/Поглед.инфо/ И трите руски въглеводорода - нефт, газ и въглища - ще бъдат търсени на световните пазари през следващите десетилетия. Това заключение се налага от енергийната стратегия на Русия, която в момента се разработва до 2050 г. Особено изненадващ е експоненциалният ръст на износа на газ, както по тръбопроводи, така и по втечнен природен газ. Доколко се оправдават прогнозите на Министерството на енергетиката и какви рискове виждат експертите?

Министерството на енергетиката разработва енергийна стратегия на страната до 2050 г. Данните от документа, публикувани от “Ведомости,” показват, че производството на газ ще нарасне от 638 милиарда кубически метра през 2023 г. до 922 милиарда кубически метра до 2030 г. и до 1 трилион кубически метра до 2050 г.

Износът на газ ще нарасне от 99,6 милиарда кубически метра през 2023 г. до 359 милиарда до 2030 г., тоест 2,5 пъти за седем години. Газът от тръбопроводите и ВПГ ще се използват приблизително по равно (176 и 183 милиарда кубически метра).

А след 27 години, тоест до 2050 г., износът на газ ще се утрои почти и ще достигне 421 милиарда кубически метра. Освен това доставките по тръбопроводи от 2030 г. до 2050 г. не се променят и същият обем на износа остава 176 милиарда кубически метра. Докато обемите на ВПГ продължават да растат - до 245 милиарда кубически метра.

За ВПГ растежът се очаква да бъде просто фантастичен. Ако сравним с 2023 г., когато износът възлизаше на едва 42 милиарда кубически метра (31,73 милиона тона), то за да достигне износ от 183 милиарда кубически метра до 2030 г., той трябва да нарасне почти четири пъти до 145 милиарда кубически метра До 2050 г. износът на ВПГ трябва да се увеличи шест пъти.

За въглищата енергийната стратегия включва също ръст както на производството, така и на износа. До 2030 г. производството на въглища ще нарасне до 482 млн. тона, до 2050 г. - до 556 млн. тона. Това е почти една трета повече от производството през 2023 г. Очаква се износът на въглища да достигне 254 милиона тона през 2030 г. и 338 милиона тона през 2050 г. За добива и износа на петрол Министерството на енергетиката прогнозира запазване на сегашните показатели с лек ръст до 2030 г. - производство с 1,7% и доставки за чужбина с 3,8% до 243 млн. тона.

Експертите единодушно твърдят, че цифрите за ръст на износа изглеждат фантастични и нереалистични.

„Човек получава усещането, че такива оптимистични цифри за растеж на газа се основават на факта, че Министерството на енергетиката изостави прогнозите от предишната енергийна стратегия, която беше приета през 2020 г. в разгара на пандемията. Още тогава стана ясно, че пазарът ще се промени и трябва да се разработи нова версия. След 2022 г. контекстът отново се промени. През същата година Путин даде указания да се подготви нов вариант на енергийната стратегия, но тя все още се разработва. И имам чувството, че през тези две години никой не е участвал особено в това, тъй като беше необходимо да се гасят пожарите, които възникваха тук и там. Затова все едно бяха оставени показателите за 2030 и 2050 г., които бяха преди пандемията и преди санкциите през 2022 г. и вече бяха остарели, а към тях бяха добавени свежи цифри за 2023 г. и резултатът беше такъв “Франкенщайн“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност.

Първо, нека разгледаме тръбопроводните доставки на руски газ. Според енергийната стратегия до 2030 г. те трябва да нараснат до 176 млрд. куб.м. Какви тръби могат да пренасят толкова много газ?

„Ако не се случат геополитически чудеса и чудесата не бливат да бъдат вграждани в стратегията, тогава в дългосрочен план обемите на доставките за Европа ще спаднат до минимално ниво или ще спрат напълно, ако бъдат наложени санкции. 27-30 милиарда кубически метра сега се доставят в Европа по украинския маршрут и "Турски поток". Най-оптимистичният сценарий ще ни позволи да спестим половината от този обем, преминаващ през „Турски поток“, казва Алексей Громов, директор по енергетиката в Института по енергетика и финанси.

