/Поглед.инфо/ Който създава парите, контролира икономиката

Вече четвърти месец се води санкционната война на колективния Запад срещу Русия. Нека бъдем откровени: руската икономика, реструктурирана преди три десетилетия според чертежите на "Вашингтонския консенсус", не може ефективно да устои на тази санкционна агресия.

Мнозина вече признават, че е необходима радикална реформа на вътрешната икономическа система, способна да функционира безпроблемно в условията на подновената Студена война. Създаването на нов икономически модел може и трябва да се основава на използването на най-добрия чуждестранен и вътрешен опит. Най-ценният вътрешен опит е натрупан за седем десетилетия от съветската история. Особен интерес представлява периодът от края на 1920-те до края на 1950-те години, когато се създава и функционира (по-късно започва да се размива) сталинисткият модел на икономиката.

Вече писах за някои елементи на този модел: държавния монопол на външната търговия , монопола на държавната валута , преводната рубла и т.н. Сега бих искал да се спра на такъв елемент като двуконтурната система на паричното обръщение.

Основният принцип на монопола на съветската държавна валута: съветската рубла, емитирана от Държавната банка на СССР, може да циркулира изключително в страната. Не се използва за международни плащания. И във вътрешното обръщение съветската рубла действаше както в наличност, така и в безналична форма.

Някои автори проследяват разликите между паричните системи от онова време и настоящето. И така, по съветско време определена /неголяма/ сума рубли в брой се издаваше не от Държавната банка на СССР (под формата на банкноти), а от Министерството на финансите (под формата на съкровищни бонове).

Днес всички парични рубли се издават от Централната банка. Що се отнася до безналичните рубли, в съветско време те се издаваха изключително от Държавната банка на СССР и тяхното обращение се контролираше както от Държавната банка на СССР, така и от други специализирани държавни банки.

В днешно време по-голямата част от безналичните рубли се създават от търговските банки (срещу всяка парична рубла, внесена в депозитите на търговската банка, последната може да издаде няколко нови рубли под формата на заем). Ето последните данни на Банката на Русия за паричното предлагане в руската икономика. Общото парично предлагане, включително в брой и безналични рубли, възлиза на 68,2 трилиона рубли към 1 април 2022 г. (на езика на финансистите този показател се нарича паричен агрегат М2). В това число масата на наличните /в брой/ рубли беше равна на 13,8 трилиона (паричен агрегат M0). Останалите 54,4 трлн. рубли са създадени от търговските банки.

Оказва се, че безкасовата парична маса, която е продукт на търговските банки, надвишава наличното парично предлагане с 4 пъти! И който създава парите, контролира икономиката. Ако наречем съвременната монетарна система на Русия също двуконтурна (циркулацията на парите и веригата на безкасово обращение), тогава ще трябва да признаем, че икономиката в Русия се контролира главно от търговските банки, а не от Централната банка.

Освен това трябва да се има предвид, че Централната банка на Руската федерация се дистанцира от държавата. На нейния уебсайт е написано черно на бяло: „ Ключовият елемент от правния статут на Банката на Русия е принципът на независимост, който се проявява преди всичко във факта, че Банката на Русия действа като специална публичноправна институция с изключителното право да издава пари и да организира паричното обръщение. Това не е публичен орган... ” Също така: “ Държавата не носи отговорност за задълженията на Банката на Русия, както Банката на Русия не отговаря за задълженията на държавата ”. И т.н.

Оказва се, че издаването на пари в Руската федерация и организацията на тяхното обращение - както в брой, така и безналични - се извършва не от държавата, а от някои недържавни и частни структури, които при това не са отговорни пред държавата за работата си.

При еманципирана от държавата парична система последната не може да управлява икономиката. Нека ви напомня още веднъж баналната истина: парите са кръвта на икономиката. И този, който контролира създаването на тази кръв и процеса на нейното циркулиране, контролира не само икономиката, но и политиката. Как да не си припомним циничното признание на Майер Ротшилд : „ Дайте ми контрол върху емитирането на пари в държавата и не ме интересува кой пише нейните закони “.

