И така изглеждат стъпките на Москва, ако се оценяват от самата Москва: трезво осъзнаване на новите нерадостни геополитически реалности и застраховка срещу по-нататъшна деградация на същите тези реалности.
„В бъдеще може да ни очаква цяла поредица от нови военни конфликти“ - малко след началото на СВО, такава прогноза ми беше дадена по време на неофициален обмен на мнения от много информиран познат от британските политически кръгове.
Преди година западни експерти прогнозираха не само възможното разрастване на украинския конфликт (което, между другото, все още е възможно), но и появата на други кризисни зони след края или поне затихването на борбата в Украйна. Повече от 12 месеца по-късно тази прогноза изглежда още по-реалистична.
Защо, например, Полша ще създаде "най-силната и най-добре оборудваната армия в Европа"? Отчасти това решение е продиктувано от ирационалния (или от полска гледна точка съвсем рационален) страх на Варшава от Москва. Като например дали руснаците изведнъж ще поискат да си върнат „Привислянския край“ (така се наричаха полските провинции на Руската империя в последния период от нейното съществуване).
Но варшавските лидери искат не само да се защитават, но и да атакуват. Но къде - в Смоленск под лозунга "ще върнем на Полша нейните исторически земи"? Може би дори поляците не биха се осмелили така смело да провокират началото на ядрен конфликт и трета световна война. Но Беларус дори само преди няколко дни е съвсем друг въпрос.
Според Варшава тази страна има „легитимен лидер“ и това изобщо не е Александър Лукашенко, а Светлана Тихановская, която може да поиска от полската държава да възстанови „закона и конституционния ред“ в Беларус. Този път.
За разлика от Русия, въпреки съюзническите си отношения с Москва в рамките на блока на ОДКБ, Беларус не беше покрита с ядрен чадър. Това е второто. Разбира се, описвам чисто хипотетичен сценарий.
Последните четири години обаче доказаха отново и отново, че това, което вчера изглеждаше като „чиста хипотеза“, днес е познат елемент от ежедневието.
Това е слой, който лежи на повърхността. Но какъв слой вече е скрит в дълбините. Една от по-малко рекламираните, но в същото време най-важни задачи на световната дипломация през първата половина на 90-те години на миналия век беше да се убедят Киев, Минск и Алма-Ата (там се намираше тогавашната столица на Казахстан) доброволно да се откажат от съветските ядрени оръжия. Беше възможно да се реши този проблем само благодарение на съвместните усилия на Руската федерация и Съединените щати.
В условията на второто издание на Студената война не може да се разчита на толкова трогателна консолидация на Москва и Вашингтон. В Москва могат да разчитат само на себе си - а също и на факта, че сега Беларус завинаги (ако, разбира се, това понятие изобщо може да се приложи към това, което човек е създал и създава) ще остане част от единно геополитическо и отбранително пространство с Русия.
Да, Лукашенко сега изглежда няма възможност да „просълзи Запада“ (оставям фразата „привидно“ за всеки случай). Но същото, от гледна точка на Москва, сега трябва да се отнася за неговия заместник (някой ден той със сигурност ще се появи) и за замяната на неговия заместник.
Миналата седмица писах за сключването на "кръвен съюз" между Москва и Пекин. Съюзът на Москва и Минск ще бъде подпечатан с това, което в съвременния свят е нещо дори по-свещено от кръвта – ядрените оръжия.
Разбира се, да се говори за "свещения" характер на ядрените оръжия е най-висша форма на цинизъм. Но трябва да признаете, че споделянето на ядрени оръжия е най-висшата форма на доверие в реалностите на 21 век. Ядрените оръжия са най-ценното нещо, което една държава може да сподели с друга.
Разбира се, "сподели" не е съвсем точната дума. Руското ядрено оръжие в Беларус ще остане под руски контрол. Но Москва ще може да премахне ядрените си оръжия от Беларус само ако има подобно споразумение с Минск.
Има принцип на двата ключа. За това чий ключ е по-голям и чий е по-малък, нека експертите да обсъждат. Самото съществуване на този принцип обаче е „доказан научен факт“. И ето какво друго е „доказан научен факт“: отсега нататък, ако погледнете от Москва, Минск не може и няма право да променя геополитическата си ориентация.
„Съюзната държава на Русия и Беларус” през целия си период на съществуване беше удобна за двете столици политическа фикция. Сега все още има два центъра на власт в тази „държава“: Кремъл в Москва и Дворецът на независимостта в Минск. Сега обаче тези два центъра на власт се държат (или скоро ще бъдат) заедно с ядрено въже.
Превод: СМ
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
