Предпоставки
През XVII век по-голямата част от територията на съвременна Украйна е управлявана от полско-литовската Реч Посполита. Малоруското население е една трета от общото население на страната. Украинските воеводства заемат 35% от общата площ на държавата.
Положението на украинците постоянно се влошава. От една страна, започва закрепоставянето на селяните. В края на XVI век в много области селяните са задължени да работят ангария три дни в седмицата, в Галисия се достига от пет до шест дни в седмицата. Земеделските производители също са подложени на множество задължения в полза на своя господар и държавата. Властта на земевладелците над селянина е неограничена. Шляхтичът не само може да продаде или купи селянин, но дори да ги убие безнаказано. Според украинския историк Дмитрий Яворницки земевладелците гледали на простите хора като на тъп добитък и кучешка кръв.
От друга страна, малорусите са изтласкани от градовете. Заявявайки, че правата и привилегиите на гражданите се отнасят само за католиците, полонизираният градски елит изтласква православните извън градските институции и съдилища. Той също постига установяване на ограничения за броя на постоянните жители-украинци. Например, само 30 православни семейства получават правото да живеят в Лвов. Всички те са разположени на малката тясна Руска улица.
Настъпва и потисничеството и полонизация на украинския елит. Истинското бедствие става неразрешеното завземане на земя. Показателна е съдбата на бъдещия хетман Богдан Хмелницки, който е притежавал малка ферма край Суботов. Възползвайки се от отсъствието му, поляци нападат фермата му, разграбват я, отнемат жена му, с която Хмелницки живее след смъртта на първата си жена, женят я за поляк по католически обред и пребиват най-малкия син на Хмелницки, което, както предполагат някои историци, му коства живота. Всички опити на Хмелницки да постигне справедливост в съда остават неуспешни.
Католическата църква оказва натиск върху православната вяра. В началото на XVII век по-голямата част от православните магнатни кланове и значителна част от благородничеството приемат католицизма и се полонизират, всъщност обединявайки се с полско-литовското благородство в една управляваща класа. „Руските господари станаха напълно чужди на руския народ, а властта им придоби формата на иноземно и иноверно поробване“, отбелязва историкът Николай Костомаров.
Запорожските казаци и Войната от 1648–1654
Движещата сила на антиполската съпротива са запорожските казаци. Някои от казаците - т. нар. регистрирани - са на обществена служба и защитават границите на Реч Посполита от набезите на кримските татари. Те са официално включени в армията, получават заплата от пари, хляб, барут и оръжие. Друга част от казаците са били избягали роби и селяни. Те са наемани от богати казаци, занимавали се с риболов, лов, но най-често живеят от военни набези.
В края на XVI - началото на XVII век запорожското казачество многократно се бунтува срещу властите на Речта и дворянството, но не постига окончателен успех. Или полската армия побеждава бунтовниците, или Варшава прави ситуационни отстъпки, но след това само засилва натиска.
На този фон погледът на малкото руско население все повече се насочва към едноверна Москва. По-специално казаците искат да получат поданство от нея по време на антиполските въстания от 1591-1593, 1637 и 1638 година.
През 1648 г. най-мащабното въстание срещу поляците е вдигнато от Богдан Хмелницки, избран от казашкия хетман. Казаците успяват да победят полските войски няколко пъти. По-специално казашко-татарската армия сечели победата при Жълтите води и Корсун, пленявайки коронния полски хетман Николай Потоцки. Тези успехи предизвикват огромен ентусиазъм в обществото на малорусите.
Самият хетман обаче вярва, че казаците сами не могат да издържат. През 1648 г. той изпраща писмо до руския цар Алексей Михайлович, в което говори за победите и желанието на казаците да преминат под властта на Москва. „Искаме самодържец стопанин на своята земя, като на вашата - благодат от православен християнски цар“, пише Хмелницки. В Русия обаче се колебаят, тъй като разбират, че сближаването неизбежно ще доведе до война с Реч Посполита.
Казаците два пъти по време на въстанието подписвали мирни споразумения с поляците, но и два пъти възобновяват военните действия. С времето положението на казаците става все по-трудно. Те претърпяват редица значителни поражения. По-специално чувствителни са провалите в сблъсъците край град Лоев и село Берестечко. Освен това кримските татари се оказават съмнителни съюзници, които често използват войната, за да решат собствените си политически и икономически проблеми. Показателна в този смисъл е битката при Жванец. Там поляците са в затруднено положение, но са спасени благодарение на това, че подкупват кримските татари.