Също така не може да се разчита на Турция като постоянен купувач на руски газ в размер на 17-25 милиарда кубически метра, както сега, със 100% гаранция. „Турция се надява да намали зависимостта си от вноса на природен газ предимно чрез разработването на соствени находищата на природен газ в Черно море, които биха могли да достигнат проектния си капацитет след 2030 г.“, казва Громов.

Според неговите оценки износът на газ по тръбопроводите на запад (цяла Европа и Турция) ще остане на ниво от 25 милиарда кубически метра за всички, което е приблизително половината от обемите, които сега отиват на запад. Освен това доставките за Беларус в размер на 20 милиарда кубически метра ще останат. Общо: 45 милиарда кубически метра в западна посока. И това е оптимистичен вариант.

В източното направление има „Силата на Сибир“, чийто проектен капацитет е 38 милиарда кубически метра годишно, както и Далекоизточният маршрут с капацитет 10 милиарда кубически метра годишно. „Също така в момента доставяме около 4 милиарда кубически метра за Централна Азия и има цел да увеличим доставките до 15-20 милиарда кубически метра“, продължава Громов. Това дава още 63-68 милиарда кубически метра в най-добрия случай. Заедно със западното направление се оказва, че износът може да възлезе на 108-113 милиарда кубически метра. Това е съвсем малко повече от цифрата за 2023 г. – 99,6 милиарда кубически метра.

Къде другаде можем да намерим 60-70 милиарда кубически метра, за да постигнем целевото ниво от 176 милиарда кубически метра годишно до 2030 г.?

Вероятно планът е, на първо място, да се запази украинският транзит от 15 милиарда кубически метра и довършване на газопровода “Силата на Сибир-2” с капацитет от 50 милиарда кубически метра.

Под въпрос обаче е транзитът на руски газ през Украйна. Първо, договорът изтича през декември тази година. Второ, поради ситуацията в района на Курск, доставките могат да спрат по всяко време.

Що се отнася до „Силата на Сибир-2“, дори и да бъде подписан търговски договор с Китай в близко бъдеще, едва ли ще е възможно до 2030 г. по тази тръба да се достигнат 50 милиарда кубически метра годишно, смята Юшков. Все пак ще отнеме три-четири години само за изграждането на проекта и след това още пет години, за да увеличат постепенно обемите на износа и да достигнат тези 50 милиарда кубически метра. Първата “Сила на Сибир” например ще достигне проектния си капацитет от 38 милиарда кубически метра едва догодина.

Може би Министерството на енергетиката разчита на значително увеличение на доставките в иранската посока, смята Громов. Наскоро делегация на “Газпром” пристигна в Иран и подписа меморандум за организиране на доставки по тръбопроводи за страните от Южна Азия през Иран. Подробностите около този проект обаче са неизвестни.

„Русия по-рано каза, че можем да говорим за доставки от 10 милиарда кубически метра годишно, а ирански официални лица наскоро обявиха доставка на 100-110 милиарда кубически метра руски газ през тяхна територия. Това е еквивалентно на обема на износа, който щяхме да доставяме по двата “Северни потока” за Европа“, отбелязва Громов.

„Но засега иранският проект е обвит в тайна. Ясно е само, че планират да продават тръбопроводен газ на пазарите в Южна Азия. И тук възникват два риска. Първо, това е ниска цена. Южна Азия няма да купува газ на толкова високи цени, както направи Европа. Възниква въпросът за възвръщаемостта на проекта, като се вземат предвид отдалечеността и изграждането на инфраструктура. Вторият риск е създаването на конкуренция между руския тръбопроводен газ и руския ВПГ на пазарите в Южна Азия, тъй като планираме да продаваме ВПГ и тук“, казва Алексей Громов.

По този начин цифрите за тръбопроводния газ са твърде завишени и се основават на два проекта, които все още не са потвърдени за изпълнение - „Силата на Сибир 2“ с Китай и иранския проект, за който почти нищо не се знае.

Що се отнася до прогнозата за ВПГ, тя изглежда още по-фантастична, казват експертите.

„Би било възможно да се говори за шесткратно увеличение на износа на ВПГ до 2050 г., ако индустрията се развива без санкции в режим на свободна конкуренция. Но сега това е нереалистично. Трябва да се подготвим да работим при съществуващи санкции и може би да се подготвим за нови. Виждаме яростна съпротива на САЩ срещу нови проекти за втечнен природен газ в Русия. “Арктик ВПГ-2” вече беше обект на блокиращи санкции на САЩ и САЩ даде да се разбере, че други нови проекти ще бъдат изправени пред същата съдба. Това поне ще забави търговската им експлоатация и най-много ще принуди руските компании да се откажат от редица проекти по икономически причини“, казва Громов.

