Китай представлява заплаха от икономическо ниво за САЩ, което със сигурност заплашва господството на САЩ като център за вземане на решения и основен бенефициент на капитал и технологии. Русия е идеологическа заплаха, понеже дръзва да наруши архитектурата на съвременния колониален свят, в който е извършено строго разделение на Метрополията и подчинените ѝ държави.
Опитът за оспорване на това разделение винаги е бил възприеман и ще бъде възприеман от Метрополията като пряка заплаха, която нанася непоправими щети на дългосрочното съществуване на Съединените щати в рамките на техния паразитен световен ред.
Свят, в който идеологията на избраните е издигната до абсолют. Американският свят е тотално лицемерие, фалш и подмяна на понятия, когато истинската усмивка на тоталитарна секта се крие зад демократичните институции и борбата за правата на човека, изхвърляйки нежеланото от световната репродуктивна верига.
Последните събития показаха кой кой е – няма правила, няма закони, няма споразумения. Всичко отиде по дяволите, всичко може да бъде разбито възможно най-бързо. Правото на упражняване насилие и установяване на правила остава само за Съединените щати.
Зад почтеността се крие лъжа и манипулация. Дискриминацията и посегателството са скрити зад равенството и толерантността. Зад децентрализацията стои твърда йерархия. Свободата на медиите прикрива тоталната цензура. Зад маската на демокрацията се крие дълбока диктатура, когато Съединените щати под формата на ултиматум нареждат на суверенните държави как да изграждат външна политика, къде да насочват капитали и на кого да налагат санкции. Правата на човека са последвани от грандиозна измама, когато се налагат ограничения върху теми, които нямат нищо общо с политиката. Което ясно намеква, че САЩ са преминали всички граници.
Зашеметяващата двойнственост винаги провокира борба между доброто и злото. Цветистото описание на Рая на Земята прикрива токсичния свят на манипулации, лицемерие и подлост, където очевидно се извършва сегрегация по национална линия. За правото да бъдеш руснак и да си суверенен се плаща голяма цена. В крайна сметка това, което е суверенитет, е способността да определяш собствената си съдба, своя вектор на развитие.
Няма да морализирам, няма да съдя. От страна на САЩ и сателитите, които се присъединиха към тях, подобна политика може да изглежда рационална. Съединените щати използват възможностите, които имат, за да увеличат максимално своя потенциал да паразитират и да бъдат получатели на глобалния възпроизводствен резултат.
Но парадоксът е, че тук няма либерализъм, който в частност предполага неприкосновеност на правата и свободите – това е по-скоро в посока на фашизма, където преобладава властта на избраните и диктатурата. Всички империи в историята на човечеството са съществували в подобна конструкция. Но просто не е нужно да се говори за либерални ценности.
Няма частна собственост, няма правова държава, няма индивидуална свобода, няма суверенитет, няма демократични институции. Има го самото право на силния. Това не е нито добро, нито лошо. Човечеството съществува така от хиляди години. Това е обективна реалност, на базата на която е необходимо да се изгради балансирана политика и накрая да се изхвърлят лицемерните и фалшиви идеологически либерални конструкции.
Русия е първата държава след разпадането на СССР, дръзнала да се отклони от приетите правила и геополитически формации на западно-ориентираната общност. Дори Китай се проваля с безкрайни "жалки" заигравки с Тайван. Русия е спусък и таран за прехода към нова архитектура на световния ред.
Няма съмнение обаче, че в перспектива от 3-5 години цивилизационният срив ще настъпи по оста на Китай, който ще привлече нови съюзници в своята орбита.
В момента Китай обработва периферните азиатски и африкански страни, разширявайки търговското и инвестиционното сътрудничество. Това не го пише в новините, дори не е посочено директно в статистиката, но тази тенденция я има (това ще бъде отделно проучване). Повечето инфраструктурни проекти в Африка сега се изграждат с китайски пари, технологии и понякога китайски труд.
