/Поглед.инфо/ Атаката на Украйна срещу района на Курск, където се намира входната точка на руския газ в украинския транзитен тръбопровод, може да доведе до пълно спиране на доставките. Кои европейски държави ще пострадат в този случай? Защо Молдова е загрижена за тази ситуация? И с какви последствия ще се сблъска самата Украйна?

Атаката на Украйна срещу Курска област, където се намира газоизмервателната станция „Суджа“, създава рискове от пълно спиране на транзита на газ за Европа през Украйна. Това е единственият пункт за претоварване, през който в момента се осъществява транзит през украинска територия. Има втора станция в Сохрановка, но транзитът през нея беше спрян от Украйна още през май 2022 г.

Половината от руския износ на газ по тръбопроводи за Европа минава през Украйна. Втората половина се изпомпва през Турски поток по дъното на Черно море. През юли 2024 г. „Газпром“ е изнасял 103 млн. куб. м на ден за страните от ЕС, от които 43 млн. куб. м са изнасяни през ГИС Суджа.

Миналата година през Суджа за Европа са доставени едва 14,65 милиарда кубически метра газ. Тази година износът нарасна с 10,5% до 8 милиарда кубически метра през първата половина на годината, тоест за годината доставките биха могли да възлязат на 16-18 милиарда кубически метра, ако всичко беше останало както е. Общите обеми, включително изпомпването през "Турски поток", може да нараснат от 27 милиарда кубически метра през 2023 г. до 30-33 милиарда кубически метра тази година. Сега обаче е трудно да се правят планове.

„Всяка година ставам все по-убеден, че всичко може да се случи, всеки фантастичен сценарий. Поради това не може да се изключи, че в резултат на военни действия или по други причини транзитът на газ през Украйна може да бъде прекъснат. Един от мотивите за нахлуването на Украйна в района на Курск в района на Суджа може да бъде прекъсването на последните икономически връзки на Русия с европейските страни, които действат като миротворци в руско-украинския конфликт, за да отслабят позициите им“, не изключва Алексей Громов, директор на енергетиката на Института по енергетика и финанси.

Кой може да пострада в този случай? Основните купувачи на транзитния газ през Украйна са европейските Унгария, Словакия и Австрия, както и Молдова.

„Унгария получи около 1 милиард кубически метра през украинския транзит. За нея обаче загубата на доставки през Украйна не е толкова голям проблем, колкото за Словакия и Австрия. Защото Унгария има възможност да получи този милиард кубични метра транзитно през „Турски поток“, но Словакия и Австрия нямат тази възможност. "Турски поток" е предназначен основно за балканските страни и всъщност завършва в Унгария. Имаше дори пробни доставки на газ за Унгария по „Турски поток“. Но за унгарците е по-удобно да изпомпват газ в редица свои региони през Украйна, тъй като той идва директно до потребителите. Но ако украинският маршрут бъде затворен, тогава, разбира се, Унгария ще поръча газ от "Турски поток". „Газпром“ има там обеми, които продава на турски търговци“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Но Словакия и Австрия ще трябва да търсят газ от алтернативни производители и това ще бъде ВПГ.

„Словакия и Австрия ще трябва да преговарят с крайбрежните европейски страни, така че те да приемат техния ВПГ и след това да го изпомпват по суша до тях. Това създава повече разходи, което означава, че цените ще бъдат по-високи“, казва експертът.

Молдова също следи с тревога до какво ще доведе ситуацията. Страната вече въведе режим на ранно предупреждение в енергетиката при сблъсъци край ГИС „Суджа.“

Като цяло Молдова има и техническата възможност да започне да получава газ по „Турски поток“. „Но тук възниква политически въпрос: ще рискува ли Молдова в тази ситуация да задуши Приднестровието енергийно? Защото сега газът, който тече по украинския маршрут, идва първо в Приднестровието, а след това в Молдова. И Приднестровието е това, което решава дали да изпомпва допълнително газ или не. И ако идва газ от "Турски поток", той първо ще отиде в Молдова, а след това в Приднестровието. От друга страна, за Молдова е икономически неизгодно да удуши Приднестровието: ако тя не прекара газ от юг по стария газопровод до територията на Приднестровието, тогава там няма да работи Приднестровската държавна електроцентрала. И ако не работи, тогава самата Молдова няма да има електричество и това е голям проблем“, отбелязва Игор Юшков.

