/Поглед.инфо/ Блицкригът на западните санкции срещу Русия се провали, заяви Владимир Путин. Сривът на банковата система не се случи, пазарите и курсът на рублата се стабилизираха, няма недостиг на стоки и в магазините. Реалната икономика обаче ще бъде изправена пред структурна трансформация, за да се адаптира към новите икономически реалности, очакват от Централната банка. Какво точно се готви за бизнеса и руснаците за тази година?

Западната санкционна политика на икономически блицкриг срещу Русия се провали, каза президентът Владимир Путин на заседание по социално-икономически въпроси в понеделник. „Очевидно основният негативен фактор за икономиката през последните години е поредният санкционен натиск от страна на западните страни. Надеждата беше бързо да се подкопае финансово-икономическата ситуация у нас, да се предизвика паника на пазарите, срив на банковата система и мащабен дефицит на стоки в магазините. Но вече можем с увереност да кажем, че подобна политика спрямо Русия се провали“, смята Владимир Путин.

Според него Русия е устояла на този безпрецедентен натиск. „Ситуацията се стабилизира, курсът на рублата се върна на нивата от първата половина на февруари и се определя от обективно силен платежен баланс“, каза държавният глава. Стоковите наличности в търговските вериги се възобновяват, търсенето също се нормализира.

Президентът обърна внимание на инфлацията, която показа забележимо увеличение: само през последния месец и половина потребителските цени в Русия се повишиха значително - с 9,4%, а в годишно изражение към 8 април инфлацията беше 17,5%. Какво предстои пред руската икономика и руснаците?

Директорът на Централната банка даде своята визия за бъдещето. Според Елвира Набиулина Русия ще се върне към целева инфлация от 4% след две години, тоест през 2024 г. Това означава, че руснаците все пак трябва да се подготвят за двуцифрените нива на инфлация както тази, така и следващата година.

„През 2022 г. очевидно инфлацията ще бъде много висока – от 20 до 30% в края на годината, в зависимост от по-нататъшното развитие на ситуацията. През 2023 г. очакваме доста силен спад в темповете на нарастване на цените до 8-10% до края на годината поради приспособяването на икономиката към новите условия. За 2024 г. нашата прогноза е от 4 до 8%“, казва Игор Сафонов, експерт в Центъра за развитие на Националния изследователски университет.

Инфлацията ще достигне връх от 24% през второто тримесечие, но за годината като цяло ще възлезе на 19,6% - това е нашата базова прогноза, каза Владимир Евстифеев, ръководител на аналитичния отдел в Банка „Зенит“.

„Основните двигатели на ръста на цените ще бъдат глобалната инфлация и излизането от руския пазар на производители на онези компоненти, материали и оборудване, които е трудно или дори невъзможно да бъдат заменени с руски аналози. Това означава, че засега ни остава да ги заменим само с подобни продукти от приятелски страни, например от Китай. А това ще доведе до нарастване на производствените разходи и увеличение на цените на производителя, което бързо ще се трансформира в ново, по-високо ниво на потребителските цени, които до края на годината ще достигнат 20% според нашите прогнози“, казва Наталия Милчакова, водещ анализатор във „Фрийдъм Финанс“. През 2023 г., продължава експертът, инфлацията може да се забави поради усилията на правителството и бизнеса за структурна трансформация на икономиката, но най-вероятно темповете на растеж на инфлацията все пак ще останат двуцифрени, на ниво от 10–12% на година.

„За руснаците новините за инфлацията не са най-добрите. Най-вероятно те са най-загрижени за това какво да правят със спестяванията си, които може да продължат да се обезценяват поради инфлацията“, казва Милчакова.

Ръководителят на Централната банка каза, че икономиката ще се нуждае от структурни промени и трансформация.

„Периодът, в който икономиката може да живее от резерви, е ограничен. И още през второто и третото тримесечие ще влезем в период на структурна трансформация и търсене на нови бизнес модели“, тя Набиулина. Това означава, че натрупаните запаси в търговията и индустрията скоро ще се изчерпят, а през втората половина на годината ще се наложи да се натрупат отново, за да няма дефицит.

Санкциите засегнаха основно финансовия пазар, „но сега те ще започнат да засягат реалната икономика все повече и повече“, казва Набиулина. Според нея "основните проблеми ще бъдат свързани с ограниченията върху вноса и логистиката на външната търговия, а в бъдеще и ограниченията върху износа". „Руските производители ще трябва да търсят нови партньори, нова логистика или да преминат към производството на продукти от предишни поколения“, казва Набиулина.

Така следващите месеци ще бъдат най-трудни за бизнеса и индустрията, защото те ще трябва да се адаптират на практика към новите условия на санкционни ограничения. Например затварянето на европейския пазар за редица руски доставчици означава търсене на нови пазари на Изток, сключване на нови договори, разработване на нови маршрути за доставка и прочее. В някои случаи пазарът на ЕС остава за руски износ, но търговските правила се променят . Например затварянето на автомобилния и въздушния транспорт между Европа и Русия означава търсене на нови логистични маршрути за доставка на стоки – по железница или по море. Освен това Русия преобразува плащанията за газ в рубли и същият процес вероятно постепенно ще засегне всички други видове износ (нефт, зърно и други).