И така, първото нещо, което трябва да направите, е да поставите под държавен контрол въпроса както за наличните, така и за безналичните рубли. И също така да организирате тяхното обръщение в икономиката в съответствие със стратегическите и тактическите цели на държавата. Паричното обръщение трябва да бъде разделено на два кръга. А не на принципа "безкасово и в брой". И то на принципа „пари за развитие на икономиката и пари за населението”. Днес парите за населението могат да бъдат не само в брой, но и в безналични форми (като се вземе предвид развитието на технологиите за електронно банкиране).

Сега нека се обърнем към отечествения опит. Съветската двукръгова система на парично обръщение се развива у нас след реформата на паричната система от 1930-1932 г. (недържавните търговски банки бяха ликвидирани, емисията на безналични пари беше изцяло съсредоточена в Държавната банка). Новата система е създадена за решаване на проблемите на социалистическата индустриализация.

Веригата на безкасово обръщение беше доминираща в системата която обслужва изключително икономиката. Безкасовите пари не бяха пари в пълния смисъл на думата. Те бяха един вид конвенционална единица, с помощта на която се извършваше планиране на разпределението на всички видове ресурси в икономиката, отчитането и контрола за тяхното използване и се поддържаше дисциплината на договорните отношения между предприятията.

Например, нарушаването на договори за доставка на продукт от едно предприятие на друго може да доведе до такова, че второто предприятие да не приеме искането за плащане на първото. В резултат на това първият не получава безналични средства по банковата си сметка, което по времето на Сталин се смяташе за сериозно извънредно произшествие.

Това беше доста ясен механизъм на разпределителни отношения, основани на централно планиране, което имаше директивен характер. Разпределението обхващаше доставката на суровини, полуфабрикати и крайни продукти (предимно средства за производство). Понякога се използваше терминът "пазар на едро", но това беше доста условно понятие.

На този пазар беше невъзможно да се придобият средствата за производство в частна собственост. Единствено държавата (държавните предприятия) можеха да бъдат купувачи на средствата за производство. Всяка възможност за превръщане на средствата за производство в капитал, тоест в средство за експлоатация на човека от човека, беше изключена.

Безналичната рубла беше условна единица, използвана за изчисляване на всички разходи за живот и материализиран труд. Водеха се отчетност на производствените разходи, себестойността на продукцията, производителността на труда, капиталовата ефективност и др.

Показателят за печалбата беше вторичен. По-скоро целта беше да се разбере, че няма загуби (въпреки че имаше много планирано нерентабилни предприятия). Не се допускаха фалити на предприятията. Индикаторите на разходите бяха някакъв вид еталони, с помощта на които те опипваха възможностите и начините за подобряване на ефективността на отделни предприятия, отрасли и цялата икономика (например чрез коригиране на цените на едро).

Безналичната емисия на Държавната банка се извършва на базата на кредитния план на страната, който е обвързан с общия национален икономически план и държавния бюджет. За 1931-1935г ръстът на безналичното парично предлагане в резултат на емисията на Държавната банка възлиза на 5,2 милиарда рубли, като обемът му през това време се е увеличил с 2,25 пъти.

Основната част от безналичните рубли бяха насочени към капиталови инвестиции (строителство на нови, разширяване на капацитета и реконструкция на съществуващи предприятия). Така към 1 януари 1938 г. кредитните инвестиции на Държавната банка на СССР в националната икономика възлизат на 40,7 милиарда рубли.

Тези инвестиции за 14,5 милиарда рубли. (35,3%) са покрити с привлечени средства на икономиката по банкови сметки с 12,8 млрд. рубли. (31,2%) - бюджетни средства. А останалите 13,6 милиарда рубли. (около 1/3 от всички кредитни инвестиции на Държавната банка) са резултат от емисията.

Като се има предвид, че Държавната банка всъщност е подразделение на Народния комисариат на финансите, допълнителната емисия на пари може да се разглежда като средство за покриване на дефицита на държавния бюджет. Бяха отпуснати нови заеми от Държавната банка за конкретни проекти, възвращаемостта на които се очакваше в бъдещи периоди.

Известна аналогия може да се намери в сегашната схема на т. нар. „проектно финансиране“ (заем, обезпечен не с имущество, а с проект, който може да осигури паричен доход в бъдеще); такова "авансово", необезпечено кредитиране в "пазарна икономика" се счита за изключително рисково. Разбира се, в сталинистката икономика е имало неведнъж неуспехи при реализацията на проекти и връщането на средства по заеми. Но такива провали не довеждаха до дефолт /фалит/ нито на предприятието, нито на държавата. Бързо бяха спирани чрез маневриране с финансовите средства на държавата.

