/Поглед.инфо/ Александър Андреевич, преживяваме събития, чието значение все още не сме способни да осъзнаем напълно. Но навярно вече може да се откроят някои явления, случващи се в страната и обществото.
Преди началото на военната операция руското общество беше достатъчно монолитно. И доста сънено, лекомислено, хедонистично. То не подозираше какви грандиозни тектонични изменения ще дойдат със СВО. Това е рекултивация на Руската държава, която се случва в няколко направления.
Ще се наложи създаването на нова промишленост. Реформите от 90-те години пометоха основите на индустрията, поставиха ни под зависимостта на Запада. Сега ликвидираме недостига на нужното, създаваме цели индустриални отрасли. Приключи диктатурата на пазара. Разбрахме, че той сам по себе си не осигурява нищо, освен стремително обогатяване на отделни лица, разоряване на народа и много ниски, често дори отрицателни, темпове да развитие.
Многобройните милиардери, които изнесоха в чужбина своите пари всъщност се оказаха държавни престъпници, изменници, народни врагове. Те са хора на Запада. Държавата на Гайдар и Елцин беше западна държава. Не можеш да победиш Запада, оставайки Запад Налага се да създаваме Контразапад.
А творческият елит?
Актьорите, шоубизнесът, журналистите, които бяха в господстващо положение през 90-те години, си тръгнаха. В крайна сметка най гласовитата и енергична част. Не просто си тръгнаха, създадоха там всевъзможни фондове и „правителства в изгнание“, които всеки ден хвърлят информационни бомби. Намираме се под „обстрела“ на онези, които бяха отгледани от самата държава. Повтарям, че това не са просто дезертьори и бегълци. Това на предатели.
Нужен е нов, патриотичен елит. Имаме неголеми резерви. Тъй като либералите заемаха всички места, в културата, философията, медиите. Образува се вакуум, а патриотичните, руски мислители за тези три поколения не се народиха обилно. Предстои ни задачата в най-кратки срокове да създадем този елит.
Още един огромен, важен момент. След 1991 година народът всъщност се отрече от Родината. Без бой предаде съветската Родина с нейните Победа, космос, социализъм, строежи, глобалната червена империя. И от народ-великан се превърна в народ-пигмей. Трябва да си върнем усещането за собственото величие, своята огромна историческа мисия.
И най-вече да създадем нова идеология. След 1991 г. живяхме в матрицата на западната либерална идеология. Нейната руска форма беше примитивна, спусната от англосаксонския Олимп. До нас стигаха огризки от онова могъщо и тайнствено нещо, което представляваше съвременният либерализъм. Сега тази идеология рухна. Предстои си да се върнем в руското историческо време.
Сблъскват ли се със съпротива промените, за които говорим?
На най-различни равнища се води схватка на новите и старите тенденции. Това поражда борба навсякъде. Тя е и тиха, и ярка. Тя е чудовищна – терористични актове. Убийството на Дугин и Татарски са откритите ексцесии.
Слушаме често как Русия помага на завърнатите региони. Как те могат да помогнат на останала Русия?
Тези региони отприщиха процеса, който описах преди малко. Промените в Русия се случват, защото Донбас се взриви. Не Крим, а Донбас. Това е трагичен регион. Цената е огромна – разрушени градове, огромни човешки загуби. Мнозина станаха бежанци. На фронта лежат костите на цвета на мъжкото население. Донбас породи донбаския период на руската история.
От двете страни на фронта хората говорят и на руски, и на Украински. Каква е същността на конфликта.
Преживяваме най-голяма драма. Сблъскването на украинците с руснаците е блестяща операция на Запада, грандиозна акция, за която още Бжежински мечтае.
Тази драма започна през 1991 година, когато Украйна я отрязаха от плътта на Русия. Нямаше никаква нужда от това. Имахме единни икономика, история, единно семейство. Оправдаваха се с това, че искат да организират по-удобно управлението. Това бяха брътвежи – беше извършено огромно престъпление, при това напълно съзнателно. Това беше решение на американските мегастратези. И сега виждаме два окървавени народа.
Два или един?
Два, един и никакъв. В Съветския съюз, разбира се, имаше украинци, руснаци, мордовци, беларуси. Но имаше и меганарод, който включваше в себе си Руския свят. И този меганарод беше разрушен през 1991 г. От него останаха различни народи, които бяха разсечени от война.
Руснаци и украинци живеят и в Русия, и в Украйна, и по цял свят. Войната, която се води днес, засяга именно руско-украинската зона в Русия и Украйна.
Мисля, че това е само началото. Огромната англосаксонска култура на управление и разруха ще надига украинското, ще го насочва срещу руското. Така наречената украинска съпротива не е блъф. Това е обект на най-голямо внимание на нашите власти, специални служби, политици, културни дейци.
Къде преминава линията на разлом? Как хората се оказват от едната или другата страна на барикадите?
Тази линия се променя постоянно. Голямо количество безразлични руснаци ще се присъединят към войната по етнически руски принцип. И също украинците, които бяха част от Руския свят, все повече ще придобиват чисто украинска идентичност.
Управляват тази динамика. Управлението е умно. Не знам има ли отговор от наша страна и дали е принципно възможен. Засега Елцин е недосегаем, той е в центъра на днешните идеологически процедури. Това е все едно да ампутираш метастази, оставяйки основния тумор. Това е ако в идеологията ни присъстват Гришка Отрепиев или Власов.
В новата идеология не трябва да има нищо развалящо. Ние създаваме продукт, в който по начало е заложено гниене. Трябва да изрежем всичко това. Честно казано драмата се случи през 1991 година.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?