Един от начините за адаптиране е преходът към производството на продукти от предишни поколения, както отбелязва Набиулина. Това може да означава, че в завода могат да бъдат инсталирани нови производствени линии, тъй като няма да е възможно да се доставят вносни части и да се извършват ремонти или чуждестранният партньор е решил да напусне Русия. Например автомобилният завод на АвтоВАЗ ще актуализира своята гама автомобили и ще се върне към производството на “Лада” на стара, но собствена платформа, която не принадлежи на френския акционер “Рено” (може да продаде дела си в руския завод). Последната гама “Лада” е произведена на френската платформа и с голям дял от международни компоненти.

Преходът към "старо" оборудване обаче не винаги ще означава намаляване на качеството на произвежданите стоки. „Връщането към оборудването от предишни поколения има за цел да премахне недостига на стоки в определени продуктови сегменти. По правило новото поколение средства за производство се характеризира с по-висока екологичност и енергийна ефективност, така че не може директно да се твърди, че връщането към оборудване от предишни поколения ще доведе до загуба на качество. Става дума по-скоро за по-ниска рентабилност на производството, отколкото за качество”, казва Евстифеев.

Но като цяло няма да е възможно да се избегне падането на икономиката през 2022 г., разбира се. Въпросът е колко силен ще бъде. Зависи от много неща: как ще протече процесът на структурни промени, как ще се адаптира бизнесът към новите промени. Какви мерки ще предприемат Централната банка, както и руското правителство.

Руската икономика е на път да се свие с повече от 10% през 2022 г., което е най-големият спад в брутния вътрешен продукт след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., каза наскоро бившият финансов министър Алексей Кудрин. Според Световната банка и Международния валутен фонд намалението с 10% би представлявало най-големия спад на брутния вътрешен продукт от 1994 г.

Икономистите обаче все пак очакват по-скромен спад на индекса. „Тази година БВП може да спадне, но не с двуцифрени темпове. Очакваме спад от не повече от 8% основно заради високите цени на петрола и газа”, каза Милчакова.

„Основната прогноза е спад на БВП със 7,3%. Основното предизвикателство за икономиката е обръщането на външната търговия на Изток, отчитайки спецификата на санкциите, подмяната на технологичните процеси и логистиката. Всъщност това ще бъде сложна версия на ситуацията през 2020 г., когато нивото на глобализация на световната икономика спадна“, обяснява Владимир Евстифеев.

Повишаването на инфлацията и долара, както и нивото на безработица - това са едни и същи последици от всяка криза. „Тази криза обаче не е структурна, а е причинена от геополитически фактори. Ето защо вторични ефекти под формата на усилване на тези процеси може да не се появят. Редица засегнати сегменти и индустрии ще бъдат подкрепени от държавата, има натрупан опит от компенсации “, казва Евстифеев. Според него Русия ще се нуждае от две-три години, за да се върне към добрите позиции, които икономиката достигна преди да влезе в кризата.

Що се отнася до обикновените граждани, то, като правило, по време на криза те започват да спестяват повече и съответно да се тревожат за запазването на спестяванията си в условията на инфлация. Въпреки че през март се забелязват активни разходи на населението, те постепенно ще паднат, както при минали кризи, казва Евстифеев.

Централната банка от своя страна говори за мерките, които ще предприеме, за да помогне на икономиката да се адаптира. Първо, регулаторът ще следи по-малко инфлацията. Неотдавнашното намаляване на основния лихвен процент от 20% на 17% само потвърждава това. В края на месеца се очаква още една низходяща стъпка, въпреки двуцифрената инфлация. Регулаторът ще направи продажбата на валутни приходи от износителите по-гъвкава, но няма да отмени правилото на 80%. Друга мярка е изпитване на цифрови рубли, за да могат руснаците да извършват преводи между цифрови портфейли. Пилотните операции са планирани за втората половина на годината.

„Централната банка прави всичко в рамките на своята компетентност – задържа инфлацията с високи лихви, но фактът, че основната лихва наскоро беше намалена с три процентни пункта до 17% показва желанието на регулатора да помогне на бизнеса бързо да се адаптира към новите икономически предизвикателства, а също и за нежеланието да се допусне по-значителен спад на БВП. Особено ако поради завишените лихви търсенето на ипотеки се срива, а с него и пазарът на недвижими имоти и строителният бранш“, казва Милчакова.

Само че мерките на паричната политика, за които е отговорна Централната банка, не могат реално да помогнат на сектора. Въпросите за структурното преструктуриране на индустрията вече е в компетенциите на правителството, а не на Централната банка на Руската федерация. „Имаме нужда и от фискални мерки с акцент върху думата „данък“ и институционални подобрения, които насърчават руските инвеститори да инвестират във вътрешно производство, вместо да изнасят капитал в чужбина“, отбелязва Милчакова.

Правителството вече работи по мерки за подкрепа на отделните индустрии и работи върху ответни санкции, които биха били в интерес на Русия. Освен това Владимир Путин обяви увеличение на социалните помощи, пенсиите и заплатите на държавните служители. Според него правителството ще определи колко ще растат те в близко бъдеще. „Хората усещат инфлацията в семейния си бюджет, усещат как цените са се повишили и ние трябва да подкрепим нашите граждани, да им помогнем да се справят с инфлационната вълна“, каза президентът.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?