/Поглед.инфо/ Срещата Путин-Си в Москва тепърва ще се изучава и осмисля. Политическият реализъм дава основания още сега да направим извода, че тези Три дни на посещението разтърсиха света. Това силно напомня книгата отпреди век на американския журналист Джон Рид „Десет дни, които разтърсиха света“. Авторът описва щурма при превземането на Зимния дворец в Санкт Петербург. Тогава Ленин пророчески заявява: „А сега да продължим да изграждаме социалистическия порядък!“.
При оценката на най-високото държавно китайско посещение предварително следва да се отчитат няколко „незначителни нюанса“:
- в навечерието на визитата излезе съвместна статия на посланиците на Русия и КНР в ООН в американско списание;
- по време на срещата си с премиера Мишустин председателят Си подчерта, че е в Москва по силата на историческата логика;
- за първи път Путин прие чужд държавен ръководител за многочасов разговор на четири очи в личното си пространство - в кремълската си квартира;
- протоколно съгласуваната военно-патриотична песен, с която председателят Си бе изпратен от Кремъл;
- неофициалните думи при ръкостискането на изпроводяк, казани от Си на Путин, че Китай и Русия заедно залагат кардинални промени за следващите 100 години;
- отказът на Си да проведе паралелни телефонни разговори с Байдън и Зеленски от Москва.
На фона на усмихнатия и жизнен мегадует Путин-Си каква тъжна картинка са неадекватните Байдън и Сунак, Шолц и Макрон, Мелони и Трюдо, Борел и гинеколожката Урсула! Кога ли колективният Запад ще разбере, че текущият коз Зеленски е всъщност Черен Петър за тях самите и нещо като Грета Тумберг за насмешка?
На Западния фронт нищо ново - Тръмп обявява вашингтонския елит за най-големия враг на САЩ; Тръмп обвинява наследника си, че с ненормалната си политика е довел до политическо обединение на КНР с Русия, обединение, към което вече гравитират Иран и Саудитска Арабия, а редица други държави са на опашката на БРИКС; печатницата на инфлационни ковид-долари все повече се задръства; повторна Велика депресия е реална заплаха за САЩ. Не случайно секретарят на Съвета за сигурност на Русия и бивш шеф на ФСБ Патрушев неотдавна отбеляза: „САЩ стават все по-слаба държава и няма гаранция, че ще останат единна държава“.
Взривяването на „Северен поток“ няма да остане без отговор (Москва забавя, но не забравя). И тук САЩ се изявиха като най-голямата мутра и терорист №1 в света. Те отдавна са разположили тактическо ядрено оръжие в шест европейски страни и сега дирижират истерия по повод прехвърлянето на такова оръжие в хранилище на съюзна държава на Русия - Беларус. Тази съгласувана акция на двата братски народа цели, наред с всичко друго, да внесе някаква доза реализъм в американската политика и да неутрализира полската заплаха.
Натовската доктрина да повтаря историята в нейния нацистки ракурс в крайна сметка ще превърне Украйна в руини и е я раздели на части. Манталитетът на украинските националисти и бандеровци е човеконенавистен. Украинският режим е антиправославен, дори антихристиянски.
Повратен момент във въоръжения конфликт на територията на Украйна и на новите руски републики и области ще настъпи, когато Специалната военна операция прерасне в нова Велика Отечествена война. Русия никога не губи отечествени войни. А след тях винаги настъпват мащабни световни промени. Ето защо китайският мирен план от 12 точки трябва прецизно да се анализира и прилага. Той е безупречен като най-обща преговорна рамка въобще между Изтока и Запада на базата на основните принципи на общото международно право, а не върху някакви американски международни правила.
Съвременните руско-китайски отношения са много повече от традиционните военни, политически, икономически блокове и съюзи. Отличават се със стратегическо планиране и всеобхватно сътрудничество. Председателят Си дебело подчерта пред събеседника си, че живеят и работят за стратегически промени, сравними с тези от преди 100 години - ВОСР и създаването на СССР.
Руско-китайската стратегическа траектория става определяща физическа величина за развитието на новата система на международни отношения. Тя е равномерно праволинейно движение към установяване на справедлив многополюсен свят без хегемони и сателити. Тази траектория е трън в очите и поразява всички нервни клетки на бившите метрополии, робовладелци и техните съвременни алианси, които хронически страдат от синдром за величие и господство. Колективният Запад ще осъзнае ли, че навлиза във фаза на историческо отстъпление? Все по-малко ще му помагат американската и соросоидна демокрация, джендърските евроатлантически ценности, експортът на „цветни революции“ и неолиберализмът.
Ефективността на руско-китайската стратегическа траектория изисква от нейните носители колосална многопланова работа, включително по сближаване в идеологическата област. Китай убедително доказва, че избраният от него път „социализъм с китайски оттенък“ е верен и успешен. В китайската конституция свети името на Ленин. На почит в Китай е и Сталин, наред със Сун Ятсен, Мао, Джоу, Дън Сяопин.
От своя страна руските идеолози следва да внесат някои корекции в интерпретацията на руската и съветска история - да не се премълчава планетарната роля на Ленин и Сталин, да не се гледа на ВОСР просто като на заключителен етап на Февруарската буржоазна революция, да не се премълчава световно-историческата роля на Съветския съюз. Русия следва политически да осъди уродливото наследство на 90-те елцинови години и безпаметните горбачовски години. Крайно време е да се освободи от своите олигарси, либерални елити и капиталистически предразсъдъци. И да тръгне по своя естествен път - „социализъм с руски оттенък“.
Китай пък следва по-цялостно да аргументира и мотивира света към юана, към философията и практиката на феномена „Един пояс - Един път“, в който се вписват и „Пътят на коприната“, и „Голямата Евразия“, и ЕАИС и т.н.
Къде е България в това глобално разместване на пластовете? Засега само президентът и левите сили у нас подават данни за някакъв стратегически усет. Недостатъчно! Без дружествени отношения с Русия и Китай, Европа-стара и нова - е обречена. Цивилизационното равноправие, а не цивилизационната дискриминация е легитимното бъдеще.