/Поглед.инфо/ Сибир ще процъфти, Европа ще загине, а Русия ще спечели. Такива прогнози за глобалното климатично бъдеще на нашата планета звучат днес в западните медии. Проучванията показват, че наистина през следващите десетилетия животът у нас ще стане много по-топъл, но изключително опасни катаклизми се прогнозират и за Русия.

Американското списание “Тайм” пусна статия в глобалното информационно пространство: „Къде ще трябва да живеем, докато планетата гори“. В нея се казва: „За големи части от света местните условия стават твърде екстремни и няма начин да се адаптираме към тях.“ Една трета от човечеството ще трябва да се премести през следващите десетилетия, завършва изданието.

Откъде ? От тропиците, крайбрежните райони и бившите напоявани земи. Нещо повече, казва “Тайм”: „Тази миграция вече е започнала – всички сте виждали хора да бягат от засегнатите от суша райони в Латинска Америка, Африка и Азия, където селското стопанство е станало невъзможно.“ Накъде? В северните страни, като Канада и Русия, добре, или най-южните региони, като Патагония в южното полукълбо.

Звучи страшно. Тук има само едно „но“: реалността ще бъде по-скоро обратната. Това обаче не означава, че ще стане гладко, включително и за Русия.

Какво ще стане с нас

Логиката зад времето е проста. Още през 1970 г. съветски учен е първият в света, който обявява неизбежността на глобалното затопляне. Той също така прави прогноза: до 2020 г. средната световна температура ще се повиши с 1,0 градуса (реалното покачване е 0,98 градуса), а до 2070 г. - с 2,0 градуса. Същият учен в началото на 70-те години предполага, че затоплянето ще отслаби преноса на влажни въздушни маси от моретата към центровете на континентите, което ще ги направи необитаеми (пустини). Същият учен предлага и начин за борба със затоплянето, но това е друга история.

Да се върнем към съвременния западен свят. Той напълно асимилира (въпреки че в началото активно се противопоставя) на идеите, описани по-горе от най-големия руски климатолог Михаил Будико, и сега чака опустиняване - оттам и прогнозите на “Тайм”.

Но има една малка подробност, за която малко хора в западния свят знаят: Михаил Будико не спира в развитието си в началото на 70-те години. Загрижен за предстоящата климатична катастрофа, той решава да проучи: как Земята е понасяла по-ранните затопляния, преди хората, защото понякога те са били дори по-силни? В науката това се нарича „палеоаналогов метод“: вземете подобна ситуация от миналото и я сравнете с настоящето. Неочаквано за себе си Будико открива, че периоди, климатично много близки до края на XXI век, не само се случват на Земята не толкова отдавна, но и не показват никакво опустиняване. Точно обратното.

Например, преди около 120 хиляди години, по време на междуледниковия период на Микулин, средната световна температура се повиши до 16-17 градуса - същото ще бъде и в края на този век (сега +15). В същото време Сахара се превръща в зелена савана, а пустините на Централна Азия в степи. Степите и саваните на Африка се свиват значително: те обрасват с гори.

Днес науката за изкопаеми полени надеждно е установила, че средната зона на съвременна Русия тогава е била покрита с габърови гори. Едва ли някога в Русия е виждано това дърво и нищо чудно. В края на краищата, той не понася силни студове и сега расте само на запад от Полша. Но преди 120 хиляди години топлолюбивият габър в сегашните руски земи заменя борове, смърчове и брези.

Нека наричаме нещата с истинските им имена: габърът не е палма, не е саксаул и не е кактус. Не расте там, където е горещо и сухо. Поради това не расте дори в съвременна Испания. Тоест местата, където сега живеем, с повишаване на глобалните температури с +2, са населени с растения, които са много по-капризни от нашите култури (те растат в Испания). От това е очевидно: конкретно ние, като европейците, няма да трябва да се местим никъде.

Каспийската Атлантида

Но има едно уточнение. За европейците, да, изменението на климата не ги заплашва с нищо (скорошната суша изобщо не е от това). Но в Русия не всичко е толкова блажено. Факт е, че днес Каспийско море е на 28 метра под нивото на световния океан. Точно толкова под него са крайбрежните - и много гъсто населени - райони на Дагестан. Само в него, припомняме, живеят повече хора, отколкото в тези две трети от Русия, които са покрити с вечен лед.

Проблемът е, че при едно сериозно затопляне дъждовете над Каспийско море ще станат толкова чести, че то да набере онези 28 метра. Съответно крайбрежната зона на това море - стотици хиляди квадратни километри - ще отиде под водата.

