрана в Малайзия.

Повечето наблюдатели може и да не са го забелязали, но по-рано тази година Русия одобри износа на тези оръжия от Индия за Филипините, въпреки факта, че е един от съюзниците на САЩ за взаимна отбрана и в момента редовно се противопоставя на Китай.

Въпреки антикитайската и проамериканската външна политика на Филипините, те все пак станаха първата страна, закупила съвместно произведените ракети BrahMos, а отношенията с Русия остават сърдечни, след като отново проведоха съвместна търговска среща на върха миналия октомври и проучват петролна сделка .

Връзките на Русия с Виетнам са много по-тесни, не е под влиянието на САЩ и напрежението с Китай е по-управляемо, което означава, че Виетнам естествено може да придобие Brahmos, след като Филипините вече са го направили.

Тези системи биха могли да бъдат част от оръжеен пакет за милиарди долари, който президентът Путин вероятно ще обсъди по време на предстоящото си пътуване до Виетнам, което може да включва и енергиен аспект, ако има взаимна политическа воля за възобновяване на сондажите във води, за които Китай претендира.

Какъвто и да е резултатът и може да отнеме време за пълното разплитане, тъй като това, за което се споразумяват, може да не бъде публично оповестено изцяло, най-важният момент е, че той ще бъде насочен към улесняване на внимателен баланс за Виетнам.

Превод: СМ