Какво си помислиха в Кремъл?

/Поглед.инфо/ Сигурно всички вече са се досетили, че Кремъл крои нещо.

Въпреки че Кремъл непрекъснато мисли нещо, Кремъл е и именно за това. Това е неговата функция. Сега обаче точно тази функция буди много въпроси - работи ли добре и мисли ли в посоката, в която трябва. В чий интерес са следващите идеи?

Въпроси възникват поради факта, че изтеглянето на войските от Херсон, от стратегическия плацдарм на десния бряг на Днепър не е получило задоволително обяснение.

Очевидно режисираната среща, на която генерал Суровикин предложи да напусне града поради заплахата от наводнение, е много съмнително, тъй като високият бряг на Днепър, на който стои Херсон, е много труден за наводняване. И още по-съмнителна е заплаха от изолация на групировката на руските войски, ако е възможно да се създадат многомесечни резерви, ако има понтони, плаващи бронирани машини, хеликоптери и ако съотношението на силите с противника в херсонското направление е 1:1. И министърът на отбраната Шойгу се съгласи без колебание. Това не можеше да не предизвика въпроси.

Освен това всъщност решението за предаването на Херсон е взето поне месец преди това. Преди месец генерал Суровикин намекна за това в свое интервю. Тогава започна евакуацията на Херсон.

Решението беше взето на самия връх в Кремъл.

И това решение не е военно, а политическо.

Защото нямаше военни причини да се предаде Херсон след мобилизация, когато 80 хиляди резервисти вече са пристигнали в зоната на СВО и още над 200 хиляди са на път, при наличието на споменатите понтони, бронирани машини, хеликоптери, самолети и др. над 1000 Калибъра, да не говорим за различни Искандери и Солнцепеци в асортимента .

30 хиляди бойци от въоръжените сили на Украйна, които преди Херсон трябваше първо да изминат 20 километра през степта под артилерийски и въздушни удари, не са причината, която може да принуди Русия да предаде Херсон, областния център, най-големия град, който беше предаден на врага през последните години, без бой от 80 години насам.

Причините са политически.

Но какви са те - никой от ръководството на страната не каза. Дори не намекна.

Президентът не говори за предаването на Херсон нито дума, нито с половин дума.

В деня, когато на цялата страна беше показана режисирана среща с приемането на „най-трудното решение“, президентът инспектира някакъв медицински център и наблюдава как там се въвеждат нови технологии.

Така президентът усърдно се преструваше, че изтеглянето на войските от Херсон не го засяга по никакъв начин и това е някакво чисто военно решение, взето от самите военни по някакви военни причини без негово участие.

Този опит на президента да се дистанцира от решението за предаване на Херсон и да замълчи обаче предизвиква още повече въпроси.

И тъй като Кремъл не дава никакви отговори на тези въпроси и дори не загатва, възникват различни предположения, предимно лоши.

А лошите догадки рязко се засилват поради факта, че два месеца по-рано руските войски напуснаха първо Балаклея, след това Изюм, Купянск и след това Красни Лиман, точно в деня след официалното му присъединяване към Русия.

И ако в началото всичко това изглеждаше като резултат от грешките на командването в условията на остър недостиг на личен състав, то след капитулацията на Херсон и внимателното проучване на обстоятелствата по изтеглянето на войските от района на Харков, т.нар. прегрупирането, има сериозни подозрения, че това също е резултат от политическо решение.

Най-вероятно излизането от района на Харков и изтеглянето на войските от десния бряг на Днепър с предаването на Херсон са две части на едно и също политическо решение.

И това политическо решение е част от някаква идея, за която никой не ни каза, но чието изпълнение сега наблюдаваме.

И тъй като наблюдаваното изпълнение под формата на изтегляне на войските от руските територии и предаването на градове на врага изглежда изключително зле, тогава спекулациите около идеята на Кремъл възникват неприятни.

Някои обаче смятат, че това е някакъв хитър план.

Но дори и да е така, възниква въпросът в какво се заключава той? Към какво се цели? И кого се планира да надхитри с този хитър план? Ние с вас ли? Или себе си?

Засега този „хитър план“ не изглежда да води до победа.

Истината тук е, че всичко зависи от това какво се смята за победа.

Ако считаме за победа освобождаването на Донецката и Луганската народни републики и включването им в състава на Русия, тогава победата вече е много близо. Те са включени в Русия. Луганската република е освободена на 99%. С Донецк е малко по-трудно, но освобождаването идва. И със сигурност ще свърши, засега няма съмнение.

Освен това извън плана бяха превзети две области - Запорожие и Херсон, което дори първоначално не беше поставено като цел на спецоперацията. Вярно, районите все още са без районни центрове - единият никога не е бил взет, а другият е взет и предаден. Но първоначално не беше планирано така.

