/Поглед.инфо/ На 5 март 1953 година умира Йосиф Сталин – ръководителят на огромна свръхдържава, снабдена с ядрен щит, който защитава страната ни и до днес. В наши дни се появиха много трудове, в които е дадена обективна оценка на сталинската епоха, дадена е обективна информация какъв е бил Сталин. На второ място фигурата на Сталин се оценява в сравнение с това, което се случва в Русия за последните 30 години. Епохата на Сталин е представена много по-добре в сравнение с постсъветска Русия. Понеже СССР е свръхдържава, никой не може да си изтрива краката в страната ни.

И освен това Съветският съюз е общество, стремящо се към социално-икономическо равенство. И в двата момента – социално-икономическият и външнополитическият, геополитически – е изгодно да отличаваме сталинския Съветски съюз от постсъветска РФ. Но има още един момент. Хората прекрасно разбират, че ние досега живеем на сталинската основа. Ядреното оръжие, което е създадено през втората половина на 40-те и началото на 50-те е основа, заложена от Сталин и Берия. И колкото по-лоши стават международните отношения, толкова повече хората разбират, че с нас не се отнасят така, както със сърбите и либийците, единствено защото имаме това наследство.

Очевидно е, че Сталин си пречи с върхушката. Също е очевидно, че във върхушката в края на 40-те години назрява остър конфликт. Този конфликт се проявява и е съвсем очевиден по време на XIXконгрес на ВКП(б), на който се превръща в КПСС. Абревиатурата „б“, тоест „болшевики“, е отхвърлена. И е достатъчно да видим поведението на Сталин на този конгрес, за да разберем, че е недоволен. И неслучайно веднага след конгреса на пленума той разширява състава на президиума на ЦК на КПСС и разширява списъка с кандидат-членовете за президиума. Тоест той без съмнение пречи на върхушката. И е много сложен въпрос какво конкретно се случва – дали смъртта му е насилствена, дали е отровен или просто не му оказват помощ. Но нямам никакви съмнения, че на Сталин му помагат да умре.

Интерес има част от партийният апарат и тук интересите му съвпадат с интересите на нашите геополитически противници. Неслучайно от края на 40-те години англо-американските специални служби създават съвместна специална група, която се нарича „Как да направим премахването на Сталин“.

Историята има условно наклонение. Лошите историци казват, че такова няма. Историята винаги е имала няколко варианта на развитие. И да говориш, че историята няма условно наклонение значи напълно да отричат многото варианти на историята и да я свеждаш до такъв жесток детерминизъм и да изключваш проблема на човешката воля, субекта и случайността. Маркс казва, че без случайностите историята би имала мистичен вид, затова и разговорите, че историята няма условно наклонение е опит да се придаде на историята образ на мистика. Историята винаги има няколко варианти. Сталин без съмнение щеше да реши проблема с приемника. Второ – той в крайна сметка щеше да изтласка от президиума това, което преди и след това при Брежнев се нарича „политбюро“. Цяла редица хора.

Работата се заключва в това, че Сталин води вече неравна борба. Номенклатурата по време на Великата отечествена война, докато е избавена от чистки, се формира всъщност като квази-класа. Освен това партийните структури се срастват с икономическите. Неслучайно през 1946 годинасе приема указ за недопустимостта партийна структура да поема стопански функции. Сталин се бори не просто със своето най-близко обкръжение, не с някакви конкретни хора, той се бие с цял слой, който постепенно се преражда. И в това отношение трябва да кажем, че страховете на Сталин и опасенията на Троцки – и двамата врагове – се оказват верни.

Троцки в края на 30-те години вече откровено пише за израждането на съветската бюрокрация в квазикласа и говори за опасността да се изроди в буржоазия. Сталин нарича тази група „проклетата каста“, но смята, че с чистки и използване на работническата класа този проблем ще се реши. Но той прекрасно разбира опасността от това, че с приближаването на социализма класовата борба ще се засилва. При нас някои тълкуват това като борба срещу „кулаците“ – нищо подобно, той има предвид опасността бюрокрацията да се изроди в бюрокрация. И времената на Горбачов и Елцин показват, че той правилно се опасява – това е и изострянето на класовата борба в хода на строежа на социализма.

Трябва ни институт на Сталин, който да изучава сталинското наследство. Както теоретично, така и практично. Института на Сталин трябва да изучава няколко неща, той трябва да изучава сталинската епоха, сталинското наследство от гледна точка на мястото му в марксистката мисъл, руската мисъл. В този център може да се провеждат конференции, посветени не само на Сталин, но и на неговата епоха. Освен това този център може да бъде борец срещу очернянето на съветския период на нашата история. Сталин, разбира се, не е ангел, но не е и демон. Трябва ни безпощадна истина за нас самите, за Сталин и за неговата епоха.-

Мисля, че ако на Русия ѝ е съдено да се запази и да мине през фунията на кризата в близкото десетилетие, то паметници на Сталин ще стоят не само в Москва. Те ще стоят в много градове и инициативата ще идва не само отгоре, но и отдолу. А паметникът на Сталин не е просто постамент на победителя във Втората световна война, за нас е по-важна Великата Отечествена, това ще бъде паметник на най-великия деец в руската история.

Светът навлиза в много остра криза, това е кризата на края на капиталистическата епоха. За жалост в историята много често побеждава най-лошият вариант. Винаги трябва да се готвим за най-лошото, както Сталин се готви между 1931 и 1941 година. Той тогава казва, че ако не пробягаме за 10 години пътя, който западните страни пробягват за 100, те ще ни съборят. След 10 години, наистина, започва Великата отечествена война и през 30-те години ние наистина прекосяваме много бързо своя път. През 1937 година Съветският съюз придобива военно-промишлена самостоятелност от капиталистическия свят. Сега ситуацията е аналогична, може би по-остра, защото днешна Русия е по-слаба от Съветския съюз през 30-те години. При това по-слаба не само в материално-техническо отношение, но и в идейно политическо, в идеологическо.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?