/Поглед.инфо/ Наскоро в Гвинея стана военен преврат. И за него, както и за тази много малка африканска държава, изключително богата на минерали, всички веднага започнаха да говорят.
Бодрият полковник Мамади Дъмбуя свали остаряващия президент Алфа Конде. Можем да си кажем на кого му пука? Но се оказа, че има много хора, на които им пука. Африка постепенно се превръща в интересен континент. И за нас също. Изглежда дълго време бяхме забравили за него. Но сега всички си спомниха.
Контекстът на завръщането на Африка в светлината на прожекторите е преходът от еднополюсен свят към многополюсен.
По време на еднополюсния момент, който последва разпадането на СССР, изглеждаше, че само САЩ и техните млади партньори са отговорни за всички основни събития в света. Но в един момент този модел спря да работи и след срамното бягство на американците от Афганистан след 20 години безсмислена и брутална окупация и скъпоструваща и напълно загубена война с талибаните, САЩ с настоящото им глобалистко ръководство и президент в деменция изглеждат просто жалко. Новите играчи набират скорост и бързо заемат своето място в глобалната геополитика.
За тази роля претендират главно от Русия и Китай, основните полюси на многополюсния свят. Но силите на стара Европа, преди всичко Англия и Франция, които преди това бяха отблъснати от американците, и които поеха всичко върху себе си, се опитват да се върнат в историята.
Тези две колониални сили с богат опит очевидно започнаха да разбират, че НАТО се пръска по шевовете, американската хегемония бързо се влошава и сега е необходимо да се преследват собствените им интереси.
Всичко това засяга Африка. Русия и Китай се опитват да предложат на африканците нови съюзи и стратегии. Китай най -често е включен във финансовата област. Русия е силна във военните технологии, както и в сътрудничеството в областта на енергетиката и минералите.
В същото време нито Китай, нито Русия не планират да налагат никаква идеология или политика на африканците - за разлика от Запада. Следователно мултиполярността в този случай е изключително полезна за Африка: тя дава възможност най -накрая да се преодолее трудното наследство на западния колониализъм. И Русия и Китай са естествени съюзници в това.
Турция и редица ислямски страни активно се стремят да се присъединят към тази многополюсна игра.
На този фон фантомните болки на френския и британския империализъм оживяват. И ако си спомним, че въпреки че САЩ напускат, все още процесът е доста бавен, то едва ли Америка е против да печели пари в Африка, макар и в нови и необичайни условия на многополюсна конкуренция.
Превратът в Гвинея разкри цялата тази картина. Сваленият президент, Алфа Конде, имаше близки партньорства с Русия, предимно в областта на алуминия. Той имаше отлични контакти както с Анкара, така и с Пекин.
Но с Франция, към чиято зона на колониално влияние тази страна в Западна Африка традиционно принадлежеше, отношенията на Конде се радвиваха по различен начин. Със Саркози Конде имаше добри отношения , но вероятно те не се получиха с Макрон.
Следователно първата реакция на много медии, които реагираха ярко на преврата на полковник Дюмбю, беше подозрението, че Франция има пръст.
В Гвинея традиционно се конкурират две етнически групи - малинка и фулбе (или пеул). Сваленият президент Конде е малинка. Неговият политически опонент Целу Далейна Диало е фулбе.
Но този път етнологията не обяснява какво се е случило. Ръководителят на военната хунта Дъмбуя, както и сваленият Алфа Конде, принадлежат към един и същ етнос - и двамата са от народа малинка.
Значи все пак е Франция? Нищо подобно. Един от най-популярните африкански политици, Кеми Себа, виден борец срещу колониализма и особено срещу проекта Франк-Африка, както и остър критик на глобализма и либерализма на Сорос, след преврата издаде изявление в подкрепа на полковник Дъмбуя.
Той нарече падналия Алфа Конде „диктатор“, „лакей на Франция“ и „агент на влиянието на Сорос“. Приятелят на Сорос е враг на човечеството. Това е разбираемо дори за учениците. Така че не всичко е толкова лошо с Гвинея.
Оттук идва предпазливият оптимизъм на многополюсните сили. Гвинейската „хунта“ (както я наричат чуждестранните медии) обеща да поддържа всички конструктивни връзки и споразумения с Русия и Китай.
Нещо повече, не може да се изключи, че страната, която вероятно е Алфа Конде, която някак твърде ревностно се придържаше към властта и наистина явно уморена от реда, ще се присъедини към многополюсния процес още по -активно.
Русия все повече се интересува от Африка. За никого не е тайна, нарастващият ни интерес към Централноафриканската република и Мали, както и към Судан и Сомалия.
Все още не всичко върви гладко. Но ако сме полюс, тогава трябва да сме навсякъде. С мир, приятелство, помощ и готовност за полезно сътрудничество за всички.
Никога не сме присъствали в Африка като колонизатори или търговци на роби. Това ни отличава благоприятно от Запада - от Франция например. Защо не превърнем пълното освобождаване на Африка в наша мисия? Защо не помогнем на нейните народи и общества. Традиционно имаме приятелски връзки. Може би си струва да имаме предвид тази посока по -сериозно?
Превод: СМ