/Поглед.инфо/ Вечерта на 22 януари, точно една седмица след оставката на правителството на Дмитрий Медведев, руският президент Владимир Путин подписа укази за формиране на новия кабинет начело с Михаил Мишустин. В същото време “силовият” блок остана практически непроменен. С изключение на заменянето на Юрий Чайка като генерален прокурор на Руската федерация от Игор Краснов, повечето ръководители на "инфраструктурни" отдели останаха на местата си.
В същото време максималното количество „прясна кръв“ се вля към финансовите, икономическите и социалните блокове на правителството. За най-важна промяна много експерти смятат назначаването за вицепремиер на Андрей Белоусов, бивш съветник на президента на Русия по икономика, който замени Антон Силуанов, който запази портфейла си на министър на финансите на Руската федерация.
Очевидно въвеждането на изменения в Конституцията от президента Путин, смяната на правителството и предложението за свикване на „нова Ялтенска конференция“ са взаимосвързани части от новата цялостна стратегия на Русия, създаването на която е предизвикано от глобалната системна криза, която, за разлика от периода 2014-2019 г., напълно засяга вече не само финансовата и икономическата, но и на военно-политическата сфера. Тоест, не става въпрос за опит за влизане на Русия в „новата икономическа лига“, както пише авторитетната агенция “Ройтерс” например, а става дума за нова финансова, икономическа и военно-политическа реалност.
За никого не е тайна, че поне от втората половина на 80-те години на миналия век, тоест повече от 30 години, първоначално съветската, а след това и руската държавност бяха ориентирани към интеграция в „глобалната пазар. " Понастоящем този „глобален пазар“ с основа под формата на „империя на долара“ е изчерпал всички свои възможности и е изправен пред перспективата за предстоящ крах, с разпадането на няколко финансови и икономически макрорегиона.
В тези условия жизнено важен приоритет за Русия вече не е интегрирането в “глобалния пазар”, а е възможно най-бързото и цялостно „отделяне“ от него, при условие че се поддържа международната стабилност. Онези отдели, които бяха отговорни за това решаващо условие, се справиха със задачата си. Но самата задача за „деинтегриране“, поставена пред финансовите, икономическите и социалните блокове на правителството на Медведев, не беше решена. Дейността им в тази посока за 2018-2019 г. не донесе нужните резултати. Поради редица причини, сред които не на последно място е „глобалната интеграция“ на значителна част от паричните средства на „руските елити“ като цяло и на финансово-икономическия блок на правителството в частност.
Освен това, след като видимото икономическо и военно-политическо влияние на страната ни на международната арена без съмнение нарасна през последните пет години, новите „зони на влияние“ и свързаните с тях финансови потоци увеличиха структурната нестабилност на „властовата вертикала“, което наложи нови стандарти на вътрешна сигурност.
Не беше възможно да се развърже този „Гордиев възел“ в точното време - затова трябваше да се среже. При това с изменението на онези членове от Конституцията от 1993 г., които определят основните параметри за интегриране на страната ни в „глобалния пазар“. В тази ситуация свикването на „екипа на Мишустин“, много от членовете на който са се обучавали няколко години по Програмата за развитие на резерва за управление на персонала, изглежда като някаква аналогия с въвеждането на Опричината от Иван Грозни или Институцията на ЧК от Владимир Ленин.
Вярно е, че всичко това не се случва в спешен режим, а в повече или по-малко планиран ред. Путин винаги си осигурява максималната степен на свобода на действие и създава необходимите резерви за това. Включително кадрови. „Екипът на Мишустин“ е един от подобните резерви, далеч не единствен и далеч не последен. Сега той е, да речем, „хвърлен на работа“. И последствията от това трябва да се проявят много бързо: не само в страната, но и в чужбина.
Превод: В. Сергеев