/Поглед.инфо/ Въпреки цялата привидна прямота, президентът на Беларус Александър Лукашенко понякога показва такива примери на дипломатическа гъвкавост, на които дори признатите господари на световната политика завиждат. Така с изявлението си за Крим в Деня на националното единство на Русия на 4 ноември той отново предизвика различни интерпретации. В парламента на Беларус председателят на комисията по международни въпроси А. Савиних оцени думите на Лукашенко като недвусмислено признание за влизането на Крим в състава на Руската федерация.
В Москва отношението е доста двусмислено – сякаш е признато, но някак метафорично. В Украйна сред чиновниците - в началото нямаше никаква реакция, видите ли, нищо подобно. Освен изразената готовност за посещение в Крим, макар и без да уточнява дата, Лукашенко помоли Путин да предаде поздравления за държавния празник на кримчани от негово име. Всъщност, като се вземе предвид значението на тази дата, това е признаването на принадлежността на Крим от Русия. Въпреки това Москва, очевидно, все пак би искала да чуе по-ясни правни формулировки от белоруския съюзник по този въпрос и да види по-ясни политически действия. Хитруването му с идеята за съвместно посещение в Крим не мина. В крайна сметка тогава може да каже, че той не е бил там по собствена воля. По всичко личи, че той самият е бил поканен да посети полуострова, за да няма повече неясноти.
Онзи ден външният министър Владимир Макей, който е известен със склонността си към „многовекторност”, се изрази по-ясно. Според него белорусите разбират, че Крим „сега е руска територия“. Като цяло обаче позицията на Минск остава „непроменена“, а посещението на белоруския президент там ще зависи от „договореностите между двамата лидери“.
След думите на Макей Киев все пак реагира. Олег Николенко, прессекретар на украинското външно министерство, заплаши: „Промяната на подхода на Беларус за де юре признаване на „временно окупирания“ Крим за територия на Русия ще доведе до непоправими последици за украинско-белоруските отношения“. Едва ли уплаши някой в Минск с това. Връзките между двете страни са подкопани до изключителна степен по вина на Киев. Беларус по никакъв начин не зависи от Украйна, но без доставките на белоруски електроенергия и петролни продукти Украйна няма да преживее идващата зима. Както търгува дори и с Русия, която обяви за „агресор“, явно няма да може да свие търговията с Минск заради Крим. Първият заместник-председател на Държавния съвет на Република Крим Ефим Фикс, нарече заплахите на украинското външно министерство към Минск „нелепи и смешни“, а политиката му – „подла“.
По принцип посещението на Лукашенко на полуострова и срещата му с местните власти, която ще бъде признание за тяхната принадлежност към Русия, може да се превърне в последната стъпка в пълното приемане на Беларус на руския суверенитет над Крим.
Освен това има отлична причина за това, която може да позволи на Лукашенко не само да изпълни обещанията и задълженията си към партньорите в съюзната държава, но и да спечели значителни точки в конфронтацията с белоруската националистическа опозиция.
Въпросът е, че на 9 декември се навършват 130 години от рождението на една от най-свещените личности на белоруската култура, поета, публицист и просветител Максим Богданович. М. Богданович, който живее само 25 години, успява да напише ярки стихотворения, които са включени във всички антологии на белоруската литература, и оставя дълбоки статии по темите на националното и световното културно възраждане. Според анкетите, белорусите го смятат за най-добрия национален поет. Умира от болест през 1917 г. в Ялта и е погребан там. Опят по православен обред в Ялтенската катедрала “Александър Невски”. Местната белоруска общност в Крим (петата по големина сред народите на полуострова), заедно с местните власти, планира да проведе юбилейни тържества по случай предстоящата годишнина, на която е поканен и Лукашенко.
Трябва да знаете, че за привържениците на идеята за „Беларус като наследник на Великото Литовско княжество” М. Богданович е икона. По думите на стихотворението му „Пагоня“ е написана едноименна песен, провъзгласена от белоруската опозиция за „Държавния химн на Беларус за всички времена“ .
В същото време „литовството” на М. Богданович не е с русофобски характер, както е при много съвременни привърженици на идеята за Великото Литовско княжество. Призивът му към това наследство не се ограничава до желанието да бъде под влиянието на Варшава или Вилнюс, а по-скоро утвърждава правото на Минск върху заетите от него белоруски земи. Много нишки свързват Богданович с Русия. Заедно с баща си той прекарва значителна част от живота си в Ярославъл и Нижни Новгород, където паметта му се почита внимателно. Бащата на поета Адам Богданович поддържа приятелски отношения с Максим Горки, с когото се сродяват след смъртта на първата съпруга на Горки. Горки често посещава дома им и оказва влияние върху любовта на сина на своя приятел към литературата. Поетът е влюбен в руската девойка от Ярославъл Анна Кокуева, на която посвещава най-сърдечните си лирически стихотворения.
За разлика от други, издигнати от белоруската опозиция исторически личности като един от ръководителите на въстанието от 1863 г. - полския благородник К. Калиновски, потънал в кръвта на мирните жители, М. Богданович в паметта на руснаци и белоруси не е разделяща, а обединяваща фигура. С присъствието си на годишнината Лукашенко може не само да отговори на стремежите на Москва за признаване на Крим, но и да прихване националния дневен ред от най-непримиримата част от белоруската опозиция. В крайна сметка тя определено няма да бъде на гроба на любимеца на нацията, Лукашенко ще отдаде почит на поета от името на всички белоруси. При такива обстоятелства за опозицията ще бъде трудно да приеме враждебно посещението на президента в Крим.
Освен това в курортен Крим има атрактивни имоти на Беларус, които Лукашенко многократно е споменавал. Колкото по-скоро той с личното си присъствие потвърди белоруското право върху тях, толкова повече ще ги запази, а може би и ще ги увеличи. Ако чака твърде дълго, може да загуби нещо. На първо място, това е, разбира се, комплексът-санаториуми "Белорусия" в Мисхор с прилежащата огромна територия, където се намира президентска резиденция. В този комплекс е поставен още един мемориален бюст на М. Богданович. Белоруският бизнес се интересува и от други санаториуми, хотели и ресторанти, както и от строителната индустрия, търговията на дребно и едро в Крим. В Севастопол например фирмата за търговия на едро “Алфа Мебел” има белоруски корени.
Понякога възниква въпросът: не закъсня ли Лукашенко с признаването на Крим, толкова ли е необходимо на Москва сега? Необходимо. Факт е, че доскоро липсата на признание от Минск беше основната причина за заемането на подобна позиция от редица други страни от постсъветското пространство. Има основание да се смята, че след формализираното решение на Беларус по този въпрос ще последва поредица от подобни действия от тяхна страна, които ще нанесат сериозен удар по международната изолация на полуострова. Освен политически причини за това, както в случая с белорусите, има и икономически. Много бивши съветски републики в курорта Крим са останали със съблазнителни недвижими имоти с неясен правен статут (санаториум "Узбекистан" и други). Ако се забавят твърде много, можете да ги загубят. Преките полети до Симферопол за младите национални авиокомпании също могат да се превърнат в много печеливша дестинация.
Превод: В. Сергеев