Вторият кръг на паричното обръщение (обръщението на наличните рубли) беше предназначен да обслужва населението. Оборотът минаваше главно през касите на държавните и кооперативни предприятия и организации (заплати на работници, пенсии, стипендии и социални помощи), през касите на магазините за търговия на дребно, през касите на Държавната банка на СССР, спестовните каси на Министерството на финансите на СССР и др.

Държавната банка на СССР извършва издаването на парични средства въз основа на планове. От 1930 г. започва съставянето на касови планове на Държавната банка на СССР във връзка с балансите на паричните приходи и паричните разходи на населението и касовите планове на предприятията. Планирането на паричното обръщение престана да се ограничава до общото определяне на количеството пари в обръщение и неговото косвено регулиране. То стана директно и покри основните парични потоци, които се свеждат основно до плащането с налични средства на заплатите, за получената продукция по сметките на колхозите, а също и за връщането на тези пари чрез търговската мрежа и посредством финансовите мероприятия на държавата (данъци, облигационни заеми).

Основната задача на Държавната планова комисия, Наркомфин и Държавната банка беше да поддържат покупателната способност на паричната рубла, да предотвратят нейното обезценяване и инфлационния растеж на цените на пазара на потребителски стоки.

През годините на първата петилетка се наблюдава ускорено нарастване на масата на паричните средства, което изостава от насищането на пазара с потребителски стоки. Положението се стабилизира през 1932-33 г. Въпреки известното обезценяване на кешовата рубла, реалните доходи на гражданите през годините на индустриализацията се увеличиха значително.

Основната характеристика на системата беше, че бяха поставени много силни бариери между безкасовата верига и веригата за обръщение на пари в брой. На предприятията беше разрешено да изплащат само онези суми, които са необходими за изплащане на заплатите. Също така за пътни и командировъчни разходи и някои други дреболии.

През десетилетията на съществуване на двуконтурната парична система случаите на незаконно „обналичване“ в СССР могат да се преброят на пръсти. Имаше ли кражби на социалистическа собственост? Да имаше. Но 99% от всички кражби представляват такива видове имущество като суровини, неотчетена промишлена продукция (т.нар. нелегални цехове в рамките на легалните), селскостопански продукти, стоки от търговската мрежа и др. Имаше (макар и рядко) атаки срещу касиерите в магазините и дори срещу инкасаторите, налични пари все пак се крадяха.

Но кражбата на безналичните пари и конвертирането им в налични беше по-трудно от ограбването на Форт Нокс, където се намира златото от американския резерв. Дори и да са се случили някакви оскъдни „изтичания“ от веригата на безкасово обръщение, лицата, които са получавали пари в брой, са нямали шанс да придобият средства за производство с тях.

От втората половина на 60-те години на миналия век бариерата между безналичните и паричните кръгове на паричното обръщение започва бавно да се разрушава. Това беше улеснено от „реформата на Косигин-Либерман“. Предприятията бяха фокусирани върху печалбата като ключов индикатор. И им беше разрешено да прехвърлят част от печалбите си във фондовете за материално стимулиране.

Всичко това уж трябваше да стимулира ефективната трудова дейност и да намали производствените разходи, но се случи обратното. Преследването на печалба и допълнителни пари доведе до факта, че имаше силно изкушение за увеличаване на разходите и изкуствено увеличаване на показателите за брутни разходи.

И в хода на „перестройката“ на Горбачов, бентът между двата контура на паричното обръщение е окончателно разрушен. Легализирано е осребряването на пари, които са били по сметките на държавни предприятия. Това се превърна в основен източник на първоначалното натрупване на капитал за онези, които по-късно получиха титлата „нови руснаци“ и „олигарси“.

Унищожаването на създадената в ерата на индустриализацията двуконтурна система на парично обръщение нанесе сериозен удар на съветската икономика и допринесе за разпадането на СССР. А нейната замяна, тази, която съществува сега, стана причина за тридесетгодишния икономически застой на Руската федерация.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели