/Поглед.инфо/ В началото на ноември “Роскосмос” обяви, че Казахстан и Русия са отстранили всички съществуващи разногласия по проекта за ракетен комплекс "Байтерек" и са го прехвърлили на "етап на практическо изпълнение". Очаква се актуализираната стартова площадка и новата ракета да дадат "второ раждане" на космодрума Байконур. През юли президентите на двете страни дори поеха създаването на комплекса под личен контрол. Колко скоро тези усилия ще дадат плод и какви са перспективите за тази област на космическо сътрудничество между Москва и Нурсултан, оценява главният редактор на казахстанското списание Space Research and Technologies Нурлан Аселкан.

Казахстан и Русия подписаха поредните споразумения по проекта “Байтерек”. Как се изпълняват подписаните преди това документи?

Проектът Baiterek е близо до завършване на правната си фаза. На 27 октомври парламентът на Казахстан одобри проекта за изменения на споразумението с Русия за комплекса “Байтерек”, към който бяха направени необходимите промени. На 31 октомври в Москва, по време на среща между министъра на цифровото развитие, иновациите и въздушно-космическата индустрия на Казахстан Багдад Мусин и генералния директор на Държавната корпорация за космически дейности "Роскосмос", бяха подписани още два документа.

Първият е Протоколът за изменения и допълнения на Споразумението между правителството на Република Казахстан и правителството на Руската федерация за създаването на космическия ракетен комплекс „Байтерек“ на космодрума Байконур от 22 декември 2004 г. Вторият е Договорът за създаване на космическия комплекс „Байтерек“ между АО “Байтерек” и Центъра за експлоатация на наземната космическа инфраструктура. По-рано ръководителят на “Роскосмос” Дмитрий Рогозин обяви, че през ноември ще бъдат подписани и споразумения за инвестиционния компонент на проекта.

За инвестиции в наземната инфраструктура ли говорите?

Да, така е. И ще говорим за казахстански инвестиции. Позволете ми да ви напомня за миналото на случващото се. Още през 2004 г. ръководствата на Казахстан и Русия се съгласиха да създадат нов ракетен комплекс на космодрума “Байконур”, използващ нетоксични кислород-керосинови горивни компоненти. Това би направило възможно да се отървем от токсичния “Протон-М” и да организираме бизнеса по такъв начин, че съществуващите и перспективни поръчки за “Протон” да преминат плавно към новата ракета. Както Казахстан, така и Русия, след като инвестираха съвместно в проекта - Казахстан в наземната инфраструктура и Русия в ракетата, планираха да развият космическата индустрия, без да прекъсват еволюционното развитие на космодрума. Това бяха плановете.

За да се приложи ново начинание в началото на 2005 г. беше създадено съвместно казахстанско-руско предприятие "Байтерек". За ракета беше избрана перспективната руска „Ангара“, която трябваше да стане основата на проекта. Всички очакваха бързо изпълнение на проекта. Казахстанското правителство отпусна специален бюджетен заем от 223 млн. долара. Определено беше място за изграждането на нов стартови комплекс - в левия фланг на космодрума, до подобен на “Протон”. Оставаше само да се изчакат успешните летателни изпитания на “Ангара”.

По-нататък - добре позната история. Развитието на "Ангара", започнало през 1995 г., продължава да остава в кома в средата на 2000-те. Поглеждайки напред, ние отбелязваме, че вместо очакваното време на дебюта на “Байтерек” с тази ракета през 2008 г., първото изстрелване на “Ангара” се състоя през 2014 г. от северния космодрум “Плесецк”. Междувременно проектът, като призрак, обикаляше космодрума. Вместо площадката на “Протон” страните предложиха да се изгради стартов комплекс, базиран на обектите на ракетната система “Енергия-Буран”.

Цялата сага с "Ангара" е завършена през 2010 г., когато Казахстан осъзна, че ракетата ще трябва да чака дълго, много дълго време. Наземният комплекс, който трябваше да изградим за нея, беше оценен на 1,6 милиарда долара и нашата страна реши да се откаже от този вариант.

След това беше взето съвместно решение да се използва украинският носител "Зенит" като ядро на проекта - основната базова ракета. Той е проектиран и построен в Украйна, но използва редица руски компоненти. Съответно проектът започна да мигрира към десния фланг на космодрума - към стартовия комплекс "Зенит". Всичко мина като по часовник, но конфликтът, който избухна през 2015 г. между Украйна и Русия, сложи край на тази възможност.

След това настъпи пауза. Бяха обсъдени различни варианти за възможни ракети за проекта. И след известно време руската страна, разработвайки собствена изследователска тема, наречена „Феникс“, предложи на Казахстан превозвач на средна класа, който вече е променил 4 имена. Първо, всъщност "Феникс", след това "Сункар" - сокол на казахски. Според изчисленията на инициаторите това би трябвало да осигури благоприятно третиране на новия продукт в Казахстан. Тогава се появи името "Союз-5", а сега ракетата официално се нарича "Иртиш". Засега спряхме на това, но перипетиите с името на самия проект продължиха. През септември 2019 г. руският президент Владимир Путин предложи проектът да бъде кръстен на първия президент на Казахстан - „Назарбаев старт“. Очевидно предложението беше неочаквано за казахстанската страна. Всички знаят за инициативата, но името „Байтерек” продължава да се използва в документацията и ежедневната работа.

Каква е ситуацията с ракетата "Ангара"?

Не толкова отдавна шефът на Роскосмос в интервю очерта официалната причина за отлагането на изпитанията и изстрелването на ракетата. Той каза, че първото изпитание на Ангара през 2014 г. е показало, че тя не е достигнала проектните си параметри - не е извела необходимата маса на полезен товар в орбита. А останалите му показатели предизвикаха необходимостта от модернизация. Всъщност ракетата започна да се създава наново.

И сега, през есента на 2020 г., беше обявено продължаването на летателните изпитания. Новата ракета е изпратена до северния космодрум “Плесецк”. Очакваме ново изпитателно стартиране. Не е ясно дали ще се състои през 2020 г. или ще остане за 2021 г. Но за “Байтерек” “Ангара” изчезна като вариант. Проектът е на 25 години и все още не е известно кога ще стане оперативна ракета. Затова беше решено да се работи с друга ракета.

Напоследък наблюдаваме рязко ускоряване на всички процеси по проекта "Байтерек". Има интересен нюанс. На 30 юли тази година “Казкосмос” и “Роскосмос” подписаха споразумение за изготвяне на договор за предоставяне на услуги за създаването на космическия комплекс “Байтерек”. Страните по него трябваше да бъдат СП „Байтерек“ и Ракетно-космическата корпорация „Енергия“. На 25 септември беше обявена датата на подписване на договора - в средата на октомври. И неочаквано, вместо ракетно-космическата корпорация "Енергия", в проекта започна да се появява друга организация на Роскосмос - Центърът за експлоатация на наземната космическа инфраструктура (ЦЕНКИ).

До каква степен това съответства на сключените преди това споразумения?

Този въпрос притеснява много. Всъщност проектът започва да се развива от ракетно-космически проект към строителен проект. Оказва се, че ЦЕНКИ, а не ракетно-космическата корпорация "Енергия", стана организацията майка-разработчик на “Байтерек".

ЦЕНКИ чрез генералния изпълнител ще проектира и изгради стартовия комплекс, необходимата инфраструктура и ще преоборудва монтажната и тестовата сграда. Тоест всичко, което стои на земята. И може да възникне ситуация тази организация да изпълни достойно своята функция. А дали ще има ракета, в каква времева рамка и как ще изглежда, е вторият въпрос.

Друг интересен момент. За първи път беше обявено името на генералната проектантска организация и генералния изпълнител, когото същият този ЦЕНКИ покани за проекта. Оказа се известна строителна компания в Казахстан "Басис-А" и нейните подразделения. Фирмата е специализирана в жилищно и капитално строителство.

Експертите вече оцениха ли този избор?

Все още е трудно за специалистите да дадат някакво заключение, тъй като официалните документи не са публикувани публично. Всичко това все още се обсъжда само в експертната общност. Тези документи ще бъдат подписани буквално след няколко дни и, разбира се, те ще престанат да бъдат тайна както за обществеността, така и за експертите.

Тревожно е, че разработването на проекта, неговото изпълнение и надзор върху изпълнението се комбинират в едно юридическо лице. Има опасения, че е допусната сериозна грешка, когато всичко ще бъде сведено до една строителна организация, която ще развива активно бюджета.

Но всички тези документи нямаше да бъдат подписани и всичко нямаше да се движи, ако не беше разрешен ключовият въпрос за съществуването на „Байтерек“. Има проблем, чийто цикъл се проточва от десетина години: през периода след разпределението на бюджета от 223 милиона долара „Байтерек“ е похарчил около 80 милиона долара. Размерът, разбира се, е посочен в тенге. И всички знаем какво се е случило с тенгето през това време. Следователно към днешна дата сумата е намаляла с около половината - около 40 млн долара. Подписването на гореспоменатия протокол в Москва осигури преобразуването на този бюджетен заем. Това означава, че руската страна направи някои подобрения на стойност около 40 милиона долара, прехвърли малко оборудване, актуализира редица системи и общата оценка на тази работа приблизително съответства на разходите на “Байтерек”. Всички разбират, че бюджетните организации като Министерството на финансите никога няма да финансират предприятие, ако то не отчита своите разходи от предходния период. Сега този проблем е премахнат.

Ако в рамките на проекта „Байтерек“ започне изграждането на наземна инфраструктура, но никой не знае кога ще стане ракетата, то това строителство ще стои дълго и ще чака ли часа си? И кой ще строи ракетата?

Ракетно-космическият център „Прогрес“ в Самара изгражда ракетата. И сценарият, който изразихте, е напълно възможен. Тези, които управляват проекта и отговарят за него, са или много оптимистични хора, или бизнесмени, които разбират настоящата ситуация по-добре от нас.

Достатъчни ли са две години за създаване на ракета?

Със сигурност не. Особено като се има предвид цялата програма от тестове и изпитания. Индустриалната криза също оставя своя отпечатък. Да започнем с космодрумите. След изстрелването на екипажа на “Союз”МС-17 на МКС на 14 октомври, изстрелвания на Байконур изобщо няма да има до края на годината. На космодрума „Восточен“ през 2020 г. изобщо не е имало нито едно изстрелване.

Ракетите се нуждаят от полезен товар - сателити. Сега руските производители изпитват гигантски недостиг на западни компоненти. Освен това от началото на 2023 г. изстрелванията на руски ракети за западни сателити няма да бъдат достъпни.

Руските превозвачи ще могат да изстрелват или вътрешни апарати по федералната програма, или за редки и отделни страни като Венецуела или Ангола.

Трябва да се разбере, че за бъдещето на “Байтерек” търговията е била унищожена от антируските санкции. Русия има основния приоритет при ракетите носители - “Ангара”. За нея е преоборудван специален завод в Омск. Завод за производство на двигатели РД-191 е построен за Ангара в предградията на Перм. Под Ангара се изгражда стартов комплекс на космодрума “Восточен”, а подобен има и на северния космодрум “Плесецк”. Сериозно начало, за да не се отклоняваме от този път.

Ако Русия имаше възможност да разработи “Ангара” и да изгради свой собствен стартиращ комплекс за нея, защо се нуждае от Казахстан и “Байтерек”?

Приоритетите се промениха. През 2004 г. имаше план "Ангара" да бъде тествана на северния космодрум. А в Байконур му беше дадена традиционната географска ширина - 51,6 - за обслужване на МКС и участие в търговски изстрелвания. “Плесецк” не е подходящ за търговски изстрелвания в геостационарна орбита. Но поради определени вътрешнополитически причини Руската федерация реши да построи свой собствен космодрум, където смята, че ще има независим достъп до космоса. Независимо от политиката на Казахстан и прехода на власт при нас. Затова те решиха да поставят “Ангара” и на “Восточен”. Това е добре на хартия, но Ангара все още не иска да лети. Изглежда, че всичко е направено - заводът е построен, а двигателите се произвеждат, а има един пусков комплекс, другият се строи.

Що се отнася до “СОЮЗ-5” и “Байтерек”, Русия гледа на това сътрудничество изключително като публично-частно партньорство. Като начин да печелите пари точно за този ЦЕНКИ - време. За проектантски институти, които ще разработват проектна документация - това първо. И ако има ракета, от нея също ще се печели, като се доставя от завода в Самара. В това няма нищо лошо.

Като цяло в проекта “Байтерек” нашата страна доставя бетон и наземните работи. Тя няма абсолютно никакъв компонент, свързан с високите технологии, достъп до космическия пазар.

Ще има ли полза и доходи от всичко това?

Бенефициенти ще бъдат преди всичко онези структури, които са ангажирани с този проект - има много пари и сериозна работа. Предварителните проучвателни работи вече са започнали. След това ще има демонтаж на съществуващия стартиращ комплекс “Зенит-М”, което също е печеливша позиция от гледна точка на пазара. Освен това - изграждането на комплекса, доставката на оборудване, инсталацията и т.н. Поне три години тиха печеливша работа.

За Союз-5 може да се каже следното. Той се разработва и ще бъде построен в Самара. Според предварително обявените планове там ще се произвеждат само 1-2 ракети годишно. Походни двигатели за тези ракети се произвеждат от “Енергомаш”, където годишният обем на производството също ще бъде около 2-3 единици годишно. „Союз-5“ няма такава мащабна производствена база, която е създадена за “Ангара”. Първоначално стратегията се основава на факта, че ракетата е експериментална. По-специално, той се разглежда като възможен компонент на обещаваща свръхтежка ракета. „Союз-5“ е първият му етап. Ако разчитате единствено на собствените си нужди, Русия ще има достатъчно от този обем производство на "Союз-5". И ако имате предвид "Байтерек", това е голям въпрос.

"Союз-5", както всяка друга ракета, трябва да има падащи полета за разглобяемите модули. В нашия случай стъпките ще паднат не само в Казахстан, но и в съседните страни. Договарянето за откриване на полета за стоварване в чужда държава е сериозна работа с големи политически рискове. И ние също трябва да убедим нашите партньори да отделят някои територии за това и след това да извършат оползотворяване. И така, тревожно е, че тази преговорна работа изобщо не се провежда. Може би те очакват, че проблемът ще изчезне от само себе си след известно време.

-Какво очаква проектът?

След като строителният компонент бъде ускорен, той със сигурност ще започне да се изпълнява. И какво ще се случи накрая е риторичен въпрос. В Самара сега се разработва проект за друга ракета, перспективният превозвач "Амур", който ще лети на втечнен природен газ. Напълно възможно е на даден етап, когато завършим изграждането на наземната инфраструктура, да ни бъде предложена тази най-добра ракета с молба да изчакаме, да речем, още пет години. Нещо повече, самият “Байтерек” вече е на повече от петнадесет години. Времето на съзряването, всичко, което се случва пред очите ни, предполага, че изпълнението на проекта “Байтерек” може да бъде сериозно забавено.

Превод: В. Сергеев