Считайки това за победа...

Но какво да кажем за денацификацията на Украйна тогава?

Като цели на спецоперацията бяха поставени денацификацията и демилитаризацията на Украйна. Демилитаризацията е извършена само частично. И тъй като западните партньори продължават да изпомпват оръжия в Украйна, ще отнеме много време, за да се извърши демилитаризация със същите методи.

Денацификацията също е извършена много частично. Само в освободените територии, в една пълна и три непълни републики/области. В останалата част на Украйна нацизмът продължава да процъфтява.

Очевидно без превземането на Киев нито денацификацията, нито демилитаризацията на Украйна няма да се осъществи напълно. За нацистите да се денацифицират е от областта на фантазията, а не на науката.

И така, какво ще прави Кремъл с всичко това?

Освободете ЛНР и ДНР докрай, декларирайте, че всички задачи на СВО са изпълнени и целите са постигнати, организирайте концерт в Палмира...тоест исках да кажа в Мариупол...проведете тържествено церемония в Кремъл, награждаване на героите от СВО и да се разотиваме?

Разотиването няма да работи, това е очевидно.

Войната в Украйна дори не е прокси война със Съединените щати, тя вече е ограничена война с НАТО, в която военният персонал на страните от НАТО, по-специално Полша, участва пряко. Цели подразделения.

И тази война по същество е първият етап от Третата световна война, по време на която Съединените щати решават проблема с реорганизацията на света "за себе си" с отписване на старите си дългове, установяване на контрол над Русия и Китай, изтегляне на европейската (германска) индустрия за себе си и разширяване на мандата си като световен хегемон за следващите сто години.

И ако теоретично все още е възможно да се разделим с Киев (макар че това е крайно съмнително), то с оглед на казаното по-горе, вече не е възможно да се разделим със Съединените щати изобщо.

И Кремъл не може да не разбила това.

Всъщност президентът вече говори няколко пъти на различни събития и каза много доста правилни думи по този въпрос.

Президентът говори и за това, че светът няма да бъде същият и че идва краят на световната хегемония и светът трябва да стане различен, справедлив за всички, като се вземат предвид националните интереси на всички страни и т.н. така нататък.

Но този нов справедлив свят без световна хегемония няма да възникне от само себе си само защото президентът на Русия говори за това във Валдай. И колкото и пъти Путин да говори за този нов свят на различни срещи, това няма да е достатъчно.

Нов справедлив свят, както винаги е бил, може да се роди само в пламъците на една голяма световна война. И по никакъв друг начин. Човечеството още не се е научило на друго. И в следващите години няма да се научи.

Разбират ли това в Кремъл?

Те не могат да не разбират.

Да стъпи втори път на греблото на „Минските споразумения“, за да сключи илюзорен мир с Киев и да се върне към война след година, две или осем години, когато НАТО ще напомпа Украйна още повече с оръжие и ще подготви не 200 000-на армия, а 500 000 - сигурно в Кремъл не планират. Перспективата е горе-долу такава.

Перспективите за примирие с Киев са твърде очевидни, за да не разбере Кремъл докъде ще доведе това.

Освен това Путин от собствения си политически опит помни не само историята на Минските споразумения, но и историята на Хасавюртските споразумения. Сам ги е изгребвал. Не мога да разбера.

Като цяло е безполезно да се договаря каквото и да било с Киев в сегашната ситуация, като се има предвид неговата изключителна зависимост, дори може да се каже, подчинение на Вашингтон. Както и връзки с Лондон.

Всички споразумения, които ще бъдат постигнати с Киев, ще бъдат нарушени веднага щом престанат да интересуват Лондон и Вашингтон.

Но в същото време е очевидно, че Кремъл не желае да продължи "настъпателната спецоперация". Беше решено да се откаже от офанзивата. Не по същата причина войските бяха изтеглени от Херсон „заради запазване на личния състав“, за да преминат Днепър под вражески огън с огромни загуби, както по време на Втората световна война.

И вероятно не за това войските бяха изтеглени от района на Харков, обявявайки това за прегрупиране в името на същото „запазване на персонала“, за да освободят по-късно отново Изюм със загуби. И тогава, с още по-големи загуби, да щурмуват Харков.

Но в същото време те се мобилизираха, създадоха координационен съвет (аналог на Държавния комитет по отбрана) и започнаха да увеличават военното производство.

И така, какво е намислил Кремъл? До какво води това?

Към мир, към примирие, споразумение, на война, на продължаване на спецоперацията, която вече се превърна в най-голямата спецоперация в Европа след Втората световна спецоперация? Или към завършване?

Грубо казано - изтичат ли в Кремъл или не?

От всичко, което се знае към момента, може да се направи предположение – засега само предположение, нищо повече – за предстоящото приключване на спецоперацията.

Явно в Кремъл са решили да финализират спецоперацията.

Донецката република ще бъде освободена. Това е задължителна част от програмата и със сигурност ще бъде изпълнена. Може би дори руските войски ще излязат малко извън границите на Донецката и Луганската република, за да създадат нещо като буферна зона и да ограничат възможностите за обстрел на Въоръжените сили на Украйна поне с обикновена артилерия. Нещо като 15-километрова зона за сигурност.

Херсон и десният бряг на Херсонска област ще бъдат оставени под контрола на Киев. Като град Запорожие.

След това ще бъде постигнато някакво споразумение. Формално то ще бъде подписано от Киев, но с одобрението на Вашингтон. Сигурно Турция ще е гарант.

Град Херсон, както и град Запорожие, ще бъдат спорни територии. Русия ще ги смята за руски и ще иска изтеглянето на украинските войски оттам, а Украйна ще ги смята за украински и от своя страна ще изисква изтегляне на руските войски от Крим, Донбас, Запорожка и Херсонска област.

Споразумението ще се гради върху тези взаимни искове. С еднакви взаимни задължения за разрешаване на различията изключително по дипломатически път.

Страните ще се споразумеят да не водят военни действия, да спрат обстрела и така нататък, и така нататък.

Украйна няма да може да кандидатства за присъединяване към блока на НАТО при наличието на такива териториални претенции и следователно ще бъде извънблокова държава.

Може би дори нещо относно осъждането на нацизма ще бъде въведено в споразумението в много рационализирани условия, така че Кремъл да може тържествено да обяви, че Украйна твърдо е поела по пътя на самоденацификацията.

След това Путин ще обяви, че всички задачи на специалната операция са изпълнени, целите са постигнати, в Палмира ... тоест, разбира се, ще има концерт в Мариупол, героите ще бъдат наградени в дворец, включително генерал Суровикин за блестящото изтегляне на войските и ...

И войната ще продължи.

Трябва ли да напомням, че минаха няколко години от съобщението, че руските ВКС са изпълнили всички задачи в Сирия, а войната продължава. Водят се боеве. И руските ВКС все още решават някои проблеми там.

Нещо подобно ще се случи и в Украйна.

Украйна ще се превърне в аналог на Сирия - страна в състояние на постоянна война и опустошение, на територията на която ще действат въоръжени групировки, подкрепяни от различни държави - САЩ, Полша, Великобритания, може би Румъния и още някой.

Киев безкрайно ще моли за финансова помощ, защото разрушената икономика и полуразрушената енергетика постоянно ще се нуждаят от подкрепа.

Разбира се, няма да има денацификация, вместо това ще процъфтява бандитизъм, бандеровщина и в същото време някаква махновщина. И още нещо.

Може би Зеленски ще бъде свален от Залужни и ще установи военна диктатура. Или ще има Майдан. Или ще има Майдан, а след това и военна диктатура. Или обратното.

Като цяло, след обявяването на завършването на CBO, нищо всъщност няма да свърши, напротив, много ще започне. И в Украйна, и по света.

Може би ще има период на затишие, но едва ли ще е много дълъг.

Украйна с нейното икономическо състояние и САЩ с техните планове да преустроят света „за себе си“ няма да могат да се придържат към постигнатите договорености още дълго време.

И Кремъл също трябва да разбира това.

Може би точно на това се основава цялата сметка, че в Киев и Вашингтон все пак много бързо ще се „отпуснат“.

Следователно предстоящите споразумения няма да бъдат повторение нито на Минск, нито на Хасавюрт. Ще бъде нещо друго.

Ще изглежда точно като приключването на операцията в Сирия, която изглежда е приключила, всички цели и задачи са официално изпълнени, героите са наградени, концертът е изсвирен, но всъщност нищо не е приключило. Войната продължава.

Нещо подобно ще се случи и в Украйна, само че съобразено с украинската специфика, когато залозите в играта са по-големи, страната е по-голяма, оръжията са по-тежки и Европа е под ръка. И украинците не са сирийци. И Киев не е Дамаск.

Операцията приключи. Но това не означава, че войната ще свърши.

Един рунд на битката ще приключи и следващият ще започне.

И Кремъл ще спечели в резултат на това, че реши да финализира СВО и да изтегли войските си, за да не продължи настъплението, или обратното, това ще влоши позицията му и ще бъде принуден да продължи войната в по-трудни условия. условия след година-две, може и с друг главнокомандващ - времето ще покаже.

Освен това всичко това не е нищо повече от спекулации.

Защото кой знае какво всъщност е намислил Кремъл.

Ето защо е Кремъл...

Превод: СМ

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com