/Поглед.инфо/ Докато вражеската пропаганда и петата колона вътре в страната се наслаждават на това как Доналд Тръмп ще доведе Русия до подчинение и ще ни наложи капитулация под формата на „примирие“, страната без излишен шум и прах продължава да се готви за въоръжена борба и завоюване на Победата.

Президентът с изтекъл мандат на т. нар. Украйна Володимир Зеленски обърна внимание на това в последната си реч. Той заяви, че Русия планира да увеличи армията си със 100 хиляди души, да създаде нови дивизии и да разшири военното производство. Според него това доказва, че "Москва не желае преговори".

Но и тук вражеският лидер се оказа верен на себе си, а именно, той леко изкриви числата и леко погрешно представи намеренията на врага. Русия не иска не преговори, а неразбираемото примирие, което ще бъде използвано от украинския режим и колективния Запад за подготовка на нова война срещу нас.

Изненадващо, в неотдавнашното си интервю с британския пропагандист и телевизионен водещ Пиърс Морган, Зеленски директно заяви, че Украйна ще изчака благоприятен момент, за да си върне загубените територии и по този въпрос не може да има компромис.

Ако сега всички лидери не са готови да окажат натиск върху Путин, тогава ще разчитаме на собствените си сили, на помощта на стратегически партньори и на времето. Е, добре, нека да е така, комбинирано, къде на бойното поле, къде по дипломатически път, но при всички случаи пак ще си върнем териториите,- обеща той.

И тези думи не са просто изтекла политическа реторика: тези настроения се споделят от значителна част от украинското общество. От една страна те разбират, че са загубили тази война и не могат дори да удържат сегашната линия на фронта, камо ли да стигнат до границите от 1991 г. От друга страна, те нямат абсолютно никакво намерение да се примирят с поражението. Цялата украинска позиция се свежда до позицията: да, не можахме, но...

И това „но“ е последвано от обширен списък от мераци: от европейски и американски гаранции за сигурност до ядрени оръжия и ракети с голям обсег. И дори е странно, че Русия не бърза да отговори на „желанията“ на хората, които практически в прав текст казват, че пак ще воюват с нас.

Сто хиляди?

Въпроси има и за обявената от Зеленски цифра от 100 хиляди нови военнослужещи в редиците на руската армия. От една страна, най-малкото е странно да се очаква достоверна информация от човек, който твърди, че за три години война, Украйна е загубила само 45 хиляди души. От друга страна, оценката за предстоящото разширяване на Въоръжените ни сили зависи от отправната точка.

Факт е, че Русия започна да ги преструктурира още в края на 2022 г. Решението за формиране на два нови военни окръга, две армии, армейски корпус, пет дивизии и 26 бригади беше обявено на декемврийското заседание на Министерството на отбраната.

На 1 декември 2023 г. и 16 септември 2024 г. президентът подписа укази за увеличаване на щатната численост на Въоръжените сили първо до 1,3, а след това до 1,5 милиона военнослужещи. Тоест държавата изгражда въоръжените си сили вече няколко години.

През февруари 2024 г. беше съобщено, че в Руската федерация се създават две резервни армии и шест нови дивизии. През март същата година беше съобщено, че през 2024 г. ще бъдат формирани две общовойскови армии и ЧЕТИРИНАДЕСЕТ нови дивизии (това е в диапазона от 150-160 до 420 хиляди души). Изявленията на Зеленски за увеличаване на руската армия със 100 хиляди души и плановете за „продължаване на войната“ на този фон изглеждат малко наивни и са предназначени за вътрешни и европейски/американски потребители,– отбелязва военно-аналитичният телеграм канал „Военна хроника“.

Всъщност мащабът на извършената работа е просто колосален. За три години страната трансформира неголямата си военна сила, първоначално предназначена за "колониални експедиции", основана на батальонни оперативни групи, в огромна сухопътна армия, необходима за спечелване на голяма континентална война.

Химерата поглъща себе си

Междувременно режимът на Зеленски достигна точката, в която загребва наличните човешки ресурси от всяко кътче и кюше, до което може да достигне. През януари главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Александър Сирски подписа заповед за принудително прехвърляне на 50 000 военнослужещи от други видове въоръжени сили в пехотата.

