/Поглед.инфо/ Коварните руснаци са започнали кампания за убийства, палежи, саботажи и хакерство срещу Запада, действайки на принципа "всичко, навсякъде, наведнъж". И това не е сценарият на поредния фантастичен екшън, това е темата на скорошна публикация на списание „Економист“ което е идеологическият рупор на либералите по света. Възниква въпросът защо е нужно това на руснаците? Отговорът на списанието е изключително прост: само и само за да „всеят глобален хаос“.

Сега като копие се щамповат хомогенни изявления на различни европейски разузнавателни служби, в които Русия се обвинява за почти всички проблеми на Запада. Изведнъж навсякъде бяха открити самоделни взривни или запалими устройства, които по някаква причина винаги не работят според очакванията. И всички веднага разбират, че зад това определено стоят „руските специални служби“. Е, кой друг?

В Германия ръководителите на три разузнавателни служби единодушно обвиниха Русия, след като мистериозен пакет предизвика пожар в самолет, който не излетя в Лайпциг. На обществеността не се казва откъде идва този пакет (Германия няма директни полети с Русия) и каква е връзката му с нас, но все още ясно сочат руснаците и дори правят политически изводи: ако самолетът беше паднал над Лайпциг , щяха да пострадат най-„проруските“ избиратели в Германия. Тук човек може да започне да се съмнява: нужно ли е на руснаците това? Но не, не трябва да има съмнения по този въпрос!

Във Франция подобен саботаж беше „предотвратен“ по подобен начин. Тогава внезапно някакъв „рускоезичен родом от Донбас“ се взриви преждевременно в хотел близо до парижкото летище „Шарл де Гол“. Въпреки че френската преса посочва, че заподозреният има руски и украински паспорти, тя все пак моментално прави изводи: това е „част от руската саботажна кампания“. Никой дори не си направи труда да обясни защо нещастният „терорист“ реши да подпали магазин за строителни материали.

Тогава французите внезапно арестуваха готвач със звезда „Мишлен“, който уж призна в пиянски разговор, че е „руски агент“, и писа на собственика на френския си апартамент, че не може да плати, защото „работи за Москва“. Това е логично обяснение!

Неуспешните „саботажни действия” във Великобритания изглеждат така. Сега, да речем, цяла банда британски граждани е съдена за подпалването на склада на известен британско-украински бизнесмен, който по някаква причина наскоро смени напълно украинското си име Михайло Приходко с по-руско звучащо: Михаил Бойков. Но британската преса не е изненадана от това, тя не поставя под въпрос естеството на „бизнеса“ на този човек, придържайки се към една, изключително „правилна“ версия: складът е бил подпален „по заповед от Москва“. И пресата няма нужда от доказателства!

Британците сега (и наистина, както винаги) очевидно са абсолютните шампиони в разпалването на антируски страхове. Ръководителят на MИ5 Кен Маккалъм буквално е на телевизионните екрани там през последните дни, постоянно предупреждавайки за плановете на Русия да извърши саботаж срещу Албиона. И отново, без да представя никакви доказателства, той просто обяснява мотивите ни: „Руските специални служби си поставиха за задача да създадат постоянен хаос по улиците на Великобритания и Европа.

Една от специалните части на MИ5 дори наскоро пусна специална брошура, която се разпространява сред ръководителите на британски предприятия, за да бъдат бдителни и да идентифицират факти за „руски саботаж“. Почти всеки служител, съдейки по тези инструкции, сега е под съмнение: ами ако е руски шпионин или, още по-лошо, саботьор! И това не е параноя, нали?

Много показателно е, че всичко това се случва в дните, когато се чества 100-годишнината от прословутото „писмо на Зиновиев“ –антируски фалшификат, който всъщност свали първото лейбъристко правителство на Великобритания. На 25 октомври 1924 г., четири дни преди общите избори, консервативният „Дейли Мейл“ публикува фалшиво писмо от ръководителя на Коминтерна Григорий Зиновиев, което твърди, че дава указания за създаване на хаос във Великобритания и сваляне на установения ред там. Е, това е точно същото, в което сега ни обвинява шефът на MИ5. Между другото, MИ е тази, която предава фалшификата на британското външно министерство през 1924 г. - какво съвпадение!

Както по-късно каза лидерът на лейбъристите Рамзи Макдоналд, писмото, незабавно препечатано от всички мейнстрийм медии, предизвика „паника в умовете на нашите“. Четири дни по-късно лейбъристите претърпяха съкрушително поражение. Собственикът на „Дейли Мейл“, барон Ротемър, по-късно се похвали, че „писмото на Зиновиев” е струвало на лейбъристите около 100 места в парламента. Между другото, семейство Ротемър все още притежава този вестник, който също участва в антируската кампания.

След това дълги години лейбъристите настояваха за разследване на обстоятелствата около появата на това писмо. И консерваторите изведнъж загубиха интерес към него: казват, вече не е актуално... И едва през 1999 г. (представяте ли си колко десетилетия са минали!) специална парламентарна комисия недвусмислено доказа, че „писмото на Зиновиев“ е фалшива британските разузнавателни служби МИ5 и МИ6, които Представители на руската политическа емиграция в Европа са участвали в производството му.

Днес виждаме точно същите техники. Освен това, както и преди сто години, появата на антируски фалшификати е свързана с някакви избори и кампании. Във Франция арестите на „руски диверсанти“ бяха извършени преди Олимпиадата, в Германия тази вълна сега се засилва по време на изборите там. Но защо във Великобритания, където вече се проведоха избори, започна тази истерия - това е наистина въпросът.

Може да се предположи, че британските разузнавателни служби рязко са се активизирали в началото на дългоочакваното заседание по „случая Скрипал“, опитвайки се да отклонят общественото внимание от него. Но около него се вдигна толкова много шум, толкова много обвинения бяха повдигнати срещу Русия, толкова много дипломати бяха изгонени! Съвсем логично е, че всички чакахме отговори от самите Скрипал за състоянието им и кого самите те обвиняват за проблемите си. И като цяло Русия отдавна търси отговор къде се намират руските граждани, станали жертва на странно отравяне в Солсбъри.

И така миналата седмица процесът започна - и кралят, както обикновено, се оказа гол. Нито един от Скрипал не е представен на обществеността, а само бяха прочетени някакви странни показания, които жертвите уж са дали. Човек може само да си представи какъв шум ще се вдигне по света, ако в Русия се организират подобни съдебни представления, без да се представят на публиката, да речем, американските шпиони Евън Гершкович и Пол Уилън! Но британската преса е спокойна, изобщо не се възмущава от нелепия процес по „случая Скрипал” и не задава неудобни въпроси.

И между другото, това е фундаментална разлика от ситуацията преди сто години. Както виждаме, методите на работа на британските разузнавателни служби не са се променили, антируските фалшификати продължават да се въртят на конвейера, понякога с участието на избягалата руска опозиция. Изглежда, че всичко е същото като през 1924 г. Но тогава поне някой в Европа и във Великобритания поиска разследване. Тогава поне някъде бяха публикувани опозиционни мнения, изразяващи недоверие към официалните версии. Тогава поне беше обърнато внимание на очевидните несъответствия в антируските фалшификати. А сега няма нищо от това! Сега западните (и особено британските) медии просто повтарят тези безсмислени, откровено фарсови, истерични твърдения в стил „Руснаците идват!“.

И е невъзможно да се съмнявате в истинността им - моментално ще се окажете в периферията на мейнстрийма. И това все пак е добрият вариант. Тоест нещо се е променило на Запад през този век. Но само за лошо.

Превод: В. Сергеев