Не е нужно да търсите далеч за пример. “Арктик ВПГ-2” технически работи от януари тази година и планът беше да се продадат 6 милиона тона ВПГ тази година. Има обаче проблеми с търговските продажби, тъй като не могат да бъдат намерени газовози от леден клас. И решаването на проблема дори с помощта на сенчестия флот не е толкова лесно. В петролната индустрия сенчестият флот работи добре, тъй като има голям флот от танкери. Но за износ на втечнен природен газ от Русия са необходими не само газови превозвачи, но и газови превозвачи от леден клас, а има много малко от тях в света, тъй като всъщност само Русия и Канада ги използват.

„Създаването на флот в сянка означава, че купуваме употребявани кораби, но има много малко поддържани танкери от леден клас и още по-малко от увеличения леден клас “Арктик-7” - те са направени изключително за руски проекти. Колко бързо можем сами да построим такива кораби също е голям въпрос. Корабостроителницата "Звезда" трябваше да достави първите газовози още през 2022 г., но досега нито един не е доставен. Не се знае как върви работата там“, казва Игор Юшков.

Според неговото предположение, разработчиците на енергийната стратегия са преброили всички проекти за ВПГ, които някога са били обявени в Русия. Оттогава обаче ситуацията в тази индустрия се промени много. Първо, Русия вече няма достъп до западни технологии за изграждане на големи заводи за ВРГ. Притежава собствени технологии за изграждане само на малки и средни заводи. Второ, няма чужди инвеститори и достъп до евтини кредити. Трето, няма флот за транспортиране на ВПГ в ледени условия.

Юшков отбелязва, че има шанс три етапа на “Арктик ВПГ-2” с капацитет от 20 милиона тона да бъдат завършени до 2030 г., въпреки че третият етап също е под въпрос, както и “Мурманск ВПГ”, а други проекти в напреднал етап на изпълнение няма.

Целите за износ на ВПГ се нуждаят от сериозна корекция, заключава Громов.

Но показателите за петрола и въглищата според него изглеждат доста реалистични.

„Политиците вероятно ще очакват продължаващ ръст на потреблението на петрол във всички големи развиващи се страни, включително Китай. И това е възможно. Защото непрекъснато се отлага началото на пиковото потребление, след което започва спадът. Първоначално очакваха пика през 2019 г., после го преместиха за 2025 г., а сега все повече се говори за 2030 г.“, обяснява Громов.

Рискове обаче все пак съществуват. „Основният риск е спад в търсенето на петрол в Китай след 2030 г. поради напредък към въглеродна неутралност през 2060 г. Но може би до момента, в който Китай започне да ограничава потреблението на петрол, търсенето му ще започне да расте в други региони, включително Африка“, не изключва експертът.

Юшков обаче смята за оптимистични данните за ръста на производството и износа на петрол в стратегията. „Самото министерство на енергетиката заяви, че очаква намаляване на добива на нефт, поради факта, че тук, както и в целия свят, расте делът на труднодостъпния нефт в добива. Липсата на достъп до по-модерни технологии няма да ни позволи да намалим производствените разходи в трудни райони, така че много полета може да са на ръба на рентабилността и обемите на производство там ще намалеят. От друга страна, с ограничен достъп до евтини капиталови пазари, компаниите просто нямат достатъчно пари за разработване на нови петролни и газови провинции. Следователно производството на петрол може да падне под 500 милиона тона до 2030 г.“, не изключва тази възможност Игор Юшков.

Що се отнася до въглищата, Громов смята, че износът на въглища от Русия сега би могъл да бъде по-висок, ако железопътният капацитет на Изток го позволяваше.

„Следователно тук прогнозите за увеличаване на производството и износа на въглища са свързани с плановете на Руската федерация за разширяване на източната железопътна линия. Китайският пазар определено ще се интересува от руските доставки на въглища до 2030 г. И отново има други страни в Югоизточна Азия, които не се отказват от въглищата“, казва експертът.

Превод: В. Сергеев