Разливът на Каспийско море застрашава не само тримилионен Дагестан. Преди 120 хиляди години, когато климатът е бил такъв, какъвто ще бъде през 2100 г., Каспийско море е имало височина нула метра над морското равнище. Тоест е с 28 метра по-високо. Това означава, че на север завършва в южната част на Саратовска област. Там, където сега е Волгоград, има верига от острови в солено море. Там, където е Астрахан, има морско дъно (височината му е от -23 до -13 метра). И през Кумо-Манишката депресия Каспийско море се влива в Черно море.

Разливът на Каспийско море се дължи на факта, че със затоплянето рязко се увеличава изпарението от повърхността на моретата на Земята. Облаците с валежи оттам се втурват дълбоко в континентите, където започват да валят. Каспийско море излиза редовно от бреговете си - във всеки голям междуледников период. Бъдещото затопляне не може да бъде изключение: физическите закони не са се променили от последния разлив и при нагряване изпарението от океаните нараства по същия начин.

Кога ще започне всекаспийският потоп? Най-вероятно между 2050 и 2070 г. Тогава средната годишна температура на Земята ще се повиши до стойностите, при които Каспийско море е преливало при миналите затопляния.

Ами тропиците, където всички ще умрат?

С Евразия всичко е ясно. Но “Тайм” пише, че в тропиците ще стане твърде горещо и всичко определено ще умре там. Какво ще кажете за бежанците от там?

Вярно е, че “Тайм” греши. Тропиците няма да умрат от затопляне. Напротив: точно както в предишни горещи епохи, Сахара ще стане зелена. През последните 9 милиона години тя става зелена всеки път, когато настъпва особено топъл междуледников период (преди 2000 г. също имаше междуледников период, но не достатъчно топъл за това) и отново се превръща в пустиня, когато температурите падат.

Изследователи, изучаващи периодите на Зелена Сахара преди 120 000 години, пишат недвусмислено, че техните открития „показват значително увеличение на човешките популации по време на периодите на Зелена Сахара“. С други думи: затоплянето от два градуса, което според “Тайм” ще направи тропиците необитаеми и ще убие селското стопанство там, вече се е случвало в историята и е довело до увеличаване на човешките популации в тропиците. Но не и до тяхното падение.

И това се отнася не само за хората преди 120 хиляди години, когато Земята е имала климата на бъдещата 2070 г., не е известно изчезване на нито един вид в Африка или Южна Америка. Няма растения, няма животни. Човешкият прародител както е живял в Африка, така и е продължил да живее там. Никъде няма следи от намаляване на числеността му през този период.

Но нима Сибир няма да процъфти?

Веднага трябва да забравите за мисълта „Средната лента със Сибир ще се превърне в топъл рай поради затоплянето“. Нищо подобно няма да се случи. Да, затоплянето ще направи Москва и Русия като цяло много по-топли. През 1970 г., когато неизбежността на глобалното затопляне е предсказана само в СССР, средната годишна температура в столицата е +5. През 2020 г. средната годишна стойност там достига +8,0 (поради “Ел Ниньо”), през 2021 г. обаче се връща до +6,5 (поради “Ла Ниня”). След 2070 г. двуградусово затопляне на планетата ще означава, че средната годишна температура в Москва ще достигне +9. Топло ли е?

Спомнете си: средната годишна температура в Единбург по времето на класиците на английската литература е +9. Но Единбург го описват като място с отвратителен, студен и влажен климат. Не като Лондон - въпреки че много хора описват зимата в Лондон с подобни тонове. В Лондон, припомняме, сега средната годишна е +10. И през 2100 г. климатът там ще бъде като преди 120 хиляди години - в епоха, когато близо до Темза са открити хипопотами, слонове (не мамути), носорози (не вълнисти), биволи и други южни живи същества.

От това следва, че Москва ще продължи да бъде климатично по-малко привлекателна от Лондон. Никога няма да достигне нивото на днешния Париж (средногодишно +12). Следователно, не, никога няма да видим палми и хипопотами сред местните трепетлики. И двеста години по-късно също.

И много се съмняваме, че от някъде ще има опашка от хора, които ще мечтаят да се преместят в руския климат. Не само защото в тропиците ще изчезнат пустините, но и защото поради затоплянето и биопродуктивността ще се увеличи значително. А и защото видът “Хомо Сапиенс” вече е имал опит в миграцията по време на същото затопляне.

