/Поглед.инфо/ Преди 41 години Съветският съюз обяви изпитването на неутронна бомба, като по този начин се присъедини към затворения клуб от собственици на този вид ядрени оръжия.

Неутронната се различава от обикновената атомна бомба с допълнителен блок, напълнен с изотоп на берилия. Детонацията на плутониевия заряд с ниска мощност предизвиква термоядрена реакция в допълнителния блок, резултатът от него е излъчването на поток от бързи неутрони, които са пагубни за всичко живо. В този случай силата на ударната вълна - и разрушенията, причинени от нея - се оказва сравнително малка. И остатъчната радиация бързо изчезва, тъй като неутроните генерират краткотрайни изотопи.

Неутронни мини

Според изчисленията въздушен взрив на неутронна бомба с мощ от един килотон причинява разрушение на разстояние 300 метра от епицентъра, но целият живот ще бъде унищожен в радиус от 2,5 километра. Опасната за живота радиация изчезва след 12 часа, тъй като неутронният поток генерира изотопи с кратък период на разпад. За сравнение, водородната бомба със същата мощност създава дългосрочно радиоактивно замърсяване в радиус от седем километра. Всички тези съблазнителни фактори за военните са изразени в детската песничка: "... Градът си стои, а в него няма никой."

Практическите тестове обаче показват, че неутронните оръжия не са много подходящи за използване "на земята". Неутронният поток се разпръсва ефективно и се абсорбира от земната атмосфера - особено от водната пара - от бетон и някои други материали, така площта на щетите от новата бомба намалява до стотици метри. През 70-те години Китай, СССР и САЩ изстрелват редица тактически неутронни боеприпаси - по-специално, най-големите минохвъргачки в света “Тюлпан” (“Лале”) имат в арсенала си неутронни мини “Смола” и “Фата”, а на танковете и другата бронетехника се появиха допълнителни екрани за неутрализиране на неутронния поток.

Златна ракета

Много по-големи перспективи за новите оръжия се разкриха в противоракетната отбрана. Поради липсата на точност на системите за насочване по време на Студената война, балистичните ракети се предлагаше да бъдат унищожавани от прихващачи с атомен заряд. Извън атмосферата обаче ударните и топлинните вълни от ядрен взрив не работят. А ядрената експлозия в атмосферата оставя нежелано замърсяване.

Неутронните потоци работят еднакво ефективно както в атмосферата, така и извън нея. Преминавайки през плутония на ядрена бойна глава, те предизвикват преждевременна верижна реакция в него, без да достигнат критична маса. В САЩ това явление е наречено "ефект на пуканките" - бойната глава с мощност от мегатон избухва като пиратка на детско парти. В допълнение, работата на неутронното оръжие е придружена от меко рентгеново лъчение - то моментално изпарява обвивката на вражески термоядрен заряд, като го разпръсква в атмосферата.

Приетата на въоръжение през 1975 година американска ракета-прихващач LIM-49A Spartan носи неутронна бойна глава от пет мегатона, а за увеличаване на потока на частиците, вътрешната ѝ повърхност е покрита със златен слой. Прихващачите, които заменят “Спартан”, също са оборудвани с неутронни бойни глави. Според данните от отворените източници подобни технологии се използват и при ракетите от руската противоракетна отбранителна система А-135 “Амур”.

От проста война до ядрена

В началото на 90-те СССР и САЩ официално изоставят разработването на неутронни оръжия. Въпреки това през март 2018 г. заместник-министърът на отбраната за перспективните развития на САЩ Майк Грифин говори за „голямото бъдеще“ на оръжейните системи, основани на насочени енергийни лъчи - включително неутрални частици. Редица резолюции на Общото събрание на ООН посочват опасността от неутронните оръжия, тъй като те размиват границата между конвенционалната война и ядрената система и призовават за тяхната пълна забрана.

Превод: В.Сергеев