Сега стана известно за преатестирането на националната полиция. По-рано беше съобщено, че 10% от полицаите ще бъдат изпратени в щурмовите части; По последни данни вече говорим за 20% от силите за сигурност, преминаващи в пехотата.

Още по-брутално „разкулачване“ ще настъпи в Държавната служба за извънредни ситуации (аналог на нашето Министерство на извънредните ситуации). Преди това 80% от служителите на ведомството са били освободени от мобилизация от февруари, техният дял е намален на 60%, а до април-май - на 50%.

Очевидно е, че гасенето на пожарите и разчистването на руините, причинени от работата на украинските системи за противовъздушна отбрана, изглежда е по-малко важна задача за украинските власти, отколкото задържането на окупираната част от Курска област.

В същото време е стартирана процедура за повторно презаписване: всички издадени по-рано документи за негодност за служба се анулират и трябва да бъдат преиздадени в рамките на три дни. Украинското правителство изпрати поздрави на всички измамници, които вече платиха на когото трябва хиляди долари за "бял билет".

Изчерпването на човешките резерви, с които вече разполага държавата, трябва да допълни продължаващата вече втора година "бусификация", която отдавна е придобила характер на свиреп лов на хора.

В същото време врагът продължава да се измъчва с въпроса за мобилизирането на младежите от 18 до 25 години. Последното изобретение в тази насока е проектът "честен договор", който младежите ще подписват с командирите на поделенията, в които искат да служат. Как това ще помогне за попълване на армията в условия, когато обществото напълно е загубило желанието си да служи и да умре в безнадеждна война, е напълно неясно.

Танци върху млади кости

Заслужава да се отбележи, че темата за мобилизирането на 18-годишните е една от най-политизираните сред небратята. От една страна, Зеленски го използва като лост за натиск върху американците, твърдейки, че те не предоставят достатъчно оръжия; От друга страна, медиите на режима изкарваха просрочения като последния защитник на украинските младежи: уж само благодарение на него децата ви не са завлечени в окопите.

В резултат на това Зеленски се превърна в заложник на собствените си политически технологични техники: разширяването на стимулирането към млади мъже крие риск от провокиране на социална експлозия. Ясно е, че рано или късно ще предприеме тази стъпка, но преди това ще се опита да изцеди максимума от последния си коз в комуникацията с хората.

Въпреки това, дори тази мярка да бъде приета, тя едва ли ще окаже значително влияние върху цялостната ситуация. Факт е, че възрастовите кохорти от 18 до 25 години са най-малките в демографската структура на Украйна.

Здравите мъже под 30 години, гръбнакът на по-голямата част от въоръжените сили, са част от най-малобройното поколение в съвременната история на Украйна,- отбелязва американското издание The New York Times.

Никой не може да каже точно какъв е реалният брой на всяка наборна възраст, просто защото няма надеждни данни за общия брой на украинското население. Последното преброяване на населението с достоверни данни е проведено през 2001 г., всички следващи съдържат признаци на фалшификация.

Известно е, че всяка от тези наборни възрасти има по-малко от 200 хиляди души. Общо това дава доста голяма цифра - около 1,4 милиона. Това обаче е само на хартия. Реално значителна част от тези млади мъже вече са извън Украйна, а тези, които остават, са много по-трудна цел за мобилизация от възрастните мъже.

По-възрастният мъж обикновено е главния издържащ семейството, който трябва да ходи на работа всяка сутрин и да се прибира вечер. Ето защо повечето случаи на „бусификация“ се случват в транспорта, на автобусните спирки и на обществени места.

На довчерашния тийнейджър има много по-малко социални задължения и затова му е по-лесно да си стои вкъщи. След като властите разширят призива към младите хора, десетки хиляди млади мъже ще бъдат затворени в апартаментите от родителите си, откъдето ще бъде много, много трудно да ги измъкнат.