Самата Украйна също ще пострада. От една страна Украйна отдавна не се нуждае от руски газ. „Страната се сви толкова много по време на конфликта, че обемът газ, който Украйна произвежда – около 20 милиарда кубически метра – изглежда е достатъчен за нея“, казва Громов.

От друга страна, Украйна ще загуби приходи от транзит. Освен това ще трябва да възстанови работата на цялата си газопреносна система. Сега газът тече от изток на запад, но без транзит ще е необходимо да се изпомпва газ в обратна посока - от запад на изток.

„В момента Украйна взема руски газ по тръбопровода за вътрешно потребление. След това на границата с Европа изпуска същите количества газ, които произвежда в западната част на страната. Винаги е било така. И ако няма транзит, Украйна ще трябва физически да разгърне газопровода и да изпомпва газ от западната част на страната, където се намират основните находища и подземни газови хранилища, на изток от страната. Това е най-малкото по-скъп метод за доставка на газ за Украйна. Не е факт, че реверсът ще работи перфектно от първия път, може да има повреди, тъй като газопроводът никога не е работил в този режим“, обяснява експертът. И разбира се, украинските власти ще прехвърлят всички тези допълнителни разходи и загуба на приходи от транзита на газ върху плещите на индустрията и населението.

Като цяло от прекъсването на украинския транзит ще пострада целият европейски газов пазар. Само на новината за риска от спиране на транзита през Украйна цените на газа в Европа се повишиха, а ако това се случи в действителност, цените ще се покачат още повече - до 500-700 долара за хиляда кубически метра, смята Юшков.

„Цените ще растат, но това, разбира се, ще бъде история, несравнима с 2021 г., когато след експлозиите на „Северен поток“ цените на газа за Европа бяха над 2000 долара за  хиляда кубически метра“, отбелязва Алексей Громов. Просто защото сега обемите на доставките са в пъти по-ниски и спирането им ще засегне само три европейски държави, а не половин Европа. Освен това европейската икономика се възстанови след шока през 2022 и 2023 г., макар и с големи икономически последици за самата нея. Консумацията на газ там е сведена до минимум.

„Преди месец Украйна блокира едностранно транзита на руски петрол за Словакия и Унгария и Европейският съюз не реагира на това, считайки, че това е проблем за самите Словакия и Унгария, въпреки че този транзит не беше обект на санкции от ЕС. Същото е и с природния газ. Ако в началото на конфликта с Украйна Европа все пак беше стратегически зависима от природния газ и се тревожеше за перспективите за доставките на руски газ, то след като „Северните потоци“ бяха взривени и доставките на газ от Русия бяха значително намалени, Европа спря да се тревожи“, казва Громов. Затова окончателното спиране на транзита на газ не е история, която може сериозно да вдигне цените в Европа, смята той.

„Мисля, че цените на газа могат да скочат до небето, ако се съчетаят няколко фактора. Първият е спирането на доставките на руски газ през Украйна по една или друга причина. Второто е рязко спиране на доставките на втечнен природен газ за европейския регион. Част от американския газ вече е пренасочен към Азия и това е основната причина за покачването на цените на газа в Европа. Трето, ако всичко това съвпада с отоплителния сезон, тогава има метеорологичен фактор“, казва Алексей Громов. Междувременно ЕС продължава да получава газ през „Суджа“ и изпомпва рекорден обем газ в своите подземни хранилища.

Превод: В. Сергеев