/Поглед.инфо/ Въпросът какво да правим с героите на Украйна, заловени в руините на “Азовстал”, както и с героите на страните от НАТО, които също участваха в битката, премина в практическа плоскост.

Лидерите на ДНР, включително ръководителят на републиката Денис Пушилин, съобщиха, че „Първият междинен трибунал ще се проведе в Мариупол. Следствените органи на ДНР вече разполагат с достатъчно материали за първия етап на трибунала, така че провеждането му не е далеч."

Така редовните обаждания на Макрон, Шолц и дори на папата към Кремъл с молба „Пуснете моя “Азов“ губят смисъл. В допълнение към факта, че Кремъл все още отговаря: „С всички въпроси към Пушилин“, след обявяването от отговорните лица на ДНР, че подготовката за трибунала е влязла в последния етап, западните политици и религиозни дейци могат да защитават принципите на хуманизъм по отношение на “Волиня”, “Калина”, “Редис” и други в качеството на адвокати в процеса. Ако Шолц представи правилното защитно пълномощно за “Волиня”, а Макрон за Калина, то прав им път. Но не Дон Кихот седи в Донецк. Да, и в Кремъл също.

Говорейки за исторически прецеденти, които, разбира се, съществуват и които не предвещават нищо добро за героите на Украйна, трябва да се изясни. Предварителният трибунал в Мариупол (впрочем сега се говори за провеждане на подобни трибунали в други градове) не бива да се сравнява с Нюрнбергския трибунал, чиито заседания започват на 20 ноември 1945 г., когато Третият Райх не съществува от половин година, а с предварителни трибунали, провеждани в СССР от 1943 г.

Още на 28 април 1942 г., когато Победата е много далече, НКИД на СССР изпраща циркулярна нота „За чудовищните зверства, злодеяния и насилие на нацистките нашественици в окупираните съветски райони и за отговорността на Германското правителство и командване за тези престъпления“, в което се казва за „документираната отговорност на германските власти за опустошаването на съветските земи и всички щети, причинени от това на съветската държава и отделни граждани“. А през ноември 1942 г. е създадена Извънредна държавна комисия за установяване и разследване на зверствата на нацистките нашественици.

По-конкретно, дейността на трибуналите се определя с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 19 април 1943 г. „За наказанията за нацистки злодеи, виновни за убийства и изтезания на съветското цивилно население и пленени войници на Червената армия, за шпиони, предатели на Родината измежду съветските граждани и техните съучастници“, назначавайки смъртно наказание както на „съучастници от местното население“, така и на „германски, италиански, румънски, унгарски, финландски фашистки злодеи“.

След това се провежда Краснодарският трибунал (14-17 юли 1943 г.) над тогавашните “Калини” и “Волини” и Харковският трибунал (15-18 декември 1943 г.) над германските военни. Присъдата е бесилка.

Сталинското правосъдие не може да се счита за модел на човечност, но каква човечност има във войната - екзекуциите на цивилни, включително малки деца, газовите камери? Най-хуманните съвременници (и то само в частни дискусии) като фронтовия хирург, по-късно известен кардиолог Н. Амосов, признавайки справедливостта на смъртното наказание за нацистките престъпници, се съмняват единствено дали е необходима публичност - „Да гледат ли децата?".

Във всеки случай, с такава прецедентна база, героите на Украйна могат да усетят върху себе си студения дъх на смъртта. Особено след като страхът има големи очи. В онези стари процеси срещу нацистки престъпници подсъдимите не показват героична смелост, а откъде да дойде тя днес?

Друг е въпросът дали донецкото правосъдие ще следва моделите от 1943 г. и следващите години или ще бъде по-милостиво. В крайна сметка темата за трибунала, която сега се издига с цялата си актуалност, е и политическа тема.

Гражданите на ДНР (и не само на ДНР) дълго, твърде дълго, чакаха да дойде часът на възмездието. Народите, над които нацистите са извършили мръсните си дела, са склонни да бъдат по-скоро сурови..

Що се отнася до елита в Лвов и Киев, в зависимост от присъдите, те могат или да разберат, че шегите са свършили и също ще бъдат изправени пред лоша съдба, или ще решат, че ще бъдат третирани милостиво и защо да не убиват, ако има няма кой да отмъщава. Изобщо цялата украинска феерия с остроумни флашмобове, боядисани дупета и прочее до голяма степен се дължи на неразбиране, че страшната сметка междувременно видимо нараства.

И накрая, реакцията на кукловодите е неразбираема. Разбира се, ритуалните проклятия на Мариуполския процес са предвидими, но ще има ли разбиране, че делото навлиза в нов и напълно неприятен етап. Включително наказание за "британски, американски, канадски злодеи". И как ви се струва, Борис Джонсън? Отново десетия кръг санкции - за Калина и Волиня и за англосаксонските наемници това ще е малка утеха.

Изглежда, че със стартирането на работата на Мариуполския трибунал всички ни очаква нещо ново, а за нашите партньори нещо съвсем неочаквано.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели