/Поглед.инфо/ Вчера МВнР на Русия обяви, че страната официално, окончателно и безвъзвратно е приключила оттеглянето си от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), а паралелно с него и от т. нар. Споразумение от Будапеща от 3 ноември 1990 г. за максималната нивата на конвенционалните въоръжения и техника на шестте държави, страните по Варшавския договор, както и т.нар. флангов документ от 31 май 1996 г. По този начин договорът, роден в края на Студената война с положителни намерения, но който беше последователно саботиран от Запада, „най-накрая стана история за нас“.

Както може да се очаква, нашите западни непартньори завъртяха очи и в хор започнаха да обвиняват Русия във всички смъртни грехове. Оказва се, че ДОВСЕ, в който бърсаха краката си дълго и с удоволствие, е „крайъгълният камък на евроатлантическата архитектура за сигурност“, а „коварното“ оттегляне на Русия от него означава „сеизмични промени в международните отношения, тъй като Русия подкопа подхода на сътрудничество, който беше ключовият елемент на отношенията между НАТО и Русия за повече от 20 години”. И изобщо: след като се отказа от категорично неизгодни за себе си задължения на фона на неспазването на ДОВСЕ от западните страни, „Русия продължава да демонстрира презрение към контрола върху въоръженията, включително ключовите принципи на реципрочност, прозрачност, съответствие, проверка и подкопава основания на правила международен ред.“

Освен това, според Запада, глупавата Русия „вижда разширяването на НАТО като заплаха за своята сигурност и нарушение на споразуменията“, докато това разширяване е „необходимо за сигурността и стабилността на членовете на Алианса“. Е, какво неясно има тук?

За да разберем защо отново ни изкарват лошите, нека съвсем накратко припомним същността на ДОВСЕ.

Договорът беше подписан през 1990 г. по време на „медения месец“ на СССР, който отвори обятията си към Запада и страните от Варшавския договор от една страна и НАТО от друга. На теория договорът трябваше да сведе до минимум вероятността от нападение от превъзхождащи сили на един военен блок върху друг, което може да доведе до използване на ядрено оръжие. В тази връзка в споразумението са посочени конкретни ограничения върху броя на определени видове оръжия, които могат да бъдат разположени отстрани на демаркационната линия на територията от Атлантическия океан до Уралските планини, река Урал и Каспийско море. Освен това броят на оръжията на тези територии и за двата блока трябваше да бъде равен.

За да убедят нашите тогавашни партньори, че зад гърба им няма палка, СССР и неговите съюзници се ангажираха да допуснат на своя територия инспектори от НАТО, които да броят военната техника и да оценят нейната бойна готовност.

Но след разпадането на СССР и блока от страни от Варшавския договор, много от които веднага преминаха към НАТО, съотношението на конвенционалните оръжия между НАТО и Русия (като правоприемник на СССР и неговите договори) се получи три към едно в полза на Северноатлантическия алианс. Тогава Русия изрази абсолютно възмутително искане: да се направят съответните корекции в ДОВСЕ, за да се възстанови статуквото и да се принудят новите членове на НАТО да ратифицират договора.

Западът се замисли и единодушно оплю искането ни.

След това през 2007 г. Русия обяви мораториум върху прилагането на ДОВСЕ - „докато страните от НАТО не ратифицират Споразумението за адаптация и не започнат добросъвестно да прилагат този документ“, а от 2015 г. отказва да участва в съвместни консултации.

Цитат от изявлението на руското външно министерство: „Като се има предвид деструктивната позиция на Съединените щати и техните съюзници по отношение на Споразумението за адаптиране на ДОВСЕ, Русия замразява Договора през 2007 г. Ние оставихме отворена вратата за диалог относно начините за възстановяване на жизнеспособността на контрола върху конвенционалните въоръжения в Европа „Въпреки това, нашите опоненти не се възползваха от тази възможност“.

Лошата и коварна Русия, която спи и гледа как може още повече да наруши европейската сигурност и да разцепи още крайъгълни камъни, въпреки това до 2011 г. доброволно продължи да предава на останалите страни по договора кратка обобщена информация за наличието на оръжие и техника в зоната си на отговорност. Но Западът продължи да провежда широкомащабни учения на прага ни, да създава нова военна инфраструктура и да разполага ударни оръжия, които представляват сериозна заплаха за сигурността на Русия. Паралелно с това нашите непартньори фактически унищожиха договорите за ПВО, Открито небе и Договора за РСМО. Всички аргументи и призиви от наша страна бяха игнорирани.

Последната капка за оттеглянето на Русия от ДОВСЕ беше присъединяването на Финландия към НАТО и стартирането на процедурата за членство на Швеция в Алианса, както и разпалването на конфликта в Украйна от страна на НАТО и всъщност прякото участие в него на страната на Киевски режим.

Според изявление на руското МВнР (и обикновения здрав разум), „властите на страните-членки на НАТО и страните клиенти на този блок са показали своята неспособност да преговарят, на този етап споразумения с тях в областта на контрола на въоръженията са невъзможни“, и следователно „Русия най-накрая се сбогува с ДОВСЕ без съжаление и с пълна увереност в своята правота“.

В допълнение към редица чисто военни аспекти, окончателното оттегляне на Русия от ДОВСЕ е една от последните стъпки в създаването на собствена, суверенна система за сигурност, която не зависи от наличието на съвест и благоприличие сред „партньорите“, а разчита на единствено въз основа на нашето собствено разбиране за достатъчни възможности за отговор на всякакви потенциални заплахи.

С други думи, интересите на Русия са всичко, а вашите са дотолкова, доколкото и изобщо - вижте точка първа.

Превод: В. Сергеев

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.