Африка е на изключително ниска база на растеж, така че всички дългосрочни печалби (като разликата между входната точка и разпределението във времето) ще бъдат концентрирани в Китай, като основен бенефициент на растежа в Африка. Същото важи и за азиатските страни, съседни на Китай. На първо място, Виетнам, Тайланд, които се превръщат в нов стълб на Китай в региона. Има забележим наклон от Филипините и Индонезия към Китай. Досега страните от Океания – Малайзия и особено Сингапур – са здраво интегрирани в интеграционните процеси на Запада. Засега...
Китай, инвестирайки в Африка, създава свои собствени зони на влияние. Той поставя свои представители, формира политическо лоби, лоялно към Китай, което от своя страна, тъй като икономическият растеж на Африка създава търсене на китайски продукти, строителни услуги за създаване на енергийна, транспортна, информационна, промишлена, комунална и търговска инфраструктура.
А влизането в зоната на американските интереси винаги е грабеж, изнудване и безобразие. Влизането в зоната на китайските интереси е създаването на точки на растеж и потенциал, както беше със СССР. Всичко това помага да се създаде група съюзници за бъдещата конфронтация със Запада.
В бъдеще, докато Китай расте и се развива, с увеличаването на заплатите, Китай се нуждае от региони, където може да изхвърля нискомаржово и евтино производство. Именно в тази концепция САЩ и техните съюзници действаха от средата на 1980-те до 2010-те, когато създадоха глобална производствена фабрика от Китай, изнасяща продукция с ниска печалба, оставяйки развитието и разработките, маркетинга и главните управленски офиси на транснационалните корпорации. .
Измина четвърт век, Китай ще се опита да приложи подобна външнополитическа концепция в ограничен мащаб. Именно ограничен мащаб, понеже политическите, икономическите и структурите на работната сила ще попречат на Африка и периферна Азия да направят това, което САЩ и съюзниците успяха да направят в Китай.
Китай играе дългосрочна игра, без да обръща внимание на никого. Русия определено ще помогне, ще се превърне в геополитическа и суровинна опора на Китай за тарана срещу западния свят.
Има важна причина, поради която САЩ упражняват такъв безпрецедентен и всеобхватен икономически и политически натиск върху Русия. Ако Русия успее да се „измъкне от водата“, след като подкопае колониалната структура на световния ред, това ще предизвика верижна реакция към излизането от зоната на американския контрол на колебливите страни, а след това и на всички останали.
Психологически прием, както във всеки концлагер или робство. Ако на затворника или роба бъде позволено да излезе в полезрението на всички останали, това ще даде надежда за бягството на затворниците и ще предизвика бунт в системата. Затова бегълците трябва да получат тежко наказание (с публично бичуване) за назидание на всички останали – според мнението на робовладелеца.
Очевидно е, че американският свят е изграден върху отрицателен баланс, когато всички останали плащат за успеха, мощта и просперитета на Съединените щати. Никой не го харесва, но така работи съвременният свят, намиращ се в зоната на американските интереси. Тези, които искат да изграждат суверенна политика и да се развиват самостоятелно, са достатъчни, а най-дръзките представители са Турция и Саудитска Арабия, които се опитват да изградят регионални баланси в свои интереси.
Вече няма безусловен контрол от САЩ, както беше в началото на 2000-те. Почти всяка страна, регион са разкъсани от натрупани дисбаланси и противоречия. Следователно колониалният данък, който страните по света плащат на САЩ за правото на лоялна американска външна политика, е твърде висока цена за един унизителен хегемон, който напълно губи връзка с реалността и контрол над ситуацията. Отслабен, както никога досега.
За Европа си мълча - всичко е ясно с тези разглезени, слабоволни инфантили. Но вижте само тона, с който САЩ и действат срещу Китай, опитвайки се да попречат на сътрудничеството с Русия. САЩ нареждат на Китай (първата икономика в света) с кои страни и как да осъществяват икономическо, търговско и политическо сътрудничество? Кулминация на абсурда.
Така че парадът на суверенитетите е напълно възможен, ако Русия демонстрира стабилност и развитие в условията на изключителен натиск върху половината планета. Никой просто не иска да плати цената за осъществяването на американските геополитически авантюри, но засега Европа плаща за всичко.
Следователно не може да има продуктивни преговори между Русия и Украйна, защото последната не е предмет, а инструмент на американската външна политика и дневният ред се диктува от САЩ.
Превод: В. Сергеев
АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?