Земският събор в Москва, Переяславска Рада
До 1653 г. военно-икономическият потенциал на Малорусия е бил подкопан. Унищожени са 100 града, като общият брой на жертвите през петте години на въстанието възлиза на 35–40% от предвоенното население. Затова казашката армия е намалена. През 1648–1649 г. тя наброява повече от 100 хиляди души, през 1653 г. - едва 50–60 хиляди. Става все по-очевидно, че без помощта на Москва казаците няма да могат да бъдат освободени от поляците.
Богдан Хмелницки все по-упорито моли руския цар за помощ. Той посочва, че потушаването на въстанието ще доведе до укрепване на Речта, обръща внимание на потисничеството на православната вяра от поляците. В резултат на това в Москва започва истинска подготовка за обединение.
През есента на 1653 г. е свикан Земски събор, който да обсъди въпроса. Представителството на различни сектори на обществото е най-широкото от всички възможни по онова време. В резултат на продължителна дискусия съборът решава, „за да може великият цар самодържец и велик княз Алексей Михайлович Всеруски да угоди на хетман Богдан Хмелницки и цялата Запорожска Войска с нейните градове и земи да вземе под държавната си ръка за православната християнска вяра и светите Божии църкви“.
В резултат от Събора е създадено посолство при хетмана, начело с болярина Василий Бутурлин. Делегацията пристига в град Переяслав, който по това време е голям град и казашки полкови център. Хмелницки идва тук със своя военен съвет. Сутринта на 8 януари (според новия стил - 18) януари 1654 г., се състои Рада, която одобрява решението да премине „под ръката на господаря“. Тогава на площада пред църквата „Успение Богородично“ се събират „хора от различни чинове“. Пред публиката излиза Богдан Хмелницки, който казва, че руският цар „не е презрял шестгодишните молитви“ на казаците и се е съгласил да ги вземе под своя ръка. Според представителите на руското посолство събралите се на площада извикват в отговор: „Волим под царя на Изтока, православния“.
След това казаците се заклеват във вярност на самодържеца в катедралата Успение Богородично, а членовете на руското посолство подаряват на Богдан Хмелницки царско писмо и знаци на властта на хетман: знаме, боздуган и шапка. Няколко дни по-късно посолството се премества в градовете, контролирани от Запорожската войска. Там процедурата за клетва е повторена. Вероятно представителите на царя са вярвали, че резултатите от срещата в Переяслав изискват подкрепа. Общо представителите на руското посолство посещават 177 града и села, в които клетва полагат 127 хиляди души.
Обединението на Запорожската войска и Руската империя води до поредната руско-полска война, продължила до 1667г. В резултат Полша изоставя Смоленск и Чернигов и признава руското владение над Левобрежна Украйна. Специален член на споразумението е Киев. Страните се споразумяват че градът ще остане във владение на Москва две години, след което ще се върне в Полша. Но по-късно Русия плаща обезщетение за Киев - 146 хиляди рубли в злато. И го оставя при себе си.
Съвременни оценки
Настоящите оценки на Переяславската Рада в двете страни са много различни. Особено рязко се промени отношението към събитията от XVII век в Украйна. След разпадането на Съветския съюз в Киев много внимание бе обърнато на факта, че двете държави се разграничават и разделят. Най-ярката илюстрация в този смисъл е книгата на бившия президент на Украйна Леонид Кучма, озаглавена „Украйна не е Русия“. След победата на Майдана през 2014 г. реториката стана още по-рязка. Киевските политици неуморно заклеймяват общото минало с Русия.
На този фон Переяславската Рада, където самите казаци искат да бъдат част от общата държава, изглежда неудобно. Изглежда, че е невъзможно да се мълчи за тази най-важна страница от историята. Но да се осмисли в съвременната парадигма, където Киев уж непрекъснато се стреми далеч от Москва, към Европа, не работи. При такива обстоятелства политиците предпочитат да споменават по-малко за тези събития. Не случайно през септември 2019 г. Върховната Рада преименува град Переяслав-Хмелницки, като заличи от името споменаването на казашкия хетман. Периодично има предложения за събарянето на паметника на Хмелницки, който е поставен в Киев.
Руските експерти подчертават, че през XVII век Переяславската Рада не се възприема съвсем както сега.
„През 1654 г. не са обединени две държави, а един народ, „Вся Русия “. Жителите на десния и левия бряг на Днепър наричат себе си руснаци, русини. Наричат езика си руски. Те имат единна православна вяра с жителите на Руската империя. Разбира се, те имат и ясни регионални характеристики, съвсем различна социална организация. Но това не им пречи да искат единство в критичен момент от историята”, коментира Сергей Перевезенцев, доктор на историческите науки, професор на катедрата по политически науки на Московския държавен университет.
Превод: В. Сергеев
