При оценката на най-високото държавно китайско посещение предварително следва да се отчитат няколко „незначителни нюанса“:
- в навечерието на визитата излезе съвместна статия на посланиците на Русия и КНР в ООН в американско списание;
- по време на срещата си с премиера Мишустин председателят Си подчерта, че е в Москва по силата на историческата логика;
- за първи път Путин прие чужд държавен ръководител за многочасов разговор на четири очи в личното си пространство - в кремълската си квартира;
- протоколно съгласуваната военно-патриотична песен, с която председателят Си бе изпратен от Кремъл;
- неофициалните думи при ръкостискането на изпроводяк, казани от Си на Путин, че Китай и Русия заедно залагат кардинални промени за следващите 100 години;
- отказът на Си да проведе паралелни телефонни разговори с Байдън и Зеленски от Москва.
На фона на усмихнатия и жизнен мегадует Путин-Си каква тъжна картинка са неадекватните Байдън и Сунак, Шолц и Макрон, Мелони и Трюдо, Борел и гинеколожката Урсула! Кога ли колективният Запад ще разбере, че текущият коз Зеленски е всъщност Черен Петър за тях самите и нещо като Грета Тумберг за насмешка?
На Западния фронт нищо ново - Тръмп обявява вашингтонския елит за най-големия враг на САЩ; Тръмп обвинява наследника си, че с ненормалната си политика е довел до политическо обединение на КНР с Русия, обединение, към което вече гравитират Иран и Саудитска Арабия, а редица други държави са на опашката на БРИКС; печатницата на инфлационни ковид-долари все повече се задръства; повторна Велика депресия е реална заплаха за САЩ. Не случайно секретарят на Съвета за сигурност на Русия и бивш шеф на ФСБ Патрушев неотдавна отбеляза: „САЩ стават все по-слаба държава и няма гаранция, че ще останат единна държава“.
Взривяването на „Северен поток“ няма да остане без отговор (Москва забавя, но не забравя). И тук САЩ се изявиха като най-голямата мутра и терорист №1 в света. Те отдавна са разположили тактическо ядрено оръжие в шест европейски страни и сега дирижират истерия по повод прехвърлянето на такова оръжие в хранилище на съюзна държава на Русия - Беларус. Тази съгласувана акция на двата братски народа цели, наред с всичко друго, да внесе някаква доза реализъм в американската политика и да неутрализира полската заплаха.
Натовската доктрина да повтаря историята в нейния нацистки ракурс в крайна сметка ще превърне Украйна в руини и е я раздели на части. Манталитетът на украинските националисти и бандеровци е човеконенавистен. Украинският режим е антиправославен, дори антихристиянски.
Повратен момент във въоръжения конфликт на територията на Украйна и на новите руски републики и области ще настъпи, когато Специалната военна операция прерасне в нова Велика Отечествена война. Русия никога не губи отечествени войни. А след тях винаги настъпват мащабни световни промени. Ето защо китайският мирен план от 12 точки трябва прецизно да се анализира и прилага. Той е безупречен като най-обща преговорна рамка въобще между Изтока и Запада на базата на основните принципи на общото международно право, а не върху някакви американски международни правила.
Съвременните руско-китайски отношения са много повече от традиционните военни, политически, икономически блокове и съюзи. Отличават се със стратегическо планиране и всеобхватно сътрудничество. Председателят Си дебело подчерта пред събеседника си, че живеят и работят за стратегически промени, сравними с тези от преди 100 години - ВОСР и създаването на СССР.
Руско-китайската стратегическа траектория става определяща физическа величина за развитието на новата система на международни отношения. Тя е равномерно праволинейно движение към установяване на справедлив многополюсен свят без хегемони и сателити. Тази траектория е трън в очите и поразява всички нервни клетки на бившите метрополии, робовладелци и техните съвременни алианси, които хронически страдат от синдром за величие и господство. Колективният Запад ще осъзнае ли, че навлиза във фаза на историческо отстъпление? Все по-малко ще му помагат американската и соросоидна демокрация, джендърските евроатлантически ценности, експортът на „цветни революции“ и неолиберализмът.
Ефективността на руско-китайската стратегическа траектория изисква от нейните носители колосална многопланова работа, включително по сближаване в идеологическата област. Китай убедително доказва, че избраният от него път „социализъм с китайски оттенък“ е верен и успешен. В китайската конституция свети името на Ленин. На почит в Китай е и Сталин, наред със Сун Ятсен, Мао, Джоу, Дън Сяопин.
От своя страна руските идеолози следва да внесат някои корекции в интерпретацията на руската и съветска история - да не се премълчава планетарната роля на Ленин и Сталин, да не се гледа на ВОСР просто като на заключителен етап на Февруарската буржоазна революция, да не се премълчава световно-историческата роля на Съветския съюз. Русия следва политически да осъди уродливото наследство на 90-те елцинови години и безпаметните горбачовски години. Крайно време е да се освободи от своите олигарси, либерални елити и капиталистически предразсъдъци. И да тръгне по своя естествен път - „социализъм с руски оттенък“.
Китай пък следва по-цялостно да аргументира и мотивира света към юана, към философията и практиката на феномена „Един пояс - Един път“, в който се вписват и „Пътят на коприната“, и „Голямата Евразия“, и ЕАИС и т.н.
Къде е България в това глобално разместване на пластовете? Засега само президентът и левите сили у нас подават данни за някакъв стратегически усет. Недостатъчно! Без дружествени отношения с Русия и Китай, Европа-стара и нова - е обречена. Цивилизационното равноправие, а не цивилизационната дискриминация е легитимното бъдеще.
