/Поглед.инфо/ Геополитическото напрежение е максимално за последните 30 години. Може би така не е било дори през 2014 година
Впрочем, ние все пак трябва да се радваме. И дори не защото за Русия е аксиома тезата, че “колкото по-лошо, толкова по-добре”. Това също е важно. Но ако за първи път за цялата си нова история даваме ултиматуми на Запада (който и досега си остава в представите ни като мощен играч), то това значи, че ние сме станали не по-малко силни и влиятелни. В крайна сметка, със сигурност в отделни сфери.
Но при много граждани възникват напълно обосновани въпроси. Защо в геополитиката и в политиката Русия е суверенна държава, прави каквото си иска, а в икономиката работи като полуколония. И не предприема никакви радикални мерки за придобиване на икономически суверенитет.
Досега на най-важните длъжности стоят последователи на Гайдар и Чубайс. Курсът на Кудрин, Силуанов, Набиулина всъщност не се различава никак от икономическата политика, която се провежда от властта през 90-те години. Просто сега този либерален курс се осъществява в напълно различни условия.
Но за тези, които разбират от хитростите на властта, всичко изглежда логично и подредено. Ако говорим с прости думи, то има три направления: политика (вътрешна политика), геополитика (външна политика) и икономика.
Всяко от тези направления води отделен живот. Групите, които отговарят за тях, са затворени и като правило не се пресичат взаимно. Във външните връзки те също взаимодействат (противодействат, намират се в подчинение, съблюдават неутралитет и прочее) със същите групи от други държави.
След разпада на Съветския съюз възниква еднополюсен свят. Начело му застават глобалистите, които произлизат от финансовите кръгове. Именно затова първостепенно внимание глобалистите отделят на икономиката. През 90-те години успяват да установят пълно доминиране над системата от Бретън Уудс. Те смятат, че никоя държава, въвлечена в глобалистката система на световното устройство, няма да разрушава установени връзки, защото в този случай и едната, и другата страна ги очаква икономически, а след това политически хаос.
Що се отнася до американските военни и политици, то те, доминирайки от времето на Студената война, са отстъпили мястото си на глобалистите. Да, те продължават да са на власт, но тяхното влияние се снижава все повече и повече. Последният представител на “ястребите” беше Буш-младши. Но това е финалният акорд.
С окончателното заминаване на “ястребите” Путин започна последния етап от процеса Русия да получи политически (2003-2012) и геополитически (2007-2014) суверенитет. Понеже военното и политическото лоби на глобалистите да са се разложили и да са слезли от сцената, на Русия ѝ беше сравнително просто да придобие политически и геополитически суверенитет.
Но, що се отнася да икономиката, то тук ситуацията изобщо не се е променила. Глобалистите само са засилили влиянието си. И важен момент става финансовата криза от 2008-2009 година. Тя показва, че предишният модел на глобално световно устройство е нежизнеспособен. Но това не води към отслабване на глобалистите. Напротив, въпреки архаичния и безперспективен модел, те не губят влияние, защото здравата държат света в своите ръце.
Но началото на края все пак започне. Това става през 2013 година, когато на власт в Китай идват държавниците начело със Си Цзинпин. Глобалистите под контрола над Ху Цзинтао загубиха. От този момент Китай започна процеса по придобиване на икономически суверенитет. Растящата мощ на Китай е единствена възможност за разрушаване на системата от Бретън Уудс. Тук ще направим резерва, че Русия не трябва да попада в обятията на Китай. Не е изключено,че след 20-30 години КНР ще представлява за нас не по-малка заплаха отколкото САЩ сега.
Какво следва от всичко това. Отдалечаването от либералната икономическа политика в Русия ще е възможно едва, когато глобалистите бъдат победени. Когато се случи разпада на системата от Бретън Ууд. Подобен на този, когато “ястребите” слизат от сцената. Тогава Путин моментално (7-10 години са много къс срок) изкопчи руските политики и геополитика от лапите на глобалистите.
Но тук, на първо място, всичко зависи от Китай. Разбира се, сега трябва да пожелаем успех на КНР, но освен това трябва да се готвим за ново противостоене. Вече с Пекин. Все пак след американския модел на еднополюсно световно устройство може да последва същият модел, само че в китайската му разновидност.
Превод: В. Сергеев