Преди 120 хиляди години, със затопляне от няколко градуса - до нивото от края на XXI век - неандерталците, както отбелязват учените, по никакъв начин не са бързали да заемат тундрата, покрита с растителност и размразена от " вечния лед". Въпреки че широколистните гори достигат до бреговете на Северния ледовит океан, там няма хора. Напротив: археологическите доказателства показват, че дори по това време те не са живели по-далеч от 55-ия градус на северна ширина. Тоест, дори в условия като след глобалното затопляне, неандерталците са предпочитали недвижими имоти само на географската ширина на Москва. Но вече на географската ширина на Екатеринбург - нито един. Учените заключават: неандерталците са предпочитали топъл климат - има чисто и просто по-висока биопродуктивност на дивата природа, чрез използването на която са живели.

Въз основа на миналия опит на човечеството е възможно да се направи прогноза. Да, климатът на Сибир наистина ще се подобри и посевите там ще растат значително. До 2100 г. добивът ще бъде няколко пъти по-висок от този през 2000 г. Но огромното мнозинство от жителите на Русия, както са живели на юг от линията Санкт Петербург-Казан-Томск, ще продължат да живеят там. Дори най-топлите части на страната ни - Сочи и Крим - ще получат средни годишни температури от само 15-16 градуса. Толкова сега в Барселона, но в Лисабон е осезаемо по-топло. Какъв е смисълът да се местиш на север, живеейки в климат като в Барселона?

Освен това, въпреки затоплянето, северната част на нашата страна няма да получи климата дори на най-северна Шотландия (+7,4 градуса там, нещо подобно се случи в Москва едва през 2020 г.). Където, не е толкова топло - много малко жители на Великобритания ги посещават дори като туристи.

Причината за това ще бъде особеността на океанския климат в Арктика. След настъпването на полярната нощ изпарението от морската повърхност там става изключително бързо, а особеностите на разпределението на температурата в тропосферата водят до факта, че изпарената вода веднага образува ниски облаци 3-4 пъти по-плътни от обичайното за тези географски ширини . Облаците се състоят от водна пара, която блокира инфрачервеното лъчение. В резултат на това повърхността на морето ще бъде "увита" с пелена от облаци с ниска надморска височина и няма да може да губи топлина достатъчно бързо, за да се образува лед върху нея.

Днес Арктика е покрита предимно с лед през цялата година, тъй като нейният лед е многогодишен. През лятото не се топи в основната част на океана, а празнините между него замръзват през есента. Следователно през зимата този ефект „зимно отваряне в океана“ не работи - по-точно работи на малък брой места.

След като целият многогодишен арктически лед се стопи - "лято без лед", това се очаква около 2050 г. - през есента ледът няма да има време да покрие основната част на морето, след което Северният морски път ще стане проходим без ледоразбивачи през цялата година.

Но въпросът не е само и не толкова в Северния морски път. Незамръзващият северен океан ще означава "одеяло" от облаци, което рязко повишава температурите в градовете на брега на Северния (свободен от лед) океан. Към края на века Мурманск може да няма +1, както днес, а +5, както в Москва през ХХ век. Това са, меко казано, съвсем различни климатични условия. Особено важно е, че приблизително същата температура ще дойде не само там, но и в Архангелск и дори в азиатската част на северното крайбрежие на Русия. Да, московски климат няма да има, но Южна Камчатка е съвсем възможна.

Това ще означава революция по отношение на обитаемостта на северната ни страна. Да, Якутия и другите вътрешни райони на Сибир няма да получат същия мек климат, зимите там ще останат северни, но ивицата от Мурманск до Чукотка наистина ще стане много по-потенциално обитаема - на нивото на Северна Норвегия. Подобни промени очакват и Канада, чието население очевидно ще нараства поради мигрантите, които се втурват там много по-силно, отколкото към по-малко богатата Русия. И, разбира се, северната част на САЩ, Аляска.

В същото време не очаквайте чудеса. Русия няма да стане център на обитаемия свят: по-скоро ние ще се превърнем от нейните изключително сурови покрайнини в просто сурови покрайнини. Ако искате - нещо като Шотландия на планетата Земя.

Ще живеем в друг свят

В същото време не трябва да се подценява епохалният мащаб на промените, които ни очакват. Същият Михаил Будико прогнозира последиците от глобалното затопляне не само за планетата, но и за нашата страна. Според него Северният ледовит океан не само ще загуби постоянен лед след 2050 г. По-важното е, че дори зимният лед ще изчезне в него, по-точно неговата площ ще бъде малка и по-голямата част от водната площ ще стане незамръзваща през цялата година. Изглежда, че това е невъзможно: все пак слънцето не грее през полярната нощ, поради което морето ще остане свободно от лед, нали?

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com