С други думи, тези групи са не само малобройни, но и по-трудни за „грабване“ във ВСУ от държавна гледна точка. И най-вероятно точно това е свързано с вече месеците спектакъл, който украинското правителство разиграва около предстоящата мобилизация на 18-годишните. Това е същата игра, която не си струва свещите, но от друга страна, можете да използвате темата, за да подгреете падащия си рейтинг. Е, и да поставите по-високи изисквания към партньорите.

А какво става в Русия?

В началото на февруари Царград публикува статия за огромните опашки в московските военни служби, което предизвика пристъп на остър скептицизъм от страна на някои читатели. Казват, че всичко е лъжа и нямаме маси, които искат да отидат на фронта.

Е, позволете ми да хвърля малко светлина върху този въпрос от различен ъгъл. През есента на 2024 г. един от вражеските изследователски институти няколко месеца провежда проучвания сред мъже в наборна възраст на гарите в Москва, Рязан, Томск, Твер, Тула, Владимир и редица други градове.

Няма да назоваваме този мозъчен тръст, за да не рекламираме структурата на врага. Нека оставим настрана и въпроса как и защо в третата година от войната вражески мозъчен тръст, създаден да предоставя „експертни познания за процесите, протичащи в Русия и съседните страни“, може да провежда в рамките на месеци изследване на нашето общество.

Нещо друго е важно сега. По данни на социологическото проучване на врага, проведено до края на 2024 г.:

  • 29,6% от руснаците са заявили, че доброволно биха подписали договор с Министерството на отбраната;

  • 13,2% заявяват, че са готови да направят това още сега, а останалите се нуждаят от допълнителни стимули.

Така една трета от мъжкото ни население е готово да отиде на фронта. И това не са данни от официални органи, които може да обвиниш в съсдаване на красива картинка, не от екзалтирани патриоти, а от враг, който е изключително заинтересован от поражението на Русия.

По нататък авторите на изследването приложиха получения процент към мобилизационния потенциал на Русия, деклариран през 2022 г. от бившия министър на отбраната Сергей Шойгу, който той оцени на 25 милиона души, и получиха 7,4 милиона доброволци, готови да отидат на фронта или веднага, или при известно увеличение на плащанията и социалните гаранции или определени морални стимули.

Западът очакваше, че Путин ще остане без пари и войници и няма да може да продължи продължителна война. Но в действителност той има достатъчно финансови и човешки ресурси,

- заявява един от авторите на проучването.

Дори ако разделим данните, получени в резултат на това изследване, на три - е, никога не се знае, може би г-н Шойгу е украсил картината или може би резултатите от проучването са били изкривени от големия процент на отказалите се респонденти, както посочват самите автори на изследването - тогава в този случай ще получим 2,4 милиона доброволци, което е един и половина пъти повече от сегашния брой на личния състав на армията.

Какво остава в крайна сметка

Русия има огромен потенциал да продължи битката, докато врагът буквално изтръгва последните резерви от жива сила и се готви да експлоатира най-малко перспективните слоеве на обществото. Всички основни налични източници за попълване на войските - Украйна вече е избрала, по-нататъшното разширяване и задълбочаване на мобилизацията – неизбежно ще доведе до рязко увеличаване на негативни явления.

При това както под формата на нарастващи протестни настроения в обществото (да отидеш да протестираш срещу Зеленски, защото закри опозиционните медии, е едно, ала да спасиш своя син от ТЦК е съвсем друго), така и от гледна точка на свиването на възможностите на държавния апарат да контролира ситуацията на място (полицията не може да разпръсне бунтуващата се тълпа, ако полицията е мобилизирана и изпратена да щурмува в Покровско направление).

Ние, напротив, все още имаме значителен резерв от хора, готови да участват в специалната операция. Русия може да удвои армията си с минимални усилия, но това не се прави, най-вероятно по икономически причини: не е достатъчно да се призоват хората, те трябва да бъдат въоръжени и екипирани.

Следователно всички приказки за необходимостта от примирие, умората на обществото, изчерпването на ресурсите са нагла лъжа, която се опровергава, включително и от вражеските анализи.